Никола Дойчев е един от младежите в Пловдив, посветили времето

Никола Дойчев е един от младежите в Пловдив, посветили времето и живота си на доброволческата активност. Само на 23, той към този момент е бил обучител по първа долекарска помощ към БЧК, доброволец към Спешна помощ, неизменима част от екипа на доброволците от „ Пловдив 112 “, а в този момент към този момент от тима на доброволното формирование „ Аварийно избавяне Пловдив “.  Той е взел участие в огромни интернационалните учения и в обезпечаването на огромни музикални фестивали. Зад гърба си има и редица акции на терен - наводненията в Карловско, също в Аспарухово и в Мизия, вилнеещи горски пожари, търсене на изгубили се туристи, в това число издирването на дребния Сашко от Перник.  По мотив Деня на доброволеца – 5 декември, „ Марица “ ви показва блиц-интервю с Никола Дойчев. 

 - Оттогава по вените ти тече доброволческа кръв?

 - Явно постоянно. Но публично от 2013 година с БЧК.  Още бях възпитаник в гимназията. Бях определен за присъединяване в тим за национално съревнование по първа помощ. След това станах обучител по първа долекарска помощ в БЧК, след това се причислих към Доброволно формирование „ Пловдив 112 “, а сега съм част от сплотения тим на „ Аварийно избавяне Пловдив “. 

 - Какво ти носи доброволчеството?

 - Доброволчеството е единственото нещо, което не носи задоволство единствено на другите, а носи и за самия теб. Това може би е единствената употреба на труд, която е позитивна и положителна. Удовлетворението е добре свършената работа.  Това да виждаш усмивките по лицата на хората те кара да грееш от вътрешната страна. Това ме зарежда. Няма нищо по-велико от това да помагаш на хората и единствено човек, който го е изпитал, може да ме разбере. 



- Кои са по-големите акции и избавителни интервенции, в които си взел участие като доброволец?

 - Много са. Например наводненията в Карловско през последната година, участвахме в издирването на дребния Сашко от Перник. Участвал съм в обезпечаването на съвсем всички огромни фестивали в Пловдив и страната. Бях част от медицинския екип, който се грижеше за сигурността на папа Франциск при визитата му в Раковски.  

 - Има ли лист с качества, които би трябвало да има един доброволец? Или всеки може да бъде в тази роля?
 
 - На първо място, един доброволец би трябвало да има огромна мотивация. Трябва да прибавим разсъдък и голямо сърце. В някаква степен и малко полуда (смее се). 



 - Има ли обстановка в ролята ти на доброволец, която в никакъв случай няма да забравиш?

 -  Има доста и всяка една ще бъде вечно запечатана в сърцето ми. Но една от последните се разигра по време на фестивала „ Hills Of Rock ” през лятото. Имаше момиче с прободна рана в публиката, в животозастрашаващо положение. Ние трябваше да действаме стремително,  за да можем да спасим живота ѝ. Така и направихме. 

 - Говори ли се задоволително за доброволчеството и какво незабавно би трябвало да се направи?

  - На първо място, да бъде прокаран Закон за доброволчеството. От години се приказва за това, а към момента не е реалност. Трябва да се регламентират правата и отговорностите на доброволците. Да се знаят техните пълномощия. В момента цялата доброволческа активност се управлява от национална асоциация на доброволните формирования, а не със закон. 

 - Какво ще пожелаеш на доброволците на този ден?

 - Искам да им пожелая най-много здраве. Без него нищо не може да се случи. И да блестят толкоз мощно, колкото могат.