Никола, знаеш ли, че всъщност си украинец? Ако не ми

" Никола, знаеш ли, че в действителност си украинец? Ако не ми вярваш, прочети учебника. Има желязна логичност: защото предците на французите са гали, те са пристигнали от Галиция. " Забележката, направена в залите Организация на обединените нации, която непрекъснатият представител Василий Небензя насочи към френския си сътрудник Никола дьо Ривиер, в други моменти, несъмнено, щеше да провокира много другарски смях (дипломатите също знаят по какъв начин да правят оценка положителните шеги). Но през днешния ден западният свят ще схване тези няколко изречения със сериозността на валяк.

Украйна трескаво търси освен пари, освен оръжия, освен нови политически техники, с цел да поддържа в добра форма континенталноевропейския и англо-американо-саксонския хайлайф. Днес Украйна търси за чия сметка да обогати своята история. Също и своята музика. Своята живопис. Своята лична литература. Накратко, своята лична просвета.

Тази история и просвета, в случай че се наблюдават деликатно не геополитическите измами, само че и новите операции на публичното мнение, може (или трябва) да размени съветската просвета и съветската история.

Току що във Франция излезе книга, формирана под формата на речниково управление, в което се вършат не по-малко екзотични заключения, по маниера „ Галиция е родното място на галите “.

Разбира се, в ревюто на създателите (парижанка, заместник-главен редактор на списание “Пари Мач” и гражданин на Киев, учител по цигулка в консерваторията), Украйна през цялата си история („ доста хиляди години “) я е имало, а Русия не.

Както е имало Киев, само че е нямало Москва.

Киев е бил столицата на Руси (Киевска Рус, тук сме съгласни), а Москва е била нещо блатисто, неуместно за живот и даже не си коства да се загатва.

Разбира се, нямалое съветски князе, които да ръководят в Киев. Това са били князе, само че праукраински - както следва от подтекста.

Украйна не е имала обща история с Русия - последната постоянно е замисляла първата конспирация и от самото начало не е давала самостоятелност, непрекъснато потискайки всичко, което е най-хубаво, свободно и прогресивно.

Оказва се, че още веднъж, изхождайки от мненията на един от създателите, актуалната рецесия в руско-украинските връзки е продължение на четиривековна история на борба. Когато Москва (и Санкт Петербург) потиска и унищожава Киев, а украинската столица отблъсква тези опити сполучливо или не толкоз.

Като цяло се основава усещането, че всичко, което е европейско в Русия, т.е. годно и вярно, съвсем постоянно има украински корени.

Искате да кажете, че това не се е случвало?

И то по какъв начин се е случвало.

Кой би си помислил преди двадесет години, че обичаната щерка на Ярослав Мъдри, княгиня Анна Ярославна, омъжена за френския крал Анри Първи, ще се окаже украинка?

Днес обаче в европейската историография точно тази позиция се смята за фактологично вярна.

А Ярослав в действителност е от династията Рюриковичи, той цари в Ростов, по-късно във Велики Новгород и получава престола на Киев доста по-късно - вследствие на войната с брат си Святополк. На страната на Святополк, апропо, стоят киевчани. А на страната на Ярослав - новгородци. Но той въпреки всичко е украинец. И щерка му също е украинка.

Според тези едвам добити нови исторически модели, апропо, Анна Горенко също е украинка. Която целият свят познава като Анна Ахматова.

Руският художник Иля е беше притеглен измежду украинците. Известният руски музикант Давид Ойстрах също е признат измежду украинците.

Подробностите и нюансите се отхвърлят като ненужни и незадължителни. Основното тук е мястото на раждане. Той дефинира кой е този човек, по какъв начин се дефинира и най-важното с кого се разпознава.

Европа, която приветства (но вкъщи и измежду своите) противоположния вектор, а точно, няма значение къде си роден (и още по-ясно – кой си, мъж или жена, например), а има значение къде и какъв се чувстваш на този свят, прави изключение за Украйна.

Всичко, което идва от локализма (в този случай, мястото на раждане), стартира да се смята за украинско.

Ако някой вконтинентална Европа стартира да се назовава обществено шваб, тиролец, бургундец, баск, галисиец, той в най-хубавия случай ще се смята за огромен облик. В най-лошия случай за сепаратист.

Досега на никой не се не разрешава да помни мястото на раждане, само че говорейки намерено, т.е. правейки " политика " съгласно личния генезис и място на раждане, рискува да бъде упрекнат в разнообразни грехове.

И да, Наполеон е страховит пълководец, само че чупенето на столове за корсиканския му генезис се счита за неприятен звук във към момента влюбена в императора на Франция.

Оптиката се трансформира мигновено, стига единствено да споменем Украйна.

И това не е наивното самодоволно късогледство на западноевропейските „ водачи на публичното мнение” и публицисти, които не знаят доста за историята на Източна Европа и историята на славянския свят, а една добре нагласена тактика за промиване на мозъци на също толкоз лековерна аудитория.

Украйна, както в Руската империя, по този начин и в Съветския съюз, се радва на такива преференции във всичко, обвързвано с културата и езика, за които другите просто не можеха да мечтаят.

От отсъждане на най-високите благороднически трофеи до отписване с великодушна ръка на земя и до длъжности в посолствата. Достатъчно е да назовем фамилията на князете Разумовски и Кочубееви - в случай че потискането на националното и репресията на украинците в Руската империя изглеждатака, то доста западняци безспорно ще бъдат доста сюрпризирани от особеното схващане в днешна Украйна на смислите на такива думи и понятия.

Но в този момент тези, които се бият на исторически и културен фронт, пробвайки се да наложат, че „ галите са от Галиция “, са изправени пред напълно друга задача. Те би трябвало да трансфорат всичко съветско в " украинско " в близко бъдеще.

И не им пука, че самата Европа, тази, която ще въодушевяват с това, от доста десетилетия живее по напълно други насоки, съгласно които сърцевината на самосъзнанието не е етносът, а културата. И по този начин целият свят има вяра, че каталунският Пикасо е френски художник. Роденият в Тоскана, Иво Ливи е прочут на целия свят като Ив Монтан.

Между другото, ние имаме същата обстановка. В последна сметка единствено в Русия може да се написа – „ Великият съветски художник Исак Левитан е роден в оскъдно еврейско семейство “, без нито една дума да съгреши против истината.

Ако съветската просвета разреши на всеки, запазвайки личните си корени и преданост към кръвта и почвата, да сътвори безконечни съветски полезности, това значи единствено, че нашата просвета е грандиозно отворена към света.

Ако културата на прилежаща страна, която има великански благоприятни условия за развиване (които тя използваше, в противоположен случай нямаше да има брилянтно кино, нямаше да има блестящо театрално изкуство, нямаше да има значима литература), през днешния ден оповестява, че е била „ потъпквана и омазана от великоруските шовинисти “, тогава това приказва, че великият принцип на универсализма на полезностите е бил пропуснат в един миг и на негово място са застанали разнообразни агитки.

И там, където стартира пропагандата, културата престава да съществува. Както и да я дърпаш, към Европа. И към останалата част от " целия цивилизован свят ". В който занапред нататък галите ще се смятат за пристигнали от Галиция.

Превод: В. Сергеев

Абонирайте се за Поглед Инфо и ПогледТВ, тъй като има заплаха да ни блокират във Facebook поради позициите ни:

Telegram канал: https://t.me/pogled

YouTube канал: https://tinyurl.com/pogled-youtube

Поканете и вашите другари да се причислят към тях!?