Николай АЛЕКСАНДРОВ, доктор по философия на правото и политикатаПрез последните

Николай АЛЕКСАНДРОВ, лекар по философия на правото и политиката

През последните 20 години капиталистическата система и нейните правила доста пъти потвърдиха своята неплатежоспособност. Въпреки това идеолозите на капитализма настойчиво не престават да превъзнасят пазарната стопанска система като най-ефективен стопански модел. В тази връзка ще ви показва петте съществени заблуди на пазарната стопанска система, а също по този начин и повода, поради която този стопански модел действа единствено в полза на дребна група от хора, само че не и за богатството на необятните маси.

Заблуда първа: Пазарната стопанска система подсигурява независимост

Защитниците на капитализма настояват, че пазарът е синоним на свободата. Така съгласно тях пазарната система съставлява саморегулиращ се механизъм, който подсигурява свободата в обществото. На процедура обаче капиталистическата система предлага на служащите единствено една независимост - да продават своята работна мощ или да умрат от апетит. В резултат на това състояние милиарди на планетата живеят в условия на последна мизерия и жестока употреба, с цел да могат да създават повече благосъстояния за олигархията (буржоазията). Истинска независимост при капитализма има единствено за капиталистите. И това е свободата да постановат посредством мощ своята воля на служащите.

Заблуда втора: Пазарната стопанска система дейно разпределя икономическите запаси

Едно от най-разпространените изказвания на бранителите на пазарната стопанска система гласи, че този стопански модел разпределя ресурсите на обществото по най-ефективен метод и по тази причина няма нужда от каквото и да е централизирано обмисляне. В тази връзка теоретиците на капитализма не стопират да настояват, че пазарната стопанска система е по този начин устроена, че работи освен в полза на капиталистите, само че и способства за развиването на публичното богатство.

В реалност обаче задачата на капиталистическото произвеждане е извличането на оптимални печалби(!), а не подобряването на благосъстоянието на необятните маси. Така, по данни на статистиката, в света към две хиляди милиардера имат повече благосъстоятелност от 5 милиарда жители на планетата, което съставлява 70 % от международния капитал.

Освен това пазарната стопанска система е извънредно нестабилна и по време на периодическите рецесии, провокирани от свръхпроизводството, цените стремглаво нарастват, а доста предприятия частично или изцяло приключват своята работа, вследствие на което служащите и чиновниците изгубват своите работни места и способността да устоят себе си и своите фамилии. В това отношение Съединени американски щати са главен образец, защото след 2008 година тази страна се препълни от бездомни, безработни и скитници, съществуващи с помощта на безплатните обеди в обществените кухни.

Заблуда трета: Печалбата на капиталиста - това е възнаграждението за неговия риск

Съгласно актуалната буржоазна политикономия предприемачът рискува своя капитал, създавайки работни места, и по тази причина има цялостното право да присвоява облагата, създавана от служащите в неговото дружество. Но в основата на благосъстоянията на капиталистите стоят не техните прекарвания, а трудът на наемните служащи, които основават по този начин наречената прибавена стойност. В този смисъл трактовката за облагата като заплащане за риска и " труда " на капиталиста очевидно опонира на обстоятелствата. В изискванията на пазарната стопанска система капиталистите освен че не извършват някакъв труд от процеса на материалното произвеждане, само че и по предписание даже не се занимават с ръководството на предприятието, наемайки за тази цел мениджъри. И в последна сметка излиза, че главният източник на облага за капиталистите не е възнаграждението за риска, обвързван с вложенията, или продажбата на стоките посредством завишаване на тяхната действителна стойност, а незаплатеният труд на служащите и чиновниците, без който бизнесмените не могат да съществуват. На фона на тези обстоятелства капиталистите наподобяват като класа от обществени паразити, съществуващи за сметка на армията от труженици.

Заблуда четвърта: Пазарната стопанска система е единственият път към обществения напредък

Съгласно теоретиците на неолиберализма пазарът има опция за саморегулиране и затова ролята на държавното управление би трябвало да бъде оптимално лимитирана. Те настояват, че актуалните империалистически страни са добили своята икономическа мощ точно с помощта на отсъствието на държавна интервенция в стопанската система.

В реалност обаче теорията за свободния пазар се намира в цялостно несъгласие с действителната история на развиване на капиталистическите страни. Така през ХIХ и ХХ век държавните органи в Съединени американски щати доста деликатно управляват и пазят развиването на своята индустрия благодарение на цени и надзор върху вноса на артикули от чужбина, конкуриращи националното произвеждане.

Аналогична обстановка се следи във Франция, Британия и Германия, където държавните управления пазят националната стопанска система благодарение на протекционистки способи. Явно тезата за свободата на пазарната стопанска система е настояща единствено дотолкоз, доколкото би трябвало да се придаде " законен " тип на ограбването и потискането на своя народ или на непознати нации.

Заблуда пета: Пазарната стопанска система няма сурогат

Адептите на капитализма от време на време признават, че пазарната стопанска система води до несправедливости и централизация на националните благосъстояния в ръцете на единици, само че все пак неуморно не престават да настояват, че пазарната стопанска система е единствената допустима стопанска система спрямо плановата стопанска система и социализма. Така неуспехите на капиталистическия метод на произвеждане се признават, само че все пак се неглижират поради нежеланието да се допусне, че съществува някаква действителна опция на капитализма. В тази връзка обаче не би трябвало да се подминава фактът, че капитализмът неизбежно разделя обществото на две съществени съсловия - на необятни маси от небогати наемни служащи и на малко богато малцинство от богати притежатели на предприятия. И в този си тип за работническата класа капиталистическата система безспорно е експлоататорска и никога не допуска икономическо развиване на служащите. Нещо повече. Данните на международната статистика сочат, че в наши дни 70 % от служащите получават възнаграждение, което ги държи на ръба на бедността. Това ще рече, че тези хора получават толкоз, едвам продължат физически да съществуват, с цел да работят. А това е еднакво на иго.

Това са петте съществени заблуди на пазарната стопанска система, която в реалност съставлява безвекторен капитализъм - т.е. капитализъм поради самия капитализъм. В него няма никакви упоритости за обществен напредък, тъй като на процедура той прави едно богато малцинство все по-богато, а необятните маси - все по-бедни, обезправени и подложени на полицейски гнет.