Най-богатият българин спасява Прилеп от опожаряване
Никола Кондов и синовете му Константин и Георги, са общественици революционери, свързали целия си умишлен живот с битката за избавление на Македония.
Едно крепко българско семейство, което е измежду най-богатите жители на Прилепска околия. Защо им е трябвало да си трошат главите в борби и зандани, откакто са имали всичко?
Вероятно този въпрос биха си задали мнозина през днешния ден.
Семейството обаче няма никакво колебание по този въпрос. Те са безапелационни, че освобождението е дело на хората от народа, а те са част от този народ. Бащата и двамата му синове, както и останалите българи били водени от девиза: „ Македония е наша, каквато е била ще бъде! “.
Смятало се е, че Никола Кондов (1850-1910) е най-богатият българин. Той имал бизнес по целия Балкански полуостров. Ученик е на най-известните възрожденски общественици Димитър Миладинов, Йордан Хаджиконстантинов – Джинот, Райко Жинзифов и Кузман Шапкарев. И четиримата му преподаватели са близки до кръга на славянофилите.
През 1872 година прилепчанинът се дами за Елисавета Лепавцова, която е щерка на възрожденеца Димитър Лепавцов. Той е един от водачите на изгонването на гъркоманите от църквата „ Благовещение Богородично “.
Никола Кондов също като тъст си харчи огромни суми персонални средства, за отбраната на българските поданици на Прилеп по време на изстъпленията на башибозука при Босненското въстание, Априлското въстание и Руско-турската война.
Успява да резервира Прилеп и околията от сеч, пожари, насилия и грабежи, на каквито безчовечни жестокости са подложени други селища и околии.
Никола Кондов умира ненадейно на едвам 60-годишна възраст.
През 1901 година синът му Константин (1874-1929) оглавява чета на Върховния комитет, с която работи в Западните Родопи и Рила.
Автор е на книгата „ Борбата на македонеца “, в която споделя, че това е чисто българска земя и този факт би трябвало да бъде приет и от турците и от Великите сили. През целия си живот е един от най-активните борци за свободата на Македония.
Вторият му наследник Георги Кондов (1888-1935) взе участие във възобновяване на Вътрешната македоно-одринска революционна организация след 1919 година
Той не оставя записки, защото в края на живота си счита, че са представители на едно „ обречено родолюбие “, за което имат виновност българските политици и европейските сили.
Източник: Уикенд
На фотографията е Георги Кондов
Източник: kliuki.bg
КОМЕНТАРИ