Смехът е превъзходство на духа – НИКОЛА АНАСТАСОВ
Никола Анастасов е роден в семейство на преселници от Македония. Родът му по бащина линия се преселва в София от Охрид.
Завършва актьорско майсторство при проф. Стефан Сърчаджиев във ВИТИЗ „ Кръстьо Сарафов “ през 1955 година
Дебютира в ролята на Валер в „ Скъперникът “ от Молиер на сцената на Драматичен спектакъл – Враца. Играе в театрите във Враца (1955 – 1956) и Варна (1956 – 1957), както и в софийските Сатиричен спектакъл, в спектакъл „ Трудов фронт “ и в Малък градски спектакъл зад канала.
Първата си забележителна роля в Сатиричния спектакъл играе през 1961 година в комедията „ Когато розите танцуват “ на Валери Петров . Участва също в „ Римска баня “, „ Сако от велур “, „ Суматоха “. Участва и във филми – „ Пагоните на дявола “, „ На всеки километър “, както и „ Нако, Дако и Цако “ – първият пъстър български ефирен сериал.
Най-популярните му екранни превъплъщения са като Пейо в класическия филм на Зако Хеския – „ Тримата от запаса “ и Димитраки в известната режисура „ Криворазбраната цивилизация “ (1974) на Българската национална телевизия по класическата пиеса на Д обри Войников .
Никола Анастасов живя 84 години, като 60 от тях прекара на сцената. Днес има пано с неговите отпечатъци на Стената на славата пред Театър 199.
Човек би трябвало да го помнят с усмивка, с радостно въодушевление, никому не е необходим да знае скърбите му и драмите му и да става съпричастен.
Всички живеем с цел да се радваме един на различен, а смеха както споделям аз е предимство на духа и по-хубаво нещо няма.
В театъра ми споделят „ Кольо Усмивката “. Калата го измисли този прякор. Ами просто се лендзя непрестанно и ми е прелестно. А и на хората им е прелестно, вместо дас е мръщя или да ги ругая, да им се усмихвам. Така че одобрих тази игра за потребна и приятна. Такъв съм поначало. И във всяко нещо намирам задявка. Сам си я диря, самичък си я сътворявам.
Ако не се смеем, преставаме да съществуваме… Тежко е на този, който не умее да се смее…
Желаните упования са по-сладки от получените дарове.
Ако не имаме вяра, няма да имаме бъдеще. Трябва религия. Това е да очакваш нещо, да чакаш бъдещето, вярваш в него, да се надяваш. Тогава ще имаш усмивка, която в никакъв случай няма да слиза от лицето ти.
Животът не е единствено обич, което е най-красивото нещо, само че би трябвало за има и лоялност към някаква концепция.
Великото нещо е да бъдеш автентичен!
Да, младостта е най-хубавият интервал от човешкия живот, само че и старостта също си има своето обаяние.
Ще играя, до момента в който не полетя към небето с крилете на Икар.
Това е животът – не знаеш по кое време ще заминеш в отвъдното и дали там няма да си по-добре. Казват, че някъде горе, в Космоса или в небето имало по-хубав театър…
