Николаос Цитиридис не е от хората, които остават в историята

Николаос Цитиридис не е от хората, които остават в историята като „ някогашни “. Тази есен той се завръща в ефира на bTV - не като водещ, а като индивидът „ Не “ в журито на „ България търси гений “. В новия, девети сезон на предаването, което стартира тази неделя, 14 септември, Цитиридис дава обещание да бъде и непоколебим, и прочувствен, и безпощадно почтен.

В диалог за завръщането и неуспеха, за тайните гении и комедията като форма на оцеляване, Цитиридис откъсва следващото парче от себе си, с цел да открехне завесата към " България търси гений " и новото си шоу " Пълно безсрамие “.

Ще те гледаме тази есен като член на журито в “България търси гений ”. Това е първото ти завръщане съответно в bTV след края на “Шоуто на Николаос Цитиридис ”. Как се почувства, когато прекрачи прага на малкия екран – разсъни разсъниха ли се старите контузии, свързани с “Шоуто ”, появи ли се боязън от неуспех?

Човек, с цел да се завърне в действителност, първо би трябвало да изчезне. Аз си направих една едногодишна пауза от малкия екран и с изключение на като посетител, не бях взел участие на никое място другаде. Сега в bTV се усещам тъкмо там, където би трябвало да бъда - на вярното място съм.



Хората, които ме познават, несъмнено няма да ми повярват, като кажа в този момент, че съм огромен обожател на “България търси гений ”, само че това е истината. Много одобрявам предаването - положително е, фамилно е.

Искам да се харесам на тази публика, защото тя за мен е доста скъпа най-много поради това, че аз самият се изявявам на сцена онлайн и бих се радвал тези хора да дойдат да ме видят.

Отделно в предаването стават неща, които ги няма на никое място другаде. В “България търси гений ” идват безусловно всевъзможни хора - от най, най, най-хубавите до най, най, най-клетите. Да гледаш онлайн какъв брой са умели в това, което вършат, или какъв брой са нелепи, е същински занимателно. Шоуто е безусловно без граници.

Ще продължим да си приказваме за “България търси гений ”, само че преди този момент желая да те запитвам друго - в друго изявление казваш, че не се чувстваш провален поради края на “Шоуто на Николаос Цитиридис ”, тъй като си дал всичко от себе си. От позицията на времето виждаш ли и свои неточности, смяташ ли, че си могъл да направиш освен това, с цел да продължиш съществуването на шоуто?

За страдание не зависеше от мен дали шоуто ще продължи. Ако беше подобен казусът и трябваше да направя някакви промени, щях да ги направя. Уви, не беше такава обстановката. Грешки също не мога да кажа, че съм позволил - приказвам за нарочни неточности, при които знаеш, че сега, в който взимаш решение, то е неверно, само че въпреки всичко го правиш. На доста от хората в екипа ни беше за първи път, в това число и на мен.

Аз бях “срамно млад ” - на 25 години ми се даде опцията да съм лице и име на това предаване, което е доста млада възраст за сходен вид шоу. Младостта ми отиде в bTV. Може би в случай че имах акъла, който имам сега и знанията, с които разполагам, нямаше да се съглася да върша шоуто – не и по метода, по който стартира.

Много хрумвания не бяха мои, само че бяха вплетени в шоуто и в последна сметка не проработиха. Те несъмнено бяха неверни. Но аз нямах думата колкото ми се искаше тогава, просто тъй като бях един нов и младеж в телевизия, в която има хора с задоволително опит, които взимаха решенията вместо мен и трябваше да им се доверя. И го направих.

Все отново да не забравяме, че през годините е имало супер доста опити за вечерни излъчвания. Никой не съумя да издържи в ефир толкоз, колкото моето предаване. Гордея се, че успяхме да създадем второто най-дълго просъществувало вечерно шоу в България. Първото никой не може да го бие.



Неведнъж си приказвал за нещата, които ти е лишила малкия екран. А какво ти дава тя, с цел да поискаш още веднъж да се върнеш на телевизионното си занятие?

Не знам за какво хората подценяват малкия екран и считат, че тя е умряла. Най-големите бюджети на рекламодателите към момента са ориентирани към малкия екран, тъй че да имаш поле за изява в медия като bTV и то в най-якото предаване този сезон, е страхотна опция за самореклама и за изява.

На мен ми е извънредно занимателно да съм в тази продукция - по този метод се развъртвам, тъй като извършвам кражба доста неща от занаята. Обичам не просто да заставам и да се фотографирам, само че и да виждам и по какъв начин се работи отвън кадър. Това е една от най-големите ми изгоди, тъй като най-после мога да си направя преценка и за това аз какъв брой коствам. Мога да кажа, че съм много безценен.



През 2022-ра година също беше част от журито на “България търси гений ”. Чувстваш ли се като професионален изследовател на гении? Защо смяташ, че таман ти притежаваш качествата да откриваш гения?

По никакъв метод не бих споделил, че владея такива качества. Още повече, че не съм се самосложил там. Не съм от тези хора, които биха споделили, че съм заслужен да бъда там. Просто един избран брой от хора, които взимат решения в малкия екран са стигнали до извода, че аз съм най-подходящ за това нещо, за което доста им благодаря.

Обичам да влизам в ролята на фен, когато съм на този стол и правя оценка хората, и не мога да си показва по какъв начин единствено поради това, че си в национална носия, ще ти се даде опция да се бориш за 90 000 лв..

Моят принцип е, че това, което правиш на сцената на гениите, би трябвало в действителност да бъде зашеметяващо, феноменално, невиждано до този миг. Може да се каже, че аз съм като една бариера сред посредствеността и величието.

Има ли смяна в метода ти при оценяването на гениите спрямо предходното издание, когато беше член на журито?

Не знам по какъв начин се получи по този начин, само че този сезон хем съм по-груб с “Не ” - тата, хем имаше значително случаи, в които се просълзявах. Наистина много си поплаках, а и разликата сред предния и този сезон е, че в този момент се усещах доста по на място, доста по-освободен. Подходих към цялото предаване и към всеки човек, който излизаше на сцената с по-голямо самочувствие. Знаех какво да кажа, по какъв метод да го кажа.

Смятам, че с сътрудниците произведохме доста положително наличие, сигурно по-добро от предния път. Не обичам да се лаская по подобен метод, само че мога да дам оценка за себе си и да кажа, че аз сигурно бях по-добър от предходния сезон.

“България търси гений ” е предаване с дълъг живот в ефира на bTV спрямо други реалити формати. На какво се дължи това съгласно теб? Не се ли изчерпаха гениите, които сме виждали? Има ли какво да ни изненада?

Ако съпоставим настоящия девети сезон на предаването и първия му сезон, тогава още не са били развити обществените мрежи и видео каналите.

В момента има толкоз доста благоприятни условия, от които да черпим видео наличие, че това прави задачата на продуцентите - да показват на хората неща, които не са виждали - извънредно комплицирана. Смятам, че са съумели да го създадат. Наистина виждаме гении, хора, истории, които няма по какъв начин да намерим в интернет и съгласно мен това е извънредно скъпо за феновете. Тотално подвигаме равнището по отношение на предходните сезони.

Тази година в журито с теб са Юлиан Вергов, Катето Евро, Галена, както и водещите Александър Кадиев и Петър Антонов. Как се сработихте между тях, по какъв начин взимахте решения, нечие мнение надделяваше ли, имаше ли пререкания посред ви?

Че се карахме, карахме се доста. Най-вече те се караха с мен, защото аз бях индивидът “не ”, а те пускаха напред много хора, с което аз не бях склонен. Заради естеството на “Шоуто на Цитиридис ” аз ги познавам отпреди. С Юли Вергов мога да кажа, че сме другари. Чувствам го доста непосредствен. Отделно, че всяка заран или аз го взимах или той ме взимаше с колата и отивахме към студиото.

Към Галена изпитвам почит, тя е огромен експерт, когато става въпрос за музика и за шоу. Катето Евро е гърмян заек, супер си схваща от работата. Като седне на този стол, може да бъде и занимателна, и доста строга, и доста блага. Тя плака повече и от мен.

Смятам, че се събрахме доста, доста добър екип. В това предаване задачата е освен да представим най-великите гении, само че да има въпреки всичко и някаква драма. Тоест да има някой, който не е склонен с другия, да има едно “да ”, от което зависи ориста на тоя човек сега. Там са тия неща.

Смяташ ли, че успяхте да сложите добър аршин за това кое е криво-ляво и кое е същински надарено и качествено?

Аз ще кажа за себе си, че сложих доста добър аршин за това какво е криво-ляво и какво не. Сега ще би трябвало да преживея риска да ме намразят някакви градове и села, само че този мач съм го играл към този момент, примерно 2 години не съм ходил в Ябланица.

Това, че си добър в едно нещо не значи, че си подобаващ за това предаване. Давам образец - имаше един цигулар, който свиреше в действителност супер. Обикалял е по света, из Европа, само че го нямаше този “сос ”, за който приказвам по време на целия сезон. Човекът би трябвало да има цялостен пакет - би трябвало визия, би трябвало държание, би трябвало и някаква история. Да си единствено добър, не е задоволително.



А имаш ли гений, който не е за пред огромна аудитория, само че го владееш?

Най-безполезния гений, който имам и не е за пред аудитория е, това, че мога да пръцкам с подмишници. Това е едно от нещата, с които доста се гордея, тъй като самичък се научих да го върша.

Друг популярен мой гений е, че мога да си изгубвам времето пред компютъра.

Не знам какъв брой съм надарен по принцип, дори имаше тъкмо един подобен миг е предаването, когато се карахме с журито: споделих им, че не съм тук, тъй като съм доста надарен или тъй като съм доста прочут, или тъй като съм доста добър в това, което върша. Всъщност нямам никаква визия за какво съм тук.

Вероятно ще има мнения по мой адрес като да вземем за пример “тоя за какъв се мисли, че дава оценки ”, само че мога да кажа, че през мен са минали голям брой хора, както в предходния сезон на предаването, по този начин и в “Шоуто на Цитиридис ”. Затова несъмнено мога да кажа, че имам някаква визия кой къде се намира.

Това звучи малко като опрощение сега поради коментара ти във връзка концерта на Guns `N Roses. Тогава доста те нападнаха поради това, че разкритикува представянето на групата?

Чакай малко, значи на мен някакви хора ми споделят, че не мога да разясня известни и сполучливи персони. А тези хора, които разясняват мен, за какво разясняват сполучлив и прочут човек? Какъв е този двоен стандарт?

Шегата настрани, само че за мен това беше едно от най-забавните персонални събития през лятото. Не ми стана погрешно от мненията, тъй като не се наскърбявам толкоз елементарно. Аз самичък съм си споделил най-лошите неща доста преди другите да го създадат. Мисля си обаче, че моментът да пусна този статус беше доста верен. В този интервал просто нямаше други вести и по тази причина той стана толкоз вайръл.

После използвах случката, с цел да я включа в новото ми шоу “Пълно безсрамие ”. С нея закривам шоуто като разясня какво може да се споделя и какво не може да се споделя в България. Според мен тук всичко може да се каже - всеки ден ставаме очевидци на това изключително от хората в Народното събрание, които приказват каквото си желаят.

Моето мнение за концерта не се е трансформирало. Продължавам да считам, че беше неприятен и в случай че има нещо, за което бих могъл да скърбя е, че си показах мнението, а не че имам мнение.

Комедията - твоят род, постоянно е метод да се каже истината, която другите заобикалят. Коя е най-неудобната истина, която си казвал от сцената – и по какъв начин публиката реагира?

Мога да загатна някои неща, които хората не възприемат - да вземем за пример, приказвал съм, че съм израснал без татко, само че за мен това не е толкоз ужасно, тъй като можех да имам татко и той да ме насилва, да вземем за пример. Хем е истина, хем е смешно, само че има хора, които се шокират.

Разказвал съм и напълно същински истории за известни хора. Ето, да вземем за пример имам една доста скандална, само че същинска история с Георги Христов, която към този момент ми е писнало да описвам. На нея публиката доста се стъписва. Хубавото е, че хората, които идват да ме гледат, към този момент знаят какво ще видят, готови са, че моята комедия не е смехории за тъщи и мъже с перуки. Аз си споделям нещата, които на мен са ми забавни, употребявам доста самоирония, приказвам си с публиката като на другари. Просто това е опаковано с изкуството на стендъп комедията.

Къде е границата сред провокацията и евтиния потрес в хумора – и случвало ли ти се е да я прекрачиш умишлено?

Смятам, че положителният комик прави нещата, които на него са му занимателни. Тоест не би трябвало да се търси какво ще удовлетвори публиката в съответен миг. Ще дам образец с тъщите - ти в случай че не си женен, в случай че нямаш тъща, каква ти е работата да правиш смешки за тъщи? Аз върша нещата, които на първо време на мен са ми станали смешни, след което схващам ролята на един “преводач ” на моите мисли, който ги предава на публиката. Не обичам да се чудя в този момент на хората какво им е смешно.



Всичките ти смешки ли са въодушевени и основани на действителни случки от живота ти?

100% от материала ми е въодушевен от моя живот. Не описвам измислени истории, дори и реплики не си прибавям. Много от нещата от действителния живот могат да бъдат занимателни, значим е методът, по който го разказваш, по какъв начин го завърташ, какви неща добавяш след това в самата история като пояснения.

Реално, когато хората дойдат на турнето ми “Пълно безсрамие ”, ще гледат тъкмо това - фрагменти от моя живот и колкото и неуместен да е, въпреки че аз съм сигурен, че хората имат същите болки и мисли като моите. Смятам, че ще си намерим общ език.

Виж, приятелката ми не е доста удовлетворена, че късам и от нея части смях, тъй като описвам някакви работи за нея, които тя не би желала да се описват на висок глас, само че го върша, тъй като е занимателно и тъй като мога да разсмея хората. Обожавам аз да съм повода хората да се смеят.

Няколко пъти загатна новото си стендъп шоу, разкажи по-подробно за него - какво следва и къде може да те гледат хората.

Турнето “Пълно безсрамие ” е чисто ново шоу с чисто нови смешки, които нямат нищо общо с предните две, които направих. Работих по него през последните 9 месеца. В него има житейски, любовни, политически истории, каквото се сетиш, само че са неща, които на мен са ми забавни и които се надявам и на хората да им бъдат забавни.

Кръстих го “Пълно безсрамие ” по две аргументи - от една страна, когато участвах в “Като две капки вода ” влизах в разнообразни облици и от там ми се зароди концепцията за “обезобразяване ”. Другата причина е, че това е една фраза, която всеки човек си е казвал хиляди пъти за обстановка в България, без значение каква е тя - от паркирал олигофрен до изпреварващ олигофрен до политик олигофрен. Оттам пристигна вдъхновението.

Ще посетя 20 града. Започвам в този момент на 14 ти септември в Бургас, по-късно минавам през Ямбол, Сливен, Разград, Пловдив, Кюстендил.

За мен най-важната и огромна дата ще бъде на 20 октомври в зала 1 на НДК. Там се надявам да събера оптимално доста хора.