Никола Абаджиев: Повечето от кайтистите, с които се състезавам, дори не знаят къде е България
Никола Абаджиев, един гений, чиято кариера набира скорост в рискова дисциплинираност – кайтсърфинг, гостува в предаването „ Код Спорт “ по ТВ+. Въпреки че у нас местата, на които може да се практикува този хубав спорт са малко, Абаджиев е измежду международния хайлайф.
- Здравей, Никола! Благодаря ти, че одобри поканата да гостуваш в предаването „ Код Спорт “! Първо – по какъв начин си? Навлязохме в 11-ия месец на тази толкоз комплицирана година, белязана от COVID-19 – пандемията обърка ли и твоите проекти?
- Да, тази странна година към този момент е към края си. Определено беше мъчно и много ненадейно всичко това, което се случи, допускам за всички хора. Да, при започване на годината имах разнообразни проекти, които се трансформираха много. Всъщност проектът беше през 2020 година да се състезавам в Световната купа още един път. Февруари имаше едно съревнование и след края му отложиха всички останали стартове за годината. Бях в Испания след надпреварата, което се организира в Кабо Верде. Там затвориха всичко, стопираха ми университета, затвориха ни по къщите. В последния миг се прибрах в България и карах едни 3-4 много странни месеца, затворен у дома. Беше странна година, имаше хубави неща, лятото си прекарах сносно, снимахме някои планове, които си бяхме заложили като цели. Успях и много да потренирам през лятото, карах доста. Сега се усещам добре и се надявам следващата година да ни е малко по-лесно.
- Каква равносметка си правиш за 2020 година и какво ти следва в околните няколко месеца?
- Ако би трябвало да бъда почтен, не знам какво да чакам от годината, която идва. Ето, в този момент отново ни стягат и трансформират метода ни на живот. Имам проекти за следващата година, по този начин като виждам надпревари няма да има, само че съм намислил други неща, свързани с кайта и с развиването ми. Надявам се да извърша плановете, които съм си заложил и всичко да върви добре.
- Ще наблегнеш повече на тренировките.
- Да, в действителност когато няма надпревари, за мен не е толкоз зле, защото извозвам много време на водата, без да мисля за надпревари. Честно казано, тренировките се случват по-различно, задобрявам много. Разбира се, надпревари, изключително в моя спорт, са методът, по който разбираш по какъв начин се развива спортът и какво вършат най-хубавите. Това е шансът да науча най-новите неща. Но когато няма надпревари, извозвам доста повече време със себе си и съумявам да се развия малко по-различно. Всъщност не е зле.
- Съперниците ти гледат ли те необичайно предвид на това, че България няма доста обичаи в кайтсърфинга?
- И да, и не. Повечето от кайтистите, с които се състезавам, даже не знаят къде е България. Не могат да си показват, че съм роден покрай планина и морето е от другата страна на страната. Странно им е, само че към този момент се познаваме. Дори международният първенец беше тук, в България, преди две години. Вече привикнаха с това. През последната година имах опцията да съм в Испания и да потренирам повече. Надявам се от ден на ден българи да се покажат на международната кайт сцена, тъй като тук в действителност към този момент има много хора, които карат и има доста мощни измежду тях.
- Доволен ли си от деветата си позиция в международната класация?
- Да, удовлетворен съм много, само че може и по-добре. Сигурен съм, че мога да стигна и по-напред. Особено сега се усещам в добра форма, само че това е един добър старт.
- Сега си част от тима на известна енергийна напитка – по какъв начин стана по този начин, че се стопираха навръх теб? Ти си вторият българин, на който е оказана тази чест след Весо Овчаров, който се занимава с акробатичен парапланеризъм.
- Това в действителност е една неповторима опция за мен. Нещо, което почтено казано не чаках, че може да ми се случи. Не чаках, че имам някакви шансове да стана част от нещо толкоз огромно. Подкрепата е на едно ново равнище за мен, отварят ми се безчет доста благоприятни условия. Правя неща, които досега не съм имал опцията да направя.
- Срещал ли си се с други спортисти от тима като новата шампионка на „ Ролан Гарос “ Ига Святек, спечелилия в „ Ю Ес Оупън “ Доминик Тийм, аса в моторните спортове Андрея Довициозо и водача от Формула 1 Пиер Гасли?
- Не съм се срещал с изброените. Те са в действителност неповторими спортисти, които се надявам някой ден да имам опцията да срещна и да се опознаем. Но съм срещал други спортисти – международният първенец в моята дисциплинираност също е в тима. Срещал съм и други сърфисти, уиндсърфисти. Всички са много положителни хора и неповторими спортисти.
- Чувстваш ли поддръжка от тази общественост?
- Да, несъмнено. Споделяме идентични хрумвания и си оказваме помощ.
- През лятото реализира европейски връх за най-дълго разстояние по река с кайтсърф – 320 км по р. Дунав. Откъде пристигна концепцията за това предизвикателство? Разкажи ни за тази страст.
- Първоначалната концепция не беше тъкмо такава. На една от срещите ни си говорихме да създадем нещо, обвързвано с река Дунав. Нещо, което не е правено до момента. И да покажем България и реката по-конкретно в друга светлина, да покажем опциите, които в действителност има там. Тогава след дълги разисквания с Весо ни хрумна концепцията да създадем нещо дружно, защото в никакъв случай до момента не е правено нищо общо сред кайтсърф и парапланеризъм. След доста срещи ни хрумна какъв брой можем да изминем по реката за 12 часа. Истината е, че за мен беше едно неповторимо прекарване! Никога не бях правил нещо сходно. Всъщност моята дисциплинираност в кайта е малко по-различна от това, което правехме по реката тъй като карам „ strapless”, т.е. с дъска за сърф и с кайт. Там се вършат трикове, хващат се талази, а по реката беше едно изминаване на дълго разстояние. Но мина много по-добре, в сравнение с чаках и се получи в действителност супер.
- Преди малко означи, че момче, родено в столицата, в подножието на планината се възпламенява по воден спорт. Не беше ли спънка дистанцията до морето?
- В някакви моменти е било спънка, само че общо взето не е било нещо, което да ме откаже или спре. Щеше да е доста по-лесно и допускам щях да съм друго равнище, в случай че бях роден някъде на плажа, на място, където може да се кара всеки ден, както са останалите кайтисти. Може би по тази причина любовта ми към кайта е толкоз огромна, тъй като постоянно съм се стремял да бъда покрай водата. Когато ми е толкоз далечно, може би го обичам още повече.
- Имало ли е някой, който да те подтикне към този спорт?
- Да, фамилията ми. Баща ми кара уиндсърф и кайт от много години. Всъщност цялата ни компания са кайтисти, всички обичат морето и водата. Оттам потегли и моята обич.
- Казват, че всяко начало е мъчно. И при теб ли бе по този начин и какви са първите ти мемоари от началото на твоя флирт със сърфа?
- Да, началото беше мъчно. Първо карах хавайски сърф, по-късно уиндсърф и по-късно започнах с кайта. Спомням си, че първите пъти, които карах кайт, беше същинска битка. Доста си ме беше боязън от водата. Първоначално не осъзнавах дали аз управлявам кайта или той мен. Но след много борби и крещене, съумях да прокарам.
- Колко е развъртян този спорт в България? Има ли основани публични клубове?
- Има, да. По нашето море има клубове, в които към този момент и кайтът навлиза като дисциплинираност. През последните години спортът се разви много. Вече има в действителност доста кайтисти, които през лятото карат на нашето море, а през зимата пътуват до далечни дестинации, с цел да могат да карат. В Бургас има едно много огромно общество, което кара през зимата, макар студа. Виждам и все по-малки деца, които карат и в действителност обичат спорта. Надявам се да се развие още повече.
- Дебютира в професионалния спорт преди четири години – какво научи през този интервал?
- Научих доста и много съм се трансформирал сигурно. Преди четири години ми беше първото съревнование от Световната купа, на което участвах. Тогава въобще не знаех какво е да се състезаваш, бях взел участие на дребни надпревари в България. Научих доста за това по какъв начин се развива спортът, по какъв начин упражняват хората, за метода, по който би трябвало да упражнявам, с цел да се състезавам добре. Имам извънредно доста да изучавам, само че мисля, че съм на добър път.
- Какво е да си пети в света по кайтсърф единствено на 18 години? Разкажи ни за тази незабравима конкуренция в Кабо Верде…
- Миналата година станах пети във фрийстайл надпреварата, а тази приключих втори. Чувството е неповторимо! Разбира се, имах и шанс. Това бяха моменти, в които в действителност се усещах съсредоточен и се състезавах по този начин, както би трябвало, тъй като в доста от надпреварите не съумявам да намеря съвършения темп, в който да карам и да ми работи тялото. Но това са незабравими и неповторими моменти и се надявам да има от ден на ден такива.
- От кои страни са водачите в този спорт?
- Всъщност този спорт потегля от Кабо Верде и топ 3-4 са от тази страна, само че сега има много мощни бразилци, испанци, французи. Вече има много карачи от доста страни, които се показват на в действителност доста високо равнище.
- За да успееш, би трябвало да си надарен или всичко е въпрос на хиляди тренировки? Как минава изобщо една твоя подготовка?
- Трябва гений, би трябвало и обич към спорта. Моите тренировки по какъв начин минават? Всеки един ден, в който има вятър, виждам да съм на вода. Когато карам, карам за себе си. Не влизам във водата с мисълта, че в този момент ще упражнявам тъкмо това, с цел да мога на идващото съревнование да го направя. По-скоро развъртвам себе си и по този метод развъртвам и карането си.
- Къде на българското Черноморие има най-хубави условия за практикуването на този спорт?
- Аз извозвам най-вече време на юг, в Лозенец. Там през лятото няма доста дни с вятър, за жалост. Септември, октомври и ноември са много положителни месеци. Северното Черноморие също има доста красиви места и хубави за каране. Проблемът е, че когато рядко става за каране, не отстранявам толкоз време да обикалям и да диря нови места. По-скоро влизам там, където знам сигурно, че ще става. Но съм сигурен, че има доста места, на които може да се кара.
- Наградните фондове в този спорт са от порядъка на 25-30 хиляди евро. Може ли един кайтсърфист да се устоя единствено от участия в надпревари?
- Ако си №1, имаш някакъв късмет, само че общо взето много мъчно. Спортът е нов и към момента не толкоз огромен. Наградните фондове са дребни. Повечето кайтисти, които се занимават съществено и живеят от това, изкарват пари от спонсори, реклами. Наградният фонд е много дребна част от проходите.
- Лесно ли се намират спонсори – ти можеш да кажеш от персонален опит?
- Не е доста елементарно. Особено тук е много мъчно да намериш някой, който да те поддържа съществено и в действителност да има самообладание да те изчака да се развиеш добре. Трудно е да намериш в България някой, който да дава пари за кайтсърф и действително да разбере какво би му донесло това на него. Но виждам, че от ден на ден хора имат интерес и се надявам всички кайтисти тук да имат опцията да намерят същинска поддръжка.
- Кайтсърфът за теб повече специалност ли е или метод на живот?
- Начин на живот напълно!
- Какво е чувството, когато се качваш на дъската?
- За мен това е най-ценното, че всяко каране е друго. Дори да съм на едно и също място, изискванията са разнообразни, всякога се усещам друго и постоянно пробвам нови неща, съзнавам нови неща, до момента в който карам. Всяко каране е неповторимо единствено по себе си.
- Преди съревнование имаш ли още предстартова тресчица или бе по-скоро при започване на твоята кариера?
- Да, има. И става все по-голяма, тъй като към този момент равнището е все по-високо. Особено, когато към този момент се състезаваш по-сериозно и зад тила ти стоят спонсори и хора, които са вложили време и средства в теб, стресът става по-голям.
- Практикуваш ли и други рискови спортове и къде адреналинът е максимален?
- Да, упражнявам много други спортове. През зимата карам сноуборд, от пролетта до есента карам планинско колело, катеря се, карам други типове сърф. Гледам да се занимавам с допустимо най-вече неща, тъй като считам, че всеки един подобен спорт ми носи нещо. Най-голям адреналин е в кайтсърфа, тъй като там най-вече се пробвам да надмина опциите си и там въвеждам най-вече сила.
- Състезанията са те отвели на най-различни точки по планетата, изпълнени с доста екзотика. На кое място се чувстваш в свои води и кое те впечатли най-вече?
- Бих споделил, че в свои води сега се усещам в Испания, в Тарифа, където пребивавам. Това е един от най-известните кайт спотове в света сега и в Европа сигурно най-известният. Там съм прекарал най-вече време, там познавам хората и изискванията. Затова се усещам по на място. Но около надпреварите съм видял в действителност неповторими места, впечатляващи и страшни. Мавриций и Кабо Верде са едни от местата, които са ме впечатлили най-вече.
- До какъв брой години един кайтсърфист се развива и може да взе участие конкурентно в съревнование?
- Мисля, че един кайтсърфист може да се развива постоянно. Винаги има какво да научи за кайта, за себе си и за природата. В момента най-големият играч е на 37, той е в топ 3 и е от Кабо Верде. Честно казано не мога да преценява до какъв брой години можеш да се състезаваш. Ако се чувстваш добре, мощен и убеден, можеш да продължаваш постоянно.
- Учиш „ Океанология “ – за какво реши да се насочиш към тази не толкоз известна компетентност?
- Защото имам огромен интерес към водата и към океана, а не знам толкоз доста за него. Интересно ми е да го видя в една друга светлина. Не единствено да съм там, с цел да карам сърф, а по-скоро да науча и освен това за него.
- А оказва помощ ли ти по някакъв метод в кайтсърфа?
- Все още не. Даже ученето ми лишава малко от времето за каране. Но допускам, че в идващите години ще науча много за това по какъв начин работи морето, вятърът, вълните…
- Спомена, че живееш в Испания. Има ли нещо от локалната просвета, с което още не можеш да свикнеш?
- Мисля, че след прекараното време там, привикнах. Испанците наподобяват много на българите, в случай че би трябвало да бъда почтен. Отворени хора са, много лесни за връзка. Разбира се и там има хора, чиято компания не е толкоз приятна, само че общо взето привикнах с метода, по който те живеят. Особено в Тарифа, това е много малко градче, което живее от кайтсърфа. Общо взето множеството хора, които прекарват зимата там, са кайтсърфисти. Атмосфера с много приятни хора.
- За какво мечтаеш и къде се виждаш да вземем за пример след 10 години?
- Мечтая да карам кайт и да бъда покрай водата. Честно казано, нямам ясна визия за бъдещето. Не знам къде ще бъда даже след една година. Но имам една цел – да бъда покрай водата и да върша това, което обичам.
- Мислил ли си с какво ще се занимаваш след кайтсърфа?
- Честно казано, не. Предпочитам да изживея този миг. Затова и изучавам, с цел да имам някакъв различен вид след кайта. Надявам се животът ми да се завърти към кайта и да мога да го върша още дълго.
- Здравей, Никола! Благодаря ти, че одобри поканата да гостуваш в предаването „ Код Спорт “! Първо – по какъв начин си? Навлязохме в 11-ия месец на тази толкоз комплицирана година, белязана от COVID-19 – пандемията обърка ли и твоите проекти?
- Да, тази странна година към този момент е към края си. Определено беше мъчно и много ненадейно всичко това, което се случи, допускам за всички хора. Да, при започване на годината имах разнообразни проекти, които се трансформираха много. Всъщност проектът беше през 2020 година да се състезавам в Световната купа още един път. Февруари имаше едно съревнование и след края му отложиха всички останали стартове за годината. Бях в Испания след надпреварата, което се организира в Кабо Верде. Там затвориха всичко, стопираха ми университета, затвориха ни по къщите. В последния миг се прибрах в България и карах едни 3-4 много странни месеца, затворен у дома. Беше странна година, имаше хубави неща, лятото си прекарах сносно, снимахме някои планове, които си бяхме заложили като цели. Успях и много да потренирам през лятото, карах доста. Сега се усещам добре и се надявам следващата година да ни е малко по-лесно.
- Каква равносметка си правиш за 2020 година и какво ти следва в околните няколко месеца?
- Ако би трябвало да бъда почтен, не знам какво да чакам от годината, която идва. Ето, в този момент отново ни стягат и трансформират метода ни на живот. Имам проекти за следващата година, по този начин като виждам надпревари няма да има, само че съм намислил други неща, свързани с кайта и с развиването ми. Надявам се да извърша плановете, които съм си заложил и всичко да върви добре.
- Ще наблегнеш повече на тренировките.
- Да, в действителност когато няма надпревари, за мен не е толкоз зле, защото извозвам много време на водата, без да мисля за надпревари. Честно казано, тренировките се случват по-различно, задобрявам много. Разбира се, надпревари, изключително в моя спорт, са методът, по който разбираш по какъв начин се развива спортът и какво вършат най-хубавите. Това е шансът да науча най-новите неща. Но когато няма надпревари, извозвам доста повече време със себе си и съумявам да се развия малко по-различно. Всъщност не е зле.
- Съперниците ти гледат ли те необичайно предвид на това, че България няма доста обичаи в кайтсърфинга?
- И да, и не. Повечето от кайтистите, с които се състезавам, даже не знаят къде е България. Не могат да си показват, че съм роден покрай планина и морето е от другата страна на страната. Странно им е, само че към този момент се познаваме. Дори международният първенец беше тук, в България, преди две години. Вече привикнаха с това. През последната година имах опцията да съм в Испания и да потренирам повече. Надявам се от ден на ден българи да се покажат на международната кайт сцена, тъй като тук в действителност към този момент има много хора, които карат и има доста мощни измежду тях.
- Доволен ли си от деветата си позиция в международната класация?
- Да, удовлетворен съм много, само че може и по-добре. Сигурен съм, че мога да стигна и по-напред. Особено сега се усещам в добра форма, само че това е един добър старт.
- Сега си част от тима на известна енергийна напитка – по какъв начин стана по този начин, че се стопираха навръх теб? Ти си вторият българин, на който е оказана тази чест след Весо Овчаров, който се занимава с акробатичен парапланеризъм.
- Това в действителност е една неповторима опция за мен. Нещо, което почтено казано не чаках, че може да ми се случи. Не чаках, че имам някакви шансове да стана част от нещо толкоз огромно. Подкрепата е на едно ново равнище за мен, отварят ми се безчет доста благоприятни условия. Правя неща, които досега не съм имал опцията да направя.
- Срещал ли си се с други спортисти от тима като новата шампионка на „ Ролан Гарос “ Ига Святек, спечелилия в „ Ю Ес Оупън “ Доминик Тийм, аса в моторните спортове Андрея Довициозо и водача от Формула 1 Пиер Гасли?
- Не съм се срещал с изброените. Те са в действителност неповторими спортисти, които се надявам някой ден да имам опцията да срещна и да се опознаем. Но съм срещал други спортисти – международният първенец в моята дисциплинираност също е в тима. Срещал съм и други сърфисти, уиндсърфисти. Всички са много положителни хора и неповторими спортисти.
- Чувстваш ли поддръжка от тази общественост?
- Да, несъмнено. Споделяме идентични хрумвания и си оказваме помощ.
- През лятото реализира европейски връх за най-дълго разстояние по река с кайтсърф – 320 км по р. Дунав. Откъде пристигна концепцията за това предизвикателство? Разкажи ни за тази страст.
- Първоначалната концепция не беше тъкмо такава. На една от срещите ни си говорихме да създадем нещо, обвързвано с река Дунав. Нещо, което не е правено до момента. И да покажем България и реката по-конкретно в друга светлина, да покажем опциите, които в действителност има там. Тогава след дълги разисквания с Весо ни хрумна концепцията да създадем нещо дружно, защото в никакъв случай до момента не е правено нищо общо сред кайтсърф и парапланеризъм. След доста срещи ни хрумна какъв брой можем да изминем по реката за 12 часа. Истината е, че за мен беше едно неповторимо прекарване! Никога не бях правил нещо сходно. Всъщност моята дисциплинираност в кайта е малко по-различна от това, което правехме по реката тъй като карам „ strapless”, т.е. с дъска за сърф и с кайт. Там се вършат трикове, хващат се талази, а по реката беше едно изминаване на дълго разстояние. Но мина много по-добре, в сравнение с чаках и се получи в действителност супер.
- Преди малко означи, че момче, родено в столицата, в подножието на планината се възпламенява по воден спорт. Не беше ли спънка дистанцията до морето?
- В някакви моменти е било спънка, само че общо взето не е било нещо, което да ме откаже или спре. Щеше да е доста по-лесно и допускам щях да съм друго равнище, в случай че бях роден някъде на плажа, на място, където може да се кара всеки ден, както са останалите кайтисти. Може би по тази причина любовта ми към кайта е толкоз огромна, тъй като постоянно съм се стремял да бъда покрай водата. Когато ми е толкоз далечно, може би го обичам още повече.
- Имало ли е някой, който да те подтикне към този спорт?
- Да, фамилията ми. Баща ми кара уиндсърф и кайт от много години. Всъщност цялата ни компания са кайтисти, всички обичат морето и водата. Оттам потегли и моята обич.
- Казват, че всяко начало е мъчно. И при теб ли бе по този начин и какви са първите ти мемоари от началото на твоя флирт със сърфа?
- Да, началото беше мъчно. Първо карах хавайски сърф, по-късно уиндсърф и по-късно започнах с кайта. Спомням си, че първите пъти, които карах кайт, беше същинска битка. Доста си ме беше боязън от водата. Първоначално не осъзнавах дали аз управлявам кайта или той мен. Но след много борби и крещене, съумях да прокарам.
- Колко е развъртян този спорт в България? Има ли основани публични клубове?
- Има, да. По нашето море има клубове, в които към този момент и кайтът навлиза като дисциплинираност. През последните години спортът се разви много. Вече има в действителност доста кайтисти, които през лятото карат на нашето море, а през зимата пътуват до далечни дестинации, с цел да могат да карат. В Бургас има едно много огромно общество, което кара през зимата, макар студа. Виждам и все по-малки деца, които карат и в действителност обичат спорта. Надявам се да се развие още повече.
- Дебютира в професионалния спорт преди четири години – какво научи през този интервал?
- Научих доста и много съм се трансформирал сигурно. Преди четири години ми беше първото съревнование от Световната купа, на което участвах. Тогава въобще не знаех какво е да се състезаваш, бях взел участие на дребни надпревари в България. Научих доста за това по какъв начин се развива спортът, по какъв начин упражняват хората, за метода, по който би трябвало да упражнявам, с цел да се състезавам добре. Имам извънредно доста да изучавам, само че мисля, че съм на добър път.
- Какво е да си пети в света по кайтсърф единствено на 18 години? Разкажи ни за тази незабравима конкуренция в Кабо Верде…
- Миналата година станах пети във фрийстайл надпреварата, а тази приключих втори. Чувството е неповторимо! Разбира се, имах и шанс. Това бяха моменти, в които в действителност се усещах съсредоточен и се състезавах по този начин, както би трябвало, тъй като в доста от надпреварите не съумявам да намеря съвършения темп, в който да карам и да ми работи тялото. Но това са незабравими и неповторими моменти и се надявам да има от ден на ден такива.
- От кои страни са водачите в този спорт?
- Всъщност този спорт потегля от Кабо Верде и топ 3-4 са от тази страна, само че сега има много мощни бразилци, испанци, французи. Вече има много карачи от доста страни, които се показват на в действителност доста високо равнище.
- За да успееш, би трябвало да си надарен или всичко е въпрос на хиляди тренировки? Как минава изобщо една твоя подготовка?
- Трябва гений, би трябвало и обич към спорта. Моите тренировки по какъв начин минават? Всеки един ден, в който има вятър, виждам да съм на вода. Когато карам, карам за себе си. Не влизам във водата с мисълта, че в този момент ще упражнявам тъкмо това, с цел да мога на идващото съревнование да го направя. По-скоро развъртвам себе си и по този метод развъртвам и карането си.
- Къде на българското Черноморие има най-хубави условия за практикуването на този спорт?
- Аз извозвам най-вече време на юг, в Лозенец. Там през лятото няма доста дни с вятър, за жалост. Септември, октомври и ноември са много положителни месеци. Северното Черноморие също има доста красиви места и хубави за каране. Проблемът е, че когато рядко става за каране, не отстранявам толкоз време да обикалям и да диря нови места. По-скоро влизам там, където знам сигурно, че ще става. Но съм сигурен, че има доста места, на които може да се кара.
- Наградните фондове в този спорт са от порядъка на 25-30 хиляди евро. Може ли един кайтсърфист да се устоя единствено от участия в надпревари?
- Ако си №1, имаш някакъв късмет, само че общо взето много мъчно. Спортът е нов и към момента не толкоз огромен. Наградните фондове са дребни. Повечето кайтисти, които се занимават съществено и живеят от това, изкарват пари от спонсори, реклами. Наградният фонд е много дребна част от проходите.
- Лесно ли се намират спонсори – ти можеш да кажеш от персонален опит?
- Не е доста елементарно. Особено тук е много мъчно да намериш някой, който да те поддържа съществено и в действителност да има самообладание да те изчака да се развиеш добре. Трудно е да намериш в България някой, който да дава пари за кайтсърф и действително да разбере какво би му донесло това на него. Но виждам, че от ден на ден хора имат интерес и се надявам всички кайтисти тук да имат опцията да намерят същинска поддръжка.
- Кайтсърфът за теб повече специалност ли е или метод на живот?
- Начин на живот напълно!
- Какво е чувството, когато се качваш на дъската?
- За мен това е най-ценното, че всяко каране е друго. Дори да съм на едно и също място, изискванията са разнообразни, всякога се усещам друго и постоянно пробвам нови неща, съзнавам нови неща, до момента в който карам. Всяко каране е неповторимо единствено по себе си.
- Преди съревнование имаш ли още предстартова тресчица или бе по-скоро при започване на твоята кариера?
- Да, има. И става все по-голяма, тъй като към този момент равнището е все по-високо. Особено, когато към този момент се състезаваш по-сериозно и зад тила ти стоят спонсори и хора, които са вложили време и средства в теб, стресът става по-голям.
- Практикуваш ли и други рискови спортове и къде адреналинът е максимален?
- Да, упражнявам много други спортове. През зимата карам сноуборд, от пролетта до есента карам планинско колело, катеря се, карам други типове сърф. Гледам да се занимавам с допустимо най-вече неща, тъй като считам, че всеки един подобен спорт ми носи нещо. Най-голям адреналин е в кайтсърфа, тъй като там най-вече се пробвам да надмина опциите си и там въвеждам най-вече сила.
- Състезанията са те отвели на най-различни точки по планетата, изпълнени с доста екзотика. На кое място се чувстваш в свои води и кое те впечатли най-вече?
- Бих споделил, че в свои води сега се усещам в Испания, в Тарифа, където пребивавам. Това е един от най-известните кайт спотове в света сега и в Европа сигурно най-известният. Там съм прекарал най-вече време, там познавам хората и изискванията. Затова се усещам по на място. Но около надпреварите съм видял в действителност неповторими места, впечатляващи и страшни. Мавриций и Кабо Верде са едни от местата, които са ме впечатлили най-вече.
- До какъв брой години един кайтсърфист се развива и може да взе участие конкурентно в съревнование?
- Мисля, че един кайтсърфист може да се развива постоянно. Винаги има какво да научи за кайта, за себе си и за природата. В момента най-големият играч е на 37, той е в топ 3 и е от Кабо Верде. Честно казано не мога да преценява до какъв брой години можеш да се състезаваш. Ако се чувстваш добре, мощен и убеден, можеш да продължаваш постоянно.
- Учиш „ Океанология “ – за какво реши да се насочиш към тази не толкоз известна компетентност?
- Защото имам огромен интерес към водата и към океана, а не знам толкоз доста за него. Интересно ми е да го видя в една друга светлина. Не единствено да съм там, с цел да карам сърф, а по-скоро да науча и освен това за него.
- А оказва помощ ли ти по някакъв метод в кайтсърфа?
- Все още не. Даже ученето ми лишава малко от времето за каране. Но допускам, че в идващите години ще науча много за това по какъв начин работи морето, вятърът, вълните…
- Спомена, че живееш в Испания. Има ли нещо от локалната просвета, с което още не можеш да свикнеш?
- Мисля, че след прекараното време там, привикнах. Испанците наподобяват много на българите, в случай че би трябвало да бъда почтен. Отворени хора са, много лесни за връзка. Разбира се и там има хора, чиято компания не е толкоз приятна, само че общо взето привикнах с метода, по който те живеят. Особено в Тарифа, това е много малко градче, което живее от кайтсърфа. Общо взето множеството хора, които прекарват зимата там, са кайтсърфисти. Атмосфера с много приятни хора.
- За какво мечтаеш и къде се виждаш да вземем за пример след 10 години?
- Мечтая да карам кайт и да бъда покрай водата. Честно казано, нямам ясна визия за бъдещето. Не знам къде ще бъда даже след една година. Но имам една цел – да бъда покрай водата и да върша това, което обичам.
- Мислил ли си с какво ще се занимаваш след кайтсърфа?
- Честно казано, не. Предпочитам да изживея този миг. Затова и изучавам, с цел да имам някакъв различен вид след кайта. Надявам се животът ми да се завърти към кайта и да мога да го върша още дълго.
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ