Снимката от Газа: Ето я Мадоната с Младенеца на двайсет и първи век...
Николай Милчев, Facebook
Ето я Мадоната с Младенеца на двайсет и първи век и на всичките международни религии.
Ето ви майката и гръбначният дирек на умиращото ѝ от апетит дете.
Ето ви я страшната и убийствена икона на войната.
Не знам какво да мисля. Но виждам, че полуживият младенец на фотографията е обърнал тил на света, свил се е като червей и е уморен, и още малко – ще почине във вътрешността в майка си.
Хищническа, а не човешка е всяка война и всяка черква на войната е дяволска черква.
Да ни се не видят хилядите години история.
Да ни се не видят мъдростите, писанията, библиите и пророчествата и да ни се не видят всичките очаквания, че Майката и Младенецът могат да ни гледат право в очите и да са наша вяра.
Това е най-ужасяващата фотография на днешното общество. И това, което ни гледа от фотографията, към този момент не е Майка, а пресъхнала река. И детето не е дете, а гръбнак на оглозгана риба.
Тази фотография ми я изпрати през днешния ден известна телевизионна журналистка и водеща. Докато говорехме, тя не спря да плаче и сподели, че довечера ще покаже фотографията по малкия екран, в която работи. И я сподели. Беше спряла да плаче.
Колкото повече виждам тази фотография, толкоз повече тя ми наподобява на някаква стъкленица с препарирани извънземни същества, които инцидентно са се озовали на нашата планета.
Кажете ми в този момент – откакто евреите са богопомазан народ или най-малко се мислят за такива, палестинчетата гръбначни стълбове ли са, оглозгани скелети на риби ли са? Майките им призраци ли са?
И въобще ми кажете – палестинците хора ли са, или скелети, които се лашкат от единия до другия завършек на изпепелената си дребна земица. Малка земица, но си нямат друга…
Тази същата фотография на Мадоната с умиращия Младенец може да е фотография на украинска майка с умиращо дете, на сръбска майка с умиращо дете, на съветска майка с умиращо дете, на сирийска майка с умиращо дете, на българска майка с умиращо дете.
А може да е фотография и на майка ми Мария с някой от неоцелелите ми братя – и обратно във времето, и напред в бъдещето.
Сега си приближете фотографията по-близо до очите и спрете да дишате, с цел да усетите мириса на смъртна горест и мъка. И не си мислете, че момчето има някакви черни гащички. Не – момчето има към кръста и дупето си найлон.
