Никола Кереков е имунолог и микрообиолог, с докторска степен по

Никола Кереков е имунолог и микрообиолог, с докторска степен по пробна имунология от института по микробиология към Българска академия на науките. Има 11 годишен опит с научни проучвания в региона на човешкия автоимунитет, ДНК имунизациите и създаването на скотски модели на човешки болести. Кереков е също част от екипа на Ratio - платформа за връзка на науката, организираща голям брой иницитиви за показване на науката, инженерството и технологиите на наличен и известен език език. Разговаряхме с Кереков за незабавните дейности, които би трябвало да се подхващат против ковид. Ето какво съобщи той пред Actualno.com:

 

Г-н Кереков, натрупването на информация и дезинформация, обвързвана с имунизациите, към този момент надвишава качествата за пресяване на факт от лъжа. Като молекулярен биолог и имунолог какъв би бил вашият разбор на сегашната обстановка?

Ситуацията с пандемия с този нов, извънредно рисков вирус, е доста тревожна. И за жалост макар огромното софтуерно развиване на цивилизацията ни, не считам, че се оправяме изключително добре с управлението му. По публични данни досега той е умъртвил към този момент 5 милиона индивида, въпреки че голям брой експерти настояват че действителната стойност е най-малко 2-4 пъти по-висока. Освен всичко напълно не е ясно какъв брой от преболедувалите ще имат трайни увреждания в резултат на болестта. Броят и мащабът на засегнатите хора на планетата може да се съпостави единствено със международна война – и ние сега сме точно в положение на такава война. Нещо, което доста от нас удобно забравяне или даже не си даваме сметка.

От друга страна, въпреки и с известно забавяне, човечеството съумя да се окопити и да се активизира, и за последната година и половина ние успяхме да опознаем врага и да изработим средства за битка и предотвратяване от него. Най-ефективното от тях са точно имунизациите, които изработихме за рекордно бързо време и които към този момент над 3 милиарда индивида по света са получили. Вярно е, че те бяха направени по-бързо от всекидневно, само че това не значи, че са направени каквито и да било взаимни отстъпки с качеството. Но ние не трябва да забравяме, че от тези ваксини имаме потребност в този момент, незабавно, а не след 5-10 години, когато войната ще е свършила. За страдание нуждата от бързата имунизация на огромна част от популацията докара и до доста опозиция и отвращение, следствията от което са забележими – на всички места по света главната част от умрелите или тези с тежко превозване са неимунизирани.

Има съществени диспути към съществуването на антитела, като удостоверение за прекарана зараза и надлежно хипотетична отбрана против ковид. Защо не могат да бъдат одобрявани като доказателство за зелен документ?   

Хората рядко си дават сметка, че имунната система е една от най-сложните системи, с които в миналото сме се запознавали наред с устройството на мозъка и на Вселената. Ето да вземем за пример антителата - те са няколко разнообразни типа, като всеки вид обслужва избран имунен механизъм. Освен това, антитела в организма ни не се построяват против даден вирус, нито против избран негов съставен елемент, а по-скоро към дребна частичка от него съставен елемент. В този ред на мисли, не всички антитела, които построяваме са, ни потребни против този вирус. Единственият потвърден досега фактор на отбрана от вируса са така наречен обезвреждащи антитела, ориентирани против рецептор, свързващото място на печално известния спайк протеин. Свързани на това място тези антитела пречат на вируса да се свърже с човешките кафези и да инжектира зловредния си генетичен материал. Така че да кажем, че тест измерващ общите антитела против вируса, с всичките му съставни елементи няма да ни отговори на въпроса дали сме предпазени.

В последната година се появиха и проби които настояват че мерят равнищата точно на тези обезвреждащи антитела. Проблемът е, че с цел да се мери обективно тази им дарба, би трябвало да се проведат проби с клетъчни линии, които да се третират с вирус и да се види до какъв брой антителата понижават свързването на вируса. Такива проби са много скъпи и времеемки и изискват доста умел личен състав най-често учени. Затова клиничните проби, които са налични за елементарния човек, са една много опростена версия, която обаче още веднъж не може да даде прецизен отговор. Референтните стойности, които виждаме там, не отразяват това, което нормално сме привикнали да виждаме в лабораторни резултати - да вземем за пример до избрана стойност нямаме отбрана, а над избрана към този момент имаме. Референтната стойност в тези проби е много случайно поставена и още веднъж не дава отговор непосредствено на въпроса до какъв брой ефикасен е имунния отговор, който сме построили. Друг сериозен проблем е огромният брой разнообразни производители на проби и сложното им стандартизиране, при което е доста мъчно да се реши резултатите на кои от тестванията са най-правдоподобни. 

Кой има (статистически, несъмнено, като крупно число), по-добра отбрана против ковид: човек, прекарал вируса, само че без да се е ваксинирал, и човек, който не е прекарал вируса, само че има сложени ваксини?

Много мъчно е да се отговори еднопосочно на този въпрос. Имунитета при някои от прекаралите вируса в действителност може да е по-добър в сравнение с при имунизираните. Това е несъмнено! Но основното тук е " някои " - каква част от прекаралите са такива никой не знае, само че данните сочат, че не са толкоз доста колкото ни се желае да имаме вяра.

Имунитетът от прекарването на вируса или имунизацията може да се изобрази със следната прилика. Представете си два източника на светлина с идентична мощ - единият източник дава разсеяна светлина по този начин, че като осветиш тъмна стена получаваш голям неравномерно разпилян вързоп (това е имунитета от превозване на вируса). В единия завършек на снопа са хората, които са построили слаб, малотраен или никакъв имунитет, в противоположния - тези с съвършен пожизнен имунитет. Всичко сред тези две крайности е разпределено в несиметричен набор. Най-гъст е снопът светлина в средата, което дава отговор на реакцията на средностатистическия човек, крайностите явно са доста по-редки. Има основна разлика и сред тези в средата - някой са с по-добър, други с по слаб имунитет против вируса.

Сега си представете имунитета от ваксина като фокусиран вързоп от положително фенерче! Там отново има набор, отново има хора и в двете крайности, само че главната част от реакцията на хората е доста добре фокусирана. Това е тъй като антигена, който имунизациите кодират, е модифициран по този начин, че да регистрират самостоятелните разлики сред огромен набор от хора, тъй че по-голяма част от тях да реагират съответно към вирусните антигени. Освен това е фокусиран върху най-важния протеин, упоменатия нагоре спайк протеин участващ в разпознаването и прикрепването на вируса към клетката.

Представете си големия набор на предходния източник на светлина, по отношение на фокусирания лъч на фенерчето. Със сигурност някаква част от хората, прекарали вируса, ще имат по-добър и дълготраен имунитет, само че всичко там е лотария, до момента в който имунизацията е с доста по-предвидим резултат при доста хора.

Повечето проучвания досега сочат, че продължителността и успеваемостта на построения имунен отговор зависи директно от степента на развиване на признаци. Т.е. по-голяма част от хората с тежко превозване и тези, при които се е наложил болничен престой, ще изградят мощен имунитет против ковид. Докато при хората, прекарали инфекцията безсимптомно, отговорът най-често е слаб и малотраен и те са изложени на риск от наново заразяване.

Независимо от всички разногласия сред експерти, напоследък се построи консенсус, че най-силен и дълготраен имунитет се построява при хората, които са прекарали вируса симптомно и по-късно са се ваксинирали. Това е така наречен хибриден имунитет, който е една от най-актуалните тематики при научните и клинични проучвания в последните няколко месеца.

С научните открития се случва необикновен прелом в обществената среда; възлаганите очаквания постоянно са блокирани от всеобщо съмнение. Струва ми се, че този проблем надалеч не се изчерпва с обяснението за дезинформацията, а има доста повече аргументи. Какви съгласно вас са те?  

Най-неприятното в актуалната обстановка е, че тематиката с разпространяването на вируса и имунизациите против SARS-CoV-2 се политизираха, което раздели обществото освен в нашата страна. Проблемът от дълго време към този момент не е в самите ваксини – преди всичко бих сложил недоверието на обществото в институциите и способността им да се оправят с световни рецесии. На второ място бих сложил всеобщия отвод от вдишване на отговорност на безусловно всички равнища – от персонална, до тази на властимащите и се стигне до институции и цели страни. Всеки се оправдава и бърза да трансферира отговорността другиму и в последна сметка всички жонглираме с човешки ориси, включивайки се в жестоката лотария на статистиката. Липсват мощни персони, които да слагат публичното богатство над персоналния интерес и политическите си упоритости. Съответно институциите са по-заети да споделят и вършат това, което народът би желал да чуе, а не това, което е вярно.

Вероятно огромна роля имат и актуалните медии – типичен и обществени – които единствено ускоряват разделянето сред хората. Вместо да заемат виновната позиция в обстановка, в която стотици хора губят живота си, главната цел на множеството от тях са по-високите рейтинги за класическите и множеството лайкове за обществените медии.

Но най-много в сегашния проблем стана явен големият проблем с равнището на образованието у нас. Наличието на младежи със приблизително и по-високо обучение, които имат вяра в меко казано неуместни теории, като да вземем за пример чипове и токсини във имунизациите, пагубното въздействие на 5G мрежата и че вируси не съществуват, са позор и неуспех на цялостната просветителна система у нас. Фактът че измежду студентите в университетите, равнищата на имунизация и на поддръжка за сходни безпочвени теории, е не по-висока от междинната за страната, е мощно стеснителен. И дава извънредно неприятни вероятности за развиването на страната ни, която от десетилетия играе ролята на догонващ.

Ако не друго, обстановката с пандемията с ковид през днешния ден е като лакмус за положението на актуалното общество. И ясно ни показва, че ние хората не сме подготвени да посрещнем и да реагираме единно на закани от световен темперамент, с каквито неизбежно ще се надигнем в бъдеще. И до момента в който това не бъде позволено над нас постоянно ще виси Дамоклевия меч на идната незнайна опасност.

Какъв би бил съветът, като академик, ви в сходна обстановка?

Най-големият проблем е с доверието. В тази джунгла от отзиви, моят съвет е да се доверявате точно на експертите по разпространяване на инфекциозни болести - това са епидемиолозите. Имайте поради също, че нито една институция на планетата няма интерес обстановката, в която сме, да продължава в този дух, само че натрупващото се публично напрежение по никакъв начин не оказва помощ. Ако вместо да се караме между тях, инвестирахме тази сила в същинска битка с вируса сигурно щяхме да сме в по-добра позиция от в този момент.

Моят зов - ваксинирайте се! Ваксините ни не са идеални, само че са най-хубавото, което имаме. Не се опасявайте от имунизациите – те са създадени от едни от най-умните и надарени представители на човечеството с единствена цел да понижат страданието на всички ни. Шансът имунизацията да ви навреди е пренебрежимо по-малък от шанса да прекарате болестта доста тежко с трайни последици и даже да умрете. Само имунизациите няма да решат обстановката, само че без тях напълно няма да стане.

И до момента в който ние се караме, врагът ни не се вълнува от политика, той не спи и не почива и има единствено една цел – да продължи да се развъжда. Колкото повече инфектирани хора има в даден миг, толкоз повече благоприятни условия има вирусът да се трансформира и да става по-устойчив на нашите опити да го направляваме. Първоначалното разбиране, че с времето той ще става по-малко рисков, от дълго време бе изхвърлена на боклука след поредната поява на разнообразни разновидности, всеки от които по-заразен, по-смъртоносен и по-опасен от предходните. Колкото повече се трансформира вирусът, толкоз по-малко ефикасни пък ще бъдат имунизациите и медикаментите, които създаваме против него.

Колкото по-дълго продължава тази пандемия, толкоз повече човешки животи и ориси ще би трябвало да платим, а надлежно и резултатите върху стопанската система ще бъдат толкоз по-тежки. Тук е мястото да си дадем сметка, че е извънредно време за решителни и координирани ограничения освен за ограничение, ами за тотално премахване на опасността. Крайно време е от глуха отбрана да минем в нахлуване.

Напоследък навлязоха доста въпроси и хрумвания към опцията да се употребяват ДНК ваксини за доста други болести: какво бихте разказали за тях и по какъв начин биха могли да се ползват в бъдеще?

С иРНК технологията, която беше всеобщо приложена при хора за пръв път с навлизането точно на новите ваксини против Covid-19, настъпиха доста вълнуващи времена за новите генетични технологии.

Но има и една друга малко по-стара технология, а точно потреблението на ДНК молекули за лечебни цели. Първите опити да се приложи тази технология е точно в областта на имунизациите, така наречен ДНК ваксини, чиято разработка беше доста съвременно направление преди към 20 години, само че те по този начин и не съумяват да се потвърдят и наложат. Досега са лицензирани 4 ДНК ваксини, за домашни животни – сьомга, свинем кучета и коне, и нито едно при хора.

Сега, изправени пред предизвикването на Covid-19 пандемията, редица откриватели още веднъж се обърнаха към тази технология. Първата ДНК ваксина неотдавна сполучливо мина клиничните си тествания измежду 22 000 участника и беше утвърдена от регулатора в Индия за незабавна приложимост при хора над 12г. Тя е демонстрирала висока резултатност 67% против развиване на признаци на ковид, в това число и против новите по-опасни разновидности.

Но каква е особеното на ДНК имунизациите по отношение на познатите ни към този момент иРНК ваксини като тази на Файзер и Модерна? Отново се залага на сходен механизъм – във имунизацията се кодира информацията за така наречен шипчест протеин на вируса, който той употребява, с цел да се прикрепи и нападна клетките ни. Вместо в РНК обаче, тя се кодира в ДНК, която е доста по-здрава и устойчива молекула. Предимствата са, че ДНК имунизациите са доста по-евтини и лесни за произвеждане в огромен мащаб, изцяло устойчиви са за предпазване на стайна температура, дават доста добър клетъчен имунен отговор и са с доста добър профил на сигурност. Разбира се, има и дефекти – по-малката им имуногенност, т.е. имунната система реагира по-слабо на тях и по-трудното им навлизане в клетката.

Новата индийска ДНК ваксина против SARS-CoV-2 вируса се доставя без игла, а посредством лейкопласт, който се притиска до кожата. Това с изключение на по-лесно и по-безболезнено, може и да е по-ефективно защото по този начин имунизацията попада подкожно, а не мускулно както са множеството настоящи ваксини.

Поне две други ДНК ваксини са в последната фаза на клиничните си изпитвания, измежду които японската компания AnGes и американската Innovio. Тези технологии имат капацитет да се приложат и за редица други болести като грип, човешки папилома вирус, ХИВ, Зика и рак

 

Интервю на Райко Байчев