Певицата, която зарежда с добри помисли
Николай ЧАПАНСКИ, създател и водещ фолклорни излъчвания по Радио Пловдив
[email protected]
Певиците в първия пловдивски национален отбор, учреден преди 60 години от проф. Асен Диамандиев, към този момент се броят на пръсти. Сред тях е Желязка Бочукова, която тази седмица навърши 84 години и се подреди до доайените в песенното национално творчество в Тракия.
Приятелките споделят, че е родена да пее и да зарежда хората с положителни намерения, позитивност и красиви национални песни. Може би по тази причина е и толкоз младолика. Певица с емфатичен жанр, богат репертоар и дълъг креативен път.
Родена е на 22 ноември 1934 година в ямболското село Недялско, гнездо на доста артисти и музиканти. Любовта към националните песни наследява от татко си, талантлив артист, и от баба си Нанка. Родственица е на известната национална певица Йорданка Илиева по майчина линия.
Първата ария, която запява на читалищната сцена в родното си село, е „ Снощи си, мамо, замръкнах на огромен хълм Бакаджик ”, една от най-известните на Йорданка Илиева. Средното си обучение Желязка приключва в Стара Загора, а в края на 50-те години ориста я води в Пловдив и незабавно постъпва в новосформирания Окръжен отбор на Асен Диамандиев. Това е първият национален отбор в страната, даже преди Филип Кутев да основе подобен в София.
Редом с ансамбловите изяви Желязка пее в група „ Весела среща ” и известните национални групи в региона - Леновска, Първомайска и Конушенска. Първите си записи в Радио Пловдив прави през 1957 година, а след това записва и втора серия в Радио София. През 1984 година с певиците Павлина Иванова и Величка Георгиева образуват трио „ Свилена ” към копринената фабрика в Карлово, където работят. Все още хората от този завършек на страната си спомнят за хубостта, с която са изпълвали сцените и сърцата им.
Пяла е с най-известните национални артисти от този край - Георги Чилингиров, Радка Кушлева, Вълчо Иванов, Ирина Трачева, Тинка Нейчева, Станка Андонова, Мара Василева и Вичка Николова. Сред най-известните песни на Желязка Бочукова са „ Иванчо дума Иринка ”, „ Снощи си, мамо, замръкнах ”, „ Еленки тейно думаше ”, „ Рада си мама думаше ” и други, които е оставила във фонда на националното радио.
С неспокойствие известната певица с над 60-годишен креативен път чака да хване пътя за село Сърнегор, скътано в полите на Средна гора, където има вила. Там Желязка Бочукова се зарежда измежду красивата природа и песента на славеите. Запява им, а те припяват. Така си напомня детските години в родното Недялско, където е запяла първите си песни. Ръководител е на групата за изворен фолклор в Сърнегор и с помощта на нея не е скъсала със театралните изяви. Радва се на щерка, внук и правнучка. Дъщеря е учителка, внукът - юрист, само че вярата е в седемгодишната правнучка, че ще запее националните песни.
[email protected]
Певиците в първия пловдивски национален отбор, учреден преди 60 години от проф. Асен Диамандиев, към този момент се броят на пръсти. Сред тях е Желязка Бочукова, която тази седмица навърши 84 години и се подреди до доайените в песенното национално творчество в Тракия.
Приятелките споделят, че е родена да пее и да зарежда хората с положителни намерения, позитивност и красиви национални песни. Може би по тази причина е и толкоз младолика. Певица с емфатичен жанр, богат репертоар и дълъг креативен път.
Родена е на 22 ноември 1934 година в ямболското село Недялско, гнездо на доста артисти и музиканти. Любовта към националните песни наследява от татко си, талантлив артист, и от баба си Нанка. Родственица е на известната национална певица Йорданка Илиева по майчина линия.
Първата ария, която запява на читалищната сцена в родното си село, е „ Снощи си, мамо, замръкнах на огромен хълм Бакаджик ”, една от най-известните на Йорданка Илиева. Средното си обучение Желязка приключва в Стара Загора, а в края на 50-те години ориста я води в Пловдив и незабавно постъпва в новосформирания Окръжен отбор на Асен Диамандиев. Това е първият национален отбор в страната, даже преди Филип Кутев да основе подобен в София.
Редом с ансамбловите изяви Желязка пее в група „ Весела среща ” и известните национални групи в региона - Леновска, Първомайска и Конушенска. Първите си записи в Радио Пловдив прави през 1957 година, а след това записва и втора серия в Радио София. През 1984 година с певиците Павлина Иванова и Величка Георгиева образуват трио „ Свилена ” към копринената фабрика в Карлово, където работят. Все още хората от този завършек на страната си спомнят за хубостта, с която са изпълвали сцените и сърцата им.
Пяла е с най-известните национални артисти от този край - Георги Чилингиров, Радка Кушлева, Вълчо Иванов, Ирина Трачева, Тинка Нейчева, Станка Андонова, Мара Василева и Вичка Николова. Сред най-известните песни на Желязка Бочукова са „ Иванчо дума Иринка ”, „ Снощи си, мамо, замръкнах ”, „ Еленки тейно думаше ”, „ Рада си мама думаше ” и други, които е оставила във фонда на националното радио.
С неспокойствие известната певица с над 60-годишен креативен път чака да хване пътя за село Сърнегор, скътано в полите на Средна гора, където има вила. Там Желязка Бочукова се зарежда измежду красивата природа и песента на славеите. Запява им, а те припяват. Така си напомня детските години в родното Недялско, където е запяла първите си песни. Ръководител е на групата за изворен фолклор в Сърнегор и с помощта на нея не е скъсала със театралните изяви. Радва се на щерка, внук и правнучка. Дъщеря е учителка, внукът - юрист, само че вярата е в седемгодишната правнучка, че ще запее националните песни.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ