Николай Горчилов: Трябва някой, който да промени интернет пазара, но такъв играч няма
Николай Горчилов е един от пионерите на интернета в България. Съосновател е на доставчика на интернет " Орбител ", който през 2005 година е платен от унгарския Magyar Telekom, дъщерна компания на Deutsche Telekom, против 8 млн. евро. Впоследствие " Орбител " е препродадена три години по-късно на " Спектър ", а самата " Спектър " - купена от " А1 България " (тогава " Мобилтел " ) като част от първата консолидация на интернет бранша в България. През 2015 година основава дружно с Виктор Францес и Пламен Петков индийския телеком Excitel, който има и развоен център в София.Интервюто е част от тематиката на броя на " Капитал " за изоставането на България във закрепения интернет. Цялата тематика четете на следващия ден на уеб страницата на " Капитал " или в седмичния брой. От къде идва интернетът в България?
- Може би би трябвало да тръгнем от по-базовата формулировка какво е интернет, тъй като в действителност няма такова животно като интернет. То е общо нарицателно на група взаимосвързани мрежи. Вие може да имате своя лична мрежа и да сте част от интернет. Когато две мрежи се закачат една за друга, има два правилото, по които може да стане. Единият е като равностойни мрежи, така наречен пиъринг (peering), където си обменяме трафик; вторият е аз да се закача за теб и ти да ми даваш пренос към другите мрежи. Този пренос е така наречен upstream - това е, което се купува и продава. Има едни големи оператори, които са доста добре свързани с целия свят и не си купуват пренос, тъй като те са преносът. Това са така наречен Tier 1 снабдители. В България Tier 1 на процедура няма - всички по някакъв метод внасят потенциал.
Тук е значимо да се посочи, че поради ясно изразените гравитационни черни дупки за трафик като Гугъл и Netflix, когато една компания се закачи непосредствено за тях, на процедура 80-90% от трафика е пиъринг. Излиза, че ти си купуваш интернет единствено поради останалите 10%, дребните услуги. Едно време нямаше такова нещо, ти си купуваше целия пренос, тъй като нямаше пряк достъп до нищо - нито до Гугъл, нито до Фейсбук. Сега тези големи снабдители на наличие се пробват да прескочат директните оператори и да вършат така наречен локализация, оптимално покрай хората. Така че директният бизнес към този момент не е толкоз важен, тъй като той е много дребна част от общия микс на един снабдител.
Реклама Когато управлявахте " Орбител ", от кое място взимахте интернет?
- Ние стартирахме с UUNET, който беше първият комерсиален снабдител. Те имаха нещастието да бъдат купени от MCI, които имаха нещастието да се слеят с WorldCom, които имаха нещастието да гръмнат (в момента остатъците от компанията са във Verizon - бел. ред.). После започнахме да купуваме през БТК. Ние бяхме едни от хората, които навиха БТК да внасят интернет, а те ни споделиха " кой ще си купи от нас, те всички ни ненавиждат ". В тези години беше по този начин - това беше държавното БТК, което караше снабдители и клиенти да чакат за телефонни линии с месеци и години и, общо взето, в действителност никой не ги харесваше. Говорим за 1999 година някъде. Самите БТК купуваха от Deutsche Telekom.
Тези неща обаче минаха от дълго време. Вече не може да си купиш от телекома, който си купува от различен телеком. Едрите играчи през днешния ден като Neterra и БТК вършат на процедура едно и също. Те се закачат на главните интернет тържища, тъй като пиърингът се прави най-добре на тържища, в които са показани непосредствено стотици, даже хиляди мрежи. Вместо да опъваш директна жица към стотици снабдители на наличие, отиваш на няколко интернет тържища като тази в Амстердам и си обменяш непосредствено трафик с всички останали. Така получаваш микс, който хем е на ниска цена, хем бърз. За останалия директен трафик можеш да ползваш няколко Tier 1 доставчика като Cogent или Hurricane Electric - някои са малко по-евтини, други малко по-скъпи, само че като цяло е като да идеш в супермаркета и да си избереш кисело мляко.
А физически по какъв начин става? Ако си закупувам интернет от Германия, надали има кабел до България...
- Възможно е Deutsche Telekom да имат точка на наличие в София да вземем за пример. След либерализацията огромният проблем беше преносът в страната и чужбина, тъй като това беше практическият монопол на БТК и бяха страшни страдания да се построи оптична съгласуваност, която е самостоятелна от тях. Тогава потегли един огромен план, който беше на двата мобилни оператора, които започнаха да копаят своя лична оптика. Едните финансираха едната половина, другите - другата, и си правеха така наречен суапове. Когато имаш оптика, ти нямаш едно влакно, имаш кабел със 100 нишки да вземем за пример. И в случай че на някой различен оператор му би трябвало трасе, ти му даваш, а той ти дава идентично като дължина трасе по различен маршрут.
Така се получи и интернационалната съгласуваност, посредством суап. Мобилните оператори желаеха интернационална съгласуваност и против нея дадоха локална оптика на унгарския телеком Magyar Telekom. Накратко, всичко потегля от това кой има нишки. Това може изобщо да не са интернет снабдители - да вземем за пример " Булгаргаз " има нишки. Всеки, който има някаква подземна инфраструктура, може да разпъва оптика и да я дава чартърен.
Реклама
Има няколко разновидността за оптика чартърен. Най-простият е на месец за километър. По-често се употребява така наречен IRU (Indefeasible rights of use; нерушими права за прилагане - бел. ред.), който е предплащане от вида на " плащаш 4 години, получаваш 10 ". Когато Microsoft или Гугъл обтегнат нова подводна оптика, се случва нещо сходно - някой строи и продава IRU права. Ключът от палатката е оптиката. Когато има задоволително оптика и конкуренция, както към този момент се е случило в България, това стопира да е забавно и всеки може да си купи, без да го интересува през кой маршрут или по какъв начин да го поддържа. В момента е по силите даже на кварталния снабдител да се закачи непосредствено към огромна борса като тази в Амстердам.
Тогава за какво имаме все по-малко снабдители, а не от ден на ден?
- Защото доста от дълго време огромното предизвикателство не е да внесеш потенциал или да го докараш до обитаемото място. Още по наше време това стартира да губи смисъл, да се развързва възелът. Големият напън в интернета изобщо не е опорната инфраструктура. Тя е проблем единствено когато имаш доста тежки регулации, както беше с държавния монопол. Когато го махнеш, казусът се взема решение.
Проблемът на доставчиците са последната миля и клиентът. Най-скъпото в една мрежа е придобиването на клиенти и крайния кабел. Другото всеки може да си го купи без разлика. Е, ще имаш някаква разлика, само че това ще ти е да вземем за пример 13-ият разход в листата. Големият проблем е по какъв начин клиентите схващат, че те има, и ти по какъв начин ги свързваш.
И тук към този момент преливаме към тематиката за какво изоставаме...
- Да. Телекомът, харесва ли ни или не, е натурален монопол. Той има наклонността да се монополизира, тъй като има спестовност от мащаб, а това значи, че постоянно ще търсиш мащаб. И в случай че спреш да се развиваш органично, започваш да купуваш. Аз разбирам за какво БТК сега изкупува - ти имаш опорна мрежа, а дали върху нея има 100, 200 или 300 хиляди клиенти, разноските по нея са съвсем непроменливи.
Четено Коментирано Препоръчвано 1 Градове 2 Енергетика 3 Компании 1 Енергетика 2 Градове 3 Икономика 1 Климат 2 Икономика 3 Компании Реклама Тоест те купуват клиенти?
- Абсолютно, да. Защото те не могат да ги вземат по различен метод. Стигна се до равнище, при което получихме добър интернет, всеки е удовлетворен и никой не го интересува дали има по-добра оферта, той не търси по-добър интернет. Оттам идва и целият този възел - телекомите нямат мотивация да влагат в нова технология, няма същинска конкуренция сред тях, клиентите не са недоволни, да вземем за пример да си кажат " на мен не ми стига ", тъй като фактът е, че даже на 30 или 50 мегабита отново е окей. Дали ще ми прави работа и в бъдеще? Едва ли. Дали ми прави работа през днешния ден? Ами, " окей е " е задоволително.
Трябва някой, който да промени пазара и да си каже, че по този начин не можем да се откъснем. Ние бяхме с Румъния в топ 5. Те не престават да са в челната десетка, а ние към този момент сме на петдесето, шестдесето.
А за какво стана по този начин? В предходен диалог вие ни разказахте, че бързият интернет в България пристигна от " хвърляме кабелите на улицата "...
- Да. И в Румъния значително още е по този начин, в случай че последните няколко години не са ги прибрали. Може да съм пропуснал нещо през последните пет години там, само че в Румъния въздушното окабеляване беше законно. Подземната инфраструктура е най-скъпата част. В България имаш проблем и с това да не вървиш по фасадата. Това е еднакъв проблем на всички места. Какъв е смисълът да имаш 10 оператора, те да копаят 10 пъти 10 дупки, с цел да пуснат 10 оптики? Няма никакъв смисъл. Така че би трябвало споделена инфраструктура. Не знам в България до каква степен сме го докарали, само че преди БТК си пазеха мрежата много ревниво.
В момента с това, което ние назоваваме втората вълна на консолидация, се получава по този начин, че клиентите имат избор сред БТК и А1, ненапълно и " Булсатком ". Те са и най-добре отвесно интегрирани. Ще докара ли това до по-бърз и по-евтин интернет?
- Трябва за миг да влезеш в обувките на управител в телеком. Твоята цел е да вдигаш приходите и да свиваш разноските, в това няма никакво подозрение. Само по този начин можеш да оправдаеш голяма инвестиция в замяна на технологията за по-високоскоростна последна миля. За повишение на приходите имаш два инструмента - закачаш нови клиенти или вдигаш цени. Пазарът е кондензиран, тъй че няма от кое място да пристигна огромен растеж в клиенти. Да вдигнеш цените на интернета - парадокс. Настоящите мрежи са много постоянни и не могат да се чакат съществени икономии в оперативните разноски. Както се вижда, нямаш доста потребни ходове в отбрана на инвестиция в ъпгрейд на последната си миля.
Бюлетин Вечерни вести
Най-важното от деня. Всяка делнична вечер в 18 ч.
Вашият email Записване
- Може би би трябвало да тръгнем от по-базовата формулировка какво е интернет, тъй като в действителност няма такова животно като интернет. То е общо нарицателно на група взаимосвързани мрежи. Вие може да имате своя лична мрежа и да сте част от интернет. Когато две мрежи се закачат една за друга, има два правилото, по които може да стане. Единият е като равностойни мрежи, така наречен пиъринг (peering), където си обменяме трафик; вторият е аз да се закача за теб и ти да ми даваш пренос към другите мрежи. Този пренос е така наречен upstream - това е, което се купува и продава. Има едни големи оператори, които са доста добре свързани с целия свят и не си купуват пренос, тъй като те са преносът. Това са така наречен Tier 1 снабдители. В България Tier 1 на процедура няма - всички по някакъв метод внасят потенциал.
Тук е значимо да се посочи, че поради ясно изразените гравитационни черни дупки за трафик като Гугъл и Netflix, когато една компания се закачи непосредствено за тях, на процедура 80-90% от трафика е пиъринг. Излиза, че ти си купуваш интернет единствено поради останалите 10%, дребните услуги. Едно време нямаше такова нещо, ти си купуваше целия пренос, тъй като нямаше пряк достъп до нищо - нито до Гугъл, нито до Фейсбук. Сега тези големи снабдители на наличие се пробват да прескочат директните оператори и да вършат така наречен локализация, оптимално покрай хората. Така че директният бизнес към този момент не е толкоз важен, тъй като той е много дребна част от общия микс на един снабдител.
Реклама Когато управлявахте " Орбител ", от кое място взимахте интернет?
- Ние стартирахме с UUNET, който беше първият комерсиален снабдител. Те имаха нещастието да бъдат купени от MCI, които имаха нещастието да се слеят с WorldCom, които имаха нещастието да гръмнат (в момента остатъците от компанията са във Verizon - бел. ред.). После започнахме да купуваме през БТК. Ние бяхме едни от хората, които навиха БТК да внасят интернет, а те ни споделиха " кой ще си купи от нас, те всички ни ненавиждат ". В тези години беше по този начин - това беше държавното БТК, което караше снабдители и клиенти да чакат за телефонни линии с месеци и години и, общо взето, в действителност никой не ги харесваше. Говорим за 1999 година някъде. Самите БТК купуваха от Deutsche Telekom.
Тези неща обаче минаха от дълго време. Вече не може да си купиш от телекома, който си купува от различен телеком. Едрите играчи през днешния ден като Neterra и БТК вършат на процедура едно и също. Те се закачат на главните интернет тържища, тъй като пиърингът се прави най-добре на тържища, в които са показани непосредствено стотици, даже хиляди мрежи. Вместо да опъваш директна жица към стотици снабдители на наличие, отиваш на няколко интернет тържища като тази в Амстердам и си обменяш непосредствено трафик с всички останали. Така получаваш микс, който хем е на ниска цена, хем бърз. За останалия директен трафик можеш да ползваш няколко Tier 1 доставчика като Cogent или Hurricane Electric - някои са малко по-евтини, други малко по-скъпи, само че като цяло е като да идеш в супермаркета и да си избереш кисело мляко.
А физически по какъв начин става? Ако си закупувам интернет от Германия, надали има кабел до България...
- Възможно е Deutsche Telekom да имат точка на наличие в София да вземем за пример. След либерализацията огромният проблем беше преносът в страната и чужбина, тъй като това беше практическият монопол на БТК и бяха страшни страдания да се построи оптична съгласуваност, която е самостоятелна от тях. Тогава потегли един огромен план, който беше на двата мобилни оператора, които започнаха да копаят своя лична оптика. Едните финансираха едната половина, другите - другата, и си правеха така наречен суапове. Когато имаш оптика, ти нямаш едно влакно, имаш кабел със 100 нишки да вземем за пример. И в случай че на някой различен оператор му би трябвало трасе, ти му даваш, а той ти дава идентично като дължина трасе по различен маршрут.
Така се получи и интернационалната съгласуваност, посредством суап. Мобилните оператори желаеха интернационална съгласуваност и против нея дадоха локална оптика на унгарския телеком Magyar Telekom. Накратко, всичко потегля от това кой има нишки. Това може изобщо да не са интернет снабдители - да вземем за пример " Булгаргаз " има нишки. Всеки, който има някаква подземна инфраструктура, може да разпъва оптика и да я дава чартърен.
Реклама
Има няколко разновидността за оптика чартърен. Най-простият е на месец за километър. По-често се употребява така наречен IRU (Indefeasible rights of use; нерушими права за прилагане - бел. ред.), който е предплащане от вида на " плащаш 4 години, получаваш 10 ". Когато Microsoft или Гугъл обтегнат нова подводна оптика, се случва нещо сходно - някой строи и продава IRU права. Ключът от палатката е оптиката. Когато има задоволително оптика и конкуренция, както към този момент се е случило в България, това стопира да е забавно и всеки може да си купи, без да го интересува през кой маршрут или по какъв начин да го поддържа. В момента е по силите даже на кварталния снабдител да се закачи непосредствено към огромна борса като тази в Амстердам.
Тогава за какво имаме все по-малко снабдители, а не от ден на ден?
- Защото доста от дълго време огромното предизвикателство не е да внесеш потенциал или да го докараш до обитаемото място. Още по наше време това стартира да губи смисъл, да се развързва възелът. Големият напън в интернета изобщо не е опорната инфраструктура. Тя е проблем единствено когато имаш доста тежки регулации, както беше с държавния монопол. Когато го махнеш, казусът се взема решение.
Проблемът на доставчиците са последната миля и клиентът. Най-скъпото в една мрежа е придобиването на клиенти и крайния кабел. Другото всеки може да си го купи без разлика. Е, ще имаш някаква разлика, само че това ще ти е да вземем за пример 13-ият разход в листата. Големият проблем е по какъв начин клиентите схващат, че те има, и ти по какъв начин ги свързваш.
И тук към този момент преливаме към тематиката за какво изоставаме...
- Да. Телекомът, харесва ли ни или не, е натурален монопол. Той има наклонността да се монополизира, тъй като има спестовност от мащаб, а това значи, че постоянно ще търсиш мащаб. И в случай че спреш да се развиваш органично, започваш да купуваш. Аз разбирам за какво БТК сега изкупува - ти имаш опорна мрежа, а дали върху нея има 100, 200 или 300 хиляди клиенти, разноските по нея са съвсем непроменливи.
Четено Коментирано Препоръчвано 1 Градове 2 Енергетика 3 Компании 1 Енергетика 2 Градове 3 Икономика 1 Климат 2 Икономика 3 Компании Реклама Тоест те купуват клиенти?
- Абсолютно, да. Защото те не могат да ги вземат по различен метод. Стигна се до равнище, при което получихме добър интернет, всеки е удовлетворен и никой не го интересува дали има по-добра оферта, той не търси по-добър интернет. Оттам идва и целият този възел - телекомите нямат мотивация да влагат в нова технология, няма същинска конкуренция сред тях, клиентите не са недоволни, да вземем за пример да си кажат " на мен не ми стига ", тъй като фактът е, че даже на 30 или 50 мегабита отново е окей. Дали ще ми прави работа и в бъдеще? Едва ли. Дали ми прави работа през днешния ден? Ами, " окей е " е задоволително.
Трябва някой, който да промени пазара и да си каже, че по този начин не можем да се откъснем. Ние бяхме с Румъния в топ 5. Те не престават да са в челната десетка, а ние към този момент сме на петдесето, шестдесето.
А за какво стана по този начин? В предходен диалог вие ни разказахте, че бързият интернет в България пристигна от " хвърляме кабелите на улицата "...
- Да. И в Румъния значително още е по този начин, в случай че последните няколко години не са ги прибрали. Може да съм пропуснал нещо през последните пет години там, само че в Румъния въздушното окабеляване беше законно. Подземната инфраструктура е най-скъпата част. В България имаш проблем и с това да не вървиш по фасадата. Това е еднакъв проблем на всички места. Какъв е смисълът да имаш 10 оператора, те да копаят 10 пъти 10 дупки, с цел да пуснат 10 оптики? Няма никакъв смисъл. Така че би трябвало споделена инфраструктура. Не знам в България до каква степен сме го докарали, само че преди БТК си пазеха мрежата много ревниво.
В момента с това, което ние назоваваме втората вълна на консолидация, се получава по този начин, че клиентите имат избор сред БТК и А1, ненапълно и " Булсатком ". Те са и най-добре отвесно интегрирани. Ще докара ли това до по-бърз и по-евтин интернет?
- Трябва за миг да влезеш в обувките на управител в телеком. Твоята цел е да вдигаш приходите и да свиваш разноските, в това няма никакво подозрение. Само по този начин можеш да оправдаеш голяма инвестиция в замяна на технологията за по-високоскоростна последна миля. За повишение на приходите имаш два инструмента - закачаш нови клиенти или вдигаш цени. Пазарът е кондензиран, тъй че няма от кое място да пристигна огромен растеж в клиенти. Да вдигнеш цените на интернета - парадокс. Настоящите мрежи са много постоянни и не могат да се чакат съществени икономии в оперативните разноски. Както се вижда, нямаш доста потребни ходове в отбрана на инвестиция в ъпгрейд на последната си миля.
Бюлетин Вечерни вести
Най-важното от деня. Всяка делнична вечер в 18 ч.
Вашият email Записване
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ