Пловдивският професор от Калифорния: В САЩ не е за ленивци
Никола Алтънков е български академик и политик, лекар по история и професор от Калифорнийския университет в Санта Барбара. Магистър на изкуствата от Института за непознати науки в Монтерей. Член на Академията за политически науки в Ню Йорк и на почетното социологическо общество „ Делта Тау Капа “.
Роден е в София на 17 август 1932 година, само че е с пловдивски корен. Баща му Георги Алтънков е прочут пловдивски юрист. Завършва история в Калифорния, Съединени американски щати. Преподава в американски висши учебни заведения, работи в научни институти в Съединени американски щати. Политемигрант от 1965 до 1995 година Лидер на организациите Български народен фронт (в изгнание) и Български либерален конгрес (БДФ) (в България).
Автор е на стотици писания по история, политология, социология. В България издава последните си книги: " България дребен тигър ", " Икономика на благоденствието ", " Нарекоха ги фашисти ", " Светците ги съдят " и " Кой победи ".
Преди дни проф. Алтънков показва последната си книга - „ История на Българска комунистическа партия 1919-1989 година ”, в клуб Петното в Пловдив.
- Защо написахте история на Българска комунистическа партия? Не приемате ли, че история се написа за спечелилите?
- Да, историята се написа за спечелилите, само че в доста необятен смисъл. Колегите ми, българските историци, не се наемат да напишат историята на Българска комунистическа партия по най-различни аргументи, евентуално основателни. А Българска комунистическа партия, една от най-старите партии в Европа, е доста значим фактор в политическия живот на страната - единствено през последните 70 година е била на власт съвсем еднопосочно 45 години.
- Какви незнайни до момента за необятната аудитория истини има в
книгата?
- В книгата ми има неща, които в никакъв случай не са били изнасяни до момента. Едно от най-фрапиращите е броят на жертвите, които българският народ е дал вследствие на съществуването на Българска комунистическа партия през тия 70 години. Често се не помни, че дружно с жертвите, дадени от комунисти по време на техните въоръжени конфликти с българската власт до 1944 година, има доста убити от тях.
Изчислявам всички жертви, които са понесли българите от комунистическата партия от 1923 до 1989 година, на над 170 000.
Важни са и данните за жертвите, понесени от българските комунисти по време на чистките на сталинския режим в Съюз на съветските социалистически републики от 1936-1940 година От 3500 емигранти там по това време половината са били репресирани, като над 1000 български комунисти са били убити.
Оказва се, че партизанското придвижване у нас е по-малобройно от горянското след 1944 година Възможно е партизаните да са били общо към 7000, само че не по едно и също време, до момента в който по последни калкулации горяните с ятаците са били сред 25 000 и 40 000 души. Това е опозиция на доста високо равнище, която не се среща в нито една от някогашните социалистически страни.
До 1944 година Българска комунистическа партия е финансирана 100 % от Москва. Всички управителни фрагменти на партията, до околийско ниво, са на заплата - това е документирано в книгата ми. Най-нисшите, околийски секретари, са получавали междинна заплата за страната тогава, колкото един преподавател да вземем за пример. А функционерите от Политбюро и Централен комитет у нас са получавали офицерски заплати. Участниците в атентата в църквата „ Света Неделя ” през 1925 година са получавали и премиални върху заплатите.
- Защо комунизмът си отива толкоз мъчно, къде се крие коренът на неговата жизнеспособност?
- Около 1.6 милиарда живеят по света под комунистически режими. Според теорията на моя другар Петко Огойски, земеделец, концлагерист, публицист, комунизмът е опиат. Специално в България пък има отколе обвързаност към сиромахомилството, към равенството. Не сме имали аристокрация, нямаме здрави демократични корени.
Средиземноморските, романските страни са по-податливи на анархизъм и комунизъм, в сравнение с северните, саксонски нации. В Англия в никакъв случай не е имало комунистическа партия, която да е била фактор, както и в Съединени американски щати. Няма и да има.
В Съединени американски щати има 3-4 маоистки партийки, всяка с по 500 членове. А над 100 000 членуват в Обществото на тези, които имат вяра, че земята е плоска.
Повечето хора претендират, че комунизмът открива по-правдиви, почтени връзки сред хората, до момента в който капитализмът те принуждава да се бориш.
Виждаме обаче по какъв начин комунизмът докара богата страна като Венецуела, пета в света по рандеман на нефт, до ръба. Един самун коства 800 000 от тяхната валута, боливар!
- Как се озовахте от България в Санта Барбара?
- Избягах от България поради политика. Имах разправии още в гимназията. Бях на 16 през 1948 година, когато ме изключиха за 2 година от всички гимназии в страната. Един от претекстовете е това, че съм декларирал обществено, че не желая да строя социализъм.
Замесих се в интрига, бях в пандиза, в лагера Белене година и половина, и то по неприятното време - 1951-1952, когато Сталин беше жив и у нас управляваше Вълко Червенков. Лежахме без присъди.
И след излизането за мен нямаше живот тук. Успях да избягам през 1965 година и напряко се родих. Отидох на екскурзия в Съветския съюз, която включваше разходка в Хелзинки и останах там. От Финландия отидох в Швеция, откъдето взех виза за Съединени американски щати.
- Защо се върнахте след 30 година сполучлива кариера в Съединени американски щати?
- Избягах на 33, бях на открито 30 години, в този момент карам трета емиграция. Дано не се наложи да карам четвърта. Готов съм, подкрепям си американския паспорт. Отидох поради политика и се върнах поради политика. Бях доста деен в Съединени американски щати, бях ръководител на Българския народен фронт. Върнах се да върша политика, само че нищо не стана, несъмнено. Направихме партия Български народен фронт, искахме да спечелим избори и да управляваме по либерален метод. Народът не ни желае. Видяхме, че България не е подготвена за тези неща. Аз обаче останах тук.
- Как ви наподобява България през днешния ден?
- Не е зле. Помислете единствено по какъв начин живеят хората във Венецуела и в Северна Корея. Ние постоянно желаеме да сме като Америка или като Германия, а забравяме, че в по-голямата част от света са по-зле от нас.
Ние сме добре, в народна власт сме, можем да приказваме свободно. Интересна е наклонността - в този момент сме по-добре, в сравнение с преди 5 година, и доста по-добре, в сравнение с преди 20. Сега животът е много спокоен, даже към този момент не крадат и чистачките. Само още не можем да случим на управници, които да побутнат напред страната и да станем като Чехословакия.
- Имате ли спомен за 10 ноември 1989 година?
- Отначало не имах вяра, че Живков е паднал, мислех, че е блъф, следващите номера в София. След като убиха Чаушеску в Румъния през декември, разбрах, че няма връщане. Срути се Стената и всичко стана необратимо. Бях на седмото небе, сбъдна се фантазията ми и можех да се върна в България, която не бях виждал цели 25 години.
- Липсваше ли ви Пловдив?
- О, оставам си пловдивска майна. Имам още родственици в града. Само съм роден в София поради тежка бременност на майка ми. Но сме живели в Пловдив до гибелта на татко ми през 1939 година - още помня адвокатската му адвокатска фирма под Джумаята.
Фамилията ми идва от алтъни, обвързвано с кърджалийско злато. Родът на татко ми е от Първенец, Фердинандово. Там бяхме евакуирани по време на бомбардировките през февруари 1944 година Там видях убитите партизани от отряд „ Антон Иванов ”, бяха изложени няколко тела пред общината след разгрома на лагера „ Техеран ”. Знаех, че са неприятни хора, които се борят против царя. Обожавахме дребния цар Симеончо - благо дете на 6-7 години, и то престолонаследник, първия роден у нас след 500 години.
Роден е в София на 17 август 1932 година, само че е с пловдивски корен. Баща му Георги Алтънков е прочут пловдивски юрист. Завършва история в Калифорния, Съединени американски щати. Преподава в американски висши учебни заведения, работи в научни институти в Съединени американски щати. Политемигрант от 1965 до 1995 година Лидер на организациите Български народен фронт (в изгнание) и Български либерален конгрес (БДФ) (в България).
Автор е на стотици писания по история, политология, социология. В България издава последните си книги: " България дребен тигър ", " Икономика на благоденствието ", " Нарекоха ги фашисти ", " Светците ги съдят " и " Кой победи ".
Преди дни проф. Алтънков показва последната си книга - „ История на Българска комунистическа партия 1919-1989 година ”, в клуб Петното в Пловдив.
- Защо написахте история на Българска комунистическа партия? Не приемате ли, че история се написа за спечелилите?
- Да, историята се написа за спечелилите, само че в доста необятен смисъл. Колегите ми, българските историци, не се наемат да напишат историята на Българска комунистическа партия по най-различни аргументи, евентуално основателни. А Българска комунистическа партия, една от най-старите партии в Европа, е доста значим фактор в политическия живот на страната - единствено през последните 70 година е била на власт съвсем еднопосочно 45 години.
- Какви незнайни до момента за необятната аудитория истини има в
книгата?
- В книгата ми има неща, които в никакъв случай не са били изнасяни до момента. Едно от най-фрапиращите е броят на жертвите, които българският народ е дал вследствие на съществуването на Българска комунистическа партия през тия 70 години. Често се не помни, че дружно с жертвите, дадени от комунисти по време на техните въоръжени конфликти с българската власт до 1944 година, има доста убити от тях.
Изчислявам всички жертви, които са понесли българите от комунистическата партия от 1923 до 1989 година, на над 170 000.
Важни са и данните за жертвите, понесени от българските комунисти по време на чистките на сталинския режим в Съюз на съветските социалистически републики от 1936-1940 година От 3500 емигранти там по това време половината са били репресирани, като над 1000 български комунисти са били убити.
Оказва се, че партизанското придвижване у нас е по-малобройно от горянското след 1944 година Възможно е партизаните да са били общо към 7000, само че не по едно и също време, до момента в който по последни калкулации горяните с ятаците са били сред 25 000 и 40 000 души. Това е опозиция на доста високо равнище, която не се среща в нито една от някогашните социалистически страни.
До 1944 година Българска комунистическа партия е финансирана 100 % от Москва. Всички управителни фрагменти на партията, до околийско ниво, са на заплата - това е документирано в книгата ми. Най-нисшите, околийски секретари, са получавали междинна заплата за страната тогава, колкото един преподавател да вземем за пример. А функционерите от Политбюро и Централен комитет у нас са получавали офицерски заплати. Участниците в атентата в църквата „ Света Неделя ” през 1925 година са получавали и премиални върху заплатите.
- Защо комунизмът си отива толкоз мъчно, къде се крие коренът на неговата жизнеспособност?
- Около 1.6 милиарда живеят по света под комунистически режими. Според теорията на моя другар Петко Огойски, земеделец, концлагерист, публицист, комунизмът е опиат. Специално в България пък има отколе обвързаност към сиромахомилството, към равенството. Не сме имали аристокрация, нямаме здрави демократични корени.
Средиземноморските, романските страни са по-податливи на анархизъм и комунизъм, в сравнение с северните, саксонски нации. В Англия в никакъв случай не е имало комунистическа партия, която да е била фактор, както и в Съединени американски щати. Няма и да има.
В Съединени американски щати има 3-4 маоистки партийки, всяка с по 500 членове. А над 100 000 членуват в Обществото на тези, които имат вяра, че земята е плоска.
Повечето хора претендират, че комунизмът открива по-правдиви, почтени връзки сред хората, до момента в който капитализмът те принуждава да се бориш.
Виждаме обаче по какъв начин комунизмът докара богата страна като Венецуела, пета в света по рандеман на нефт, до ръба. Един самун коства 800 000 от тяхната валута, боливар!
- Как се озовахте от България в Санта Барбара?
- Избягах от България поради политика. Имах разправии още в гимназията. Бях на 16 през 1948 година, когато ме изключиха за 2 година от всички гимназии в страната. Един от претекстовете е това, че съм декларирал обществено, че не желая да строя социализъм.
Замесих се в интрига, бях в пандиза, в лагера Белене година и половина, и то по неприятното време - 1951-1952, когато Сталин беше жив и у нас управляваше Вълко Червенков. Лежахме без присъди.
И след излизането за мен нямаше живот тук. Успях да избягам през 1965 година и напряко се родих. Отидох на екскурзия в Съветския съюз, която включваше разходка в Хелзинки и останах там. От Финландия отидох в Швеция, откъдето взех виза за Съединени американски щати.
- Защо се върнахте след 30 година сполучлива кариера в Съединени американски щати?
- Избягах на 33, бях на открито 30 години, в този момент карам трета емиграция. Дано не се наложи да карам четвърта. Готов съм, подкрепям си американския паспорт. Отидох поради политика и се върнах поради политика. Бях доста деен в Съединени американски щати, бях ръководител на Българския народен фронт. Върнах се да върша политика, само че нищо не стана, несъмнено. Направихме партия Български народен фронт, искахме да спечелим избори и да управляваме по либерален метод. Народът не ни желае. Видяхме, че България не е подготвена за тези неща. Аз обаче останах тук.
- Как ви наподобява България през днешния ден?
- Не е зле. Помислете единствено по какъв начин живеят хората във Венецуела и в Северна Корея. Ние постоянно желаеме да сме като Америка или като Германия, а забравяме, че в по-голямата част от света са по-зле от нас.
Ние сме добре, в народна власт сме, можем да приказваме свободно. Интересна е наклонността - в този момент сме по-добре, в сравнение с преди 5 година, и доста по-добре, в сравнение с преди 20. Сега животът е много спокоен, даже към този момент не крадат и чистачките. Само още не можем да случим на управници, които да побутнат напред страната и да станем като Чехословакия.
- Имате ли спомен за 10 ноември 1989 година?
- Отначало не имах вяра, че Живков е паднал, мислех, че е блъф, следващите номера в София. След като убиха Чаушеску в Румъния през декември, разбрах, че няма връщане. Срути се Стената и всичко стана необратимо. Бях на седмото небе, сбъдна се фантазията ми и можех да се върна в България, която не бях виждал цели 25 години.
- Липсваше ли ви Пловдив?
- О, оставам си пловдивска майна. Имам още родственици в града. Само съм роден в София поради тежка бременност на майка ми. Но сме живели в Пловдив до гибелта на татко ми през 1939 година - още помня адвокатската му адвокатска фирма под Джумаята.
Фамилията ми идва от алтъни, обвързвано с кърджалийско злато. Родът на татко ми е от Първенец, Фердинандово. Там бяхме евакуирани по време на бомбардировките през февруари 1944 година Там видях убитите партизани от отряд „ Антон Иванов ”, бяха изложени няколко тела пред общината след разгрома на лагера „ Техеран ”. Знаех, че са неприятни хора, които се борят против царя. Обожавахме дребния цар Симеончо - благо дете на 6-7 години, и то престолонаследник, първия роден у нас след 500 години.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ