Фен на Тодор Кожухаров: Искам да те осиновя, за да ми пееш д...
Николай Чапански, създател и водещ фолклорни излъчвания по Радио Пловдив,
Любител изискал да осинови Тодор Кожухаров, та да му пее по цяла седмица. Стотици запяха песните му на фестивал в Хасково.
Известният тракийски артист Тодор Кожухаров ще навърши юбилейните 65 житейски години на 29 ноември. Той отбелязва и близо половинвековна креативна активност. Роден е в свиленградското село Мустрак, в фамилията на Надежда и Желязко Тодорови, отгледали трима синове. Всеки потегля по своя път в живота, а Тодор по пътя на песента…
Орисали са го да радостни хората, да основава въодушевление, да е предстоящ посетител по сватби, събори, веселби. Благодарение на неговия гений песните от Дервиш могила и Сакар планина стигат до всички кътчета на страната ни. Запяват се от млади и остарели, което се потвърди и на третия конкурс-надпяване, състоял се тази есен в Хасково. Мелодиката и усетът към съдържателните и поетични текстове вършат песните му налични и близки до слушателите към този момент 50 години с оркестър „ Южни ритми “, на който е основател и началник от 1989 година Това са неповторимите „ Провикна се Стоян от кале високо “, „ Мамо, снежец наваляло “, „ Учих та, Дано “, „ Димо из Хасково вървеше “, „ Тейно Димитър думаше “ и доста други.
Тодор Кожухаров прави първите си записи тъкмо в студиото на Радио Пловдив още като студент през 1978 година, по покана на акордеониста и аранжор Тодор Пращаков. На един празник в град Маджарово младият тогава Кожухаров бил поканен да пее с оркестър „ Тракия “, с който свирил и Пращаков. Харесал го по какъв начин пее, по какъв начин му се радват и го поздравят хората на площада и незабавно го поканил да запише две песни в Радио Пловдив. Събрал няколко надарени студенти от музикалната академия, създали подготовка и записали песните „ Дружина Вельо думаше “ и „ Мама си Добра плетеше “. След няколко дни ги излъчили по радиото и това бил първият звезден момент на младия тракийски артист.
Само след една година се явява на оповестено прослушване в Радио Стара Загора, където също харесали гласа му, само че отказали да създадат запис и му предложили дифектолог за изглаждане на шумящите съгласни - с, ч, ш, тъй като изпъквали пред микрофоните. Това не отчаяло Тодор Кожухаров и решил да се яви на прослушването в Радио София през 1981 година, където бил утвърден без такива забележки. И незабавно му създали серия от записи с огромния оркестър на радиото. Започнали да ги излъчват и завалели писма на слушатели с готовност да ги пускат по-често.
Първото самопризнание обаче за гения му пристигнало през 1966 година, когато едвам десетгодишен взел участие на фестивала „ Китна Тракия пее и танцува “ в Хасково. Илязъл на сцената, само че не съумял да стигне микрофоните и го покачили на едно столче, с цел да си изпее песните. Журито му присъдило първия златен орден и незабавно го наобиколили публицисти и фолклористи. Попитали го: „ С какво те хранят вашите, та пееш толкоз хубаво? ". Без да мисли, дребният Тошко дал отговор: " Ами с бърканица и баници! ".
Едва когато станал огромен и прочут артист схванал, че бърканицата пречи доста на гласа, и почнал да се преценява с тези тънкости. През годините е основал и доста песни, които са се трансформирали в същински шлагери за цяла Тракия. Изградил е правилни другарства с доста огромни фенове, като бай Нено от село Знаменосец, Радневско. Тодор Кожухаров е пял на сватбите и на двете му дъщери с най-големите оркестри и даже след това е основал ария за него, наречена „ Неновото стадо “. На един концерт в Раднево бай Нено отишъл при него с насълзени очи и споделил: " Тошко, толкоз те одобрявам по какъв начин пееш, че в случай че нямах деца, щях да те осиновя, та да ми пееш по цяла седмица! ".
Любител изискал да осинови Тодор Кожухаров, та да му пее по цяла седмица. Стотици запяха песните му на фестивал в Хасково.
Известният тракийски артист Тодор Кожухаров ще навърши юбилейните 65 житейски години на 29 ноември. Той отбелязва и близо половинвековна креативна активност. Роден е в свиленградското село Мустрак, в фамилията на Надежда и Желязко Тодорови, отгледали трима синове. Всеки потегля по своя път в живота, а Тодор по пътя на песента…
Орисали са го да радостни хората, да основава въодушевление, да е предстоящ посетител по сватби, събори, веселби. Благодарение на неговия гений песните от Дервиш могила и Сакар планина стигат до всички кътчета на страната ни. Запяват се от млади и остарели, което се потвърди и на третия конкурс-надпяване, състоял се тази есен в Хасково. Мелодиката и усетът към съдържателните и поетични текстове вършат песните му налични и близки до слушателите към този момент 50 години с оркестър „ Южни ритми “, на който е основател и началник от 1989 година Това са неповторимите „ Провикна се Стоян от кале високо “, „ Мамо, снежец наваляло “, „ Учих та, Дано “, „ Димо из Хасково вървеше “, „ Тейно Димитър думаше “ и доста други.
Тодор Кожухаров прави първите си записи тъкмо в студиото на Радио Пловдив още като студент през 1978 година, по покана на акордеониста и аранжор Тодор Пращаков. На един празник в град Маджарово младият тогава Кожухаров бил поканен да пее с оркестър „ Тракия “, с който свирил и Пращаков. Харесал го по какъв начин пее, по какъв начин му се радват и го поздравят хората на площада и незабавно го поканил да запише две песни в Радио Пловдив. Събрал няколко надарени студенти от музикалната академия, създали подготовка и записали песните „ Дружина Вельо думаше “ и „ Мама си Добра плетеше “. След няколко дни ги излъчили по радиото и това бил първият звезден момент на младия тракийски артист.
Само след една година се явява на оповестено прослушване в Радио Стара Загора, където също харесали гласа му, само че отказали да създадат запис и му предложили дифектолог за изглаждане на шумящите съгласни - с, ч, ш, тъй като изпъквали пред микрофоните. Това не отчаяло Тодор Кожухаров и решил да се яви на прослушването в Радио София през 1981 година, където бил утвърден без такива забележки. И незабавно му създали серия от записи с огромния оркестър на радиото. Започнали да ги излъчват и завалели писма на слушатели с готовност да ги пускат по-често.
Първото самопризнание обаче за гения му пристигнало през 1966 година, когато едвам десетгодишен взел участие на фестивала „ Китна Тракия пее и танцува “ в Хасково. Илязъл на сцената, само че не съумял да стигне микрофоните и го покачили на едно столче, с цел да си изпее песните. Журито му присъдило първия златен орден и незабавно го наобиколили публицисти и фолклористи. Попитали го: „ С какво те хранят вашите, та пееш толкоз хубаво? ". Без да мисли, дребният Тошко дал отговор: " Ами с бърканица и баници! ".
Едва когато станал огромен и прочут артист схванал, че бърканицата пречи доста на гласа, и почнал да се преценява с тези тънкости. През годините е основал и доста песни, които са се трансформирали в същински шлагери за цяла Тракия. Изградил е правилни другарства с доста огромни фенове, като бай Нено от село Знаменосец, Радневско. Тодор Кожухаров е пял на сватбите и на двете му дъщери с най-големите оркестри и даже след това е основал ария за него, наречена „ Неновото стадо “. На един концерт в Раднево бай Нено отишъл при него с насълзени очи и споделил: " Тошко, толкоз те одобрявам по какъв начин пееш, че в случай че нямах деца, щях да те осиновя, та да ми пееш по цяла седмица! ".
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ