Никола Петров: Най-силният мъж на света
Никола Петров остава сирак малко откакто се ражда в Горна Оряховица на 19 декември 1873 година За да се препитава би трябвало работи – още едвам на 10. През годините се занимава извънредно с ръчен труд – градинар е в Румъния, взе участие в построяването на бирената фабрика в Горна Оряховица, а по-късно, през 1892 година работи и на каменна кариера в Русе.
За да избегне военната работа Никола отпътува за Румъния, където още веднъж е градинар. Докато е в Браила посещава цирка Сидоли, където работи известният герой Жорж Расо. По това време известен номер по цирковете е доста мощен мъж да провокира човек от публиката да се борят. Ако го победи, фенът печели парична премия – в този случай 500 леи.
Така Расо има злополучието да провокира Петров, който след 30-минутна битка го побеждава. Две седмици по-късно италианецът е последван и от французина Жан Дублие. Жан обаче вижда гения на яшкия българин и става негов треньор (Дублие тренира още Юсуф Исмаил и Филиз Нурулла от Шуменско и Кара Осман от Пловдив).
Според една легенда първият треньор по битка на Никола е кръчмарят Деньо, който го следи по какъв начин надделява всичките му връсници в Оряховица. Той му демонстрира и първите хватки, след което залага цяло буре вино, в случай че някой успее да надвие момчето.
Всеки случай срещата на Петров с цирковите актьори е моментът, който бележи началото на Най-силният човек на света за 20 век!
Историята му обаче има две лица – едното е, което комунистическата литература рисува, другото е от останалите сведения.
Комунистите настояват, че Петров става Шампион на Америка в Ню Йорк на 20 юли 1898 година, през 1899 година във Виена става европейски първенец по класическа битка, а през 1900 година става международен в Париж.
В Америка отива с съмнение, тъй като спортът има неприятна известност поради връзката му с гангстерите, и откакто печели, си потегля и в никакъв случай повече не се връща, въопреки че е признат с наслада от публиката. Твърди се, че там печели против Джим Корбет, известен боксьор, и взима премия от 100 000 $. В Париж на голям за времето си шампионат надделява за купата в осмата част колоса Пол Понс, който е висок 216 см и тежи 145 кг., до момента в който Никола е 175 см. и тежи 105 кг. Така за първи път в българския спорт имаме международен първенец. От шампионата Петков печели 30 000 франка и е окичен с копринена лента, на която написа „ Най-силния мъж на света за XX век “
Тези изказвания обаче са малко съмнителни. Няма публични сведения Никола въобще да е бил в Америка, а премията от 100 000 $ през 1898 година за шампионат по битка е просто неуместна. Също по този начин никое тяло не управлява интернационалните купите в битката по това време; т.е. всеки уредник може да каже, че неговият шампионат дава европейска или международна купа. Както и се случва редица пъти.
Но няма подозрение – Никола Петров печели доста професионални шампионати по гръко-римска битка: има 16 първи места, 23 втори и 12 трети. Три от първите му места са откакто си идва назад в България.
Завръща се в родината откакто България отбелязва своята самостоятелност през 1908 година и за всички, които са се отклонили от военна работа (като него), е оповестена прошка.
В Горна Оряховица е посрещнат като воин – през 1909 година даже е определен за почетен член на Горнооряховското гимнастическо сдружение „ Юнак “, на което подарява персоналните си гимнастически уреди.
Идва Първата международна война, през която Никола работи с езиците, които е научил в странство, като боен преводач. Но едно по-важно събитие в този интервал е, че на 44 години взема решение да се задоми – и се дами за 16-годишната Стефанка от село Дичин. Двамата живеят в Горна Оряховица, където също по този начин стават и четирима – откакто им се раждат Иван и Николина. Иван доста наподобява на татко си и живее дълго в чужбина; само че след Втората международна война следите му към този момент се губят. Николина пък дълги години има достойнството да връчва пояса на спечелилия в шампионата на името на татко й „ Златния пояс на Никола Петров “, който се организира в негова чест след 1963.
Когато свършва Първата международна Никола отива в София, където през 1921 година провежда първата школа по битка. Има и хрумвания за доста спортни зали в столицата и други огромни градове в страната – хрумвания, които споделя не с какъв да е, а с ръководителя на тогавашното Народно заседание Ангел Николов и с министър-председателя на страната Александър Стамболийски, който го поддържа.
Една от дребното сили, които съумяват да преборят Петров обаче е хазарта. Докато е в София той съумява да пропилее всичките си пари по залите и се постанова да се върне на тепиха.
След преврата на 9 юни 1923 година и убийството на Стамболийски ситуацията му се утежнява още повече.
Но на помощ идва още веднъж циркът – този път в лицето на известните циркови актьори братя Добрич. Така на техния манеж стартира да се появява герой с прозвището Черната маска, който съкрушава всичките си противници…
През 1973 година по случай 100-годишнината от рождението му в родния му град е повдигнат монумент и е издигната спортна зала, кръстена на него. 25 години по-късно е разгласен за почетен жител на Горна Оряховица.
Получава, несъмнено, и званието „ Заслужил занаятчия на спорта “, посмъртно през 1962 година
