Джо Байдън може да вгорчи живота на Путин
Никога след разпада на Съветския съюз Русия не е била по-изолирана, в сравнение с през днешния ден. В края на 2020 година Москва е в спор с множеството си европейски съседи, като се изключи беларуския деспот Александър Лукашенко, написа
Недоверието към Русия сигурно има своите корени в историята, само че в по-голяма степен то е реакция на външната политика на Москва. Бъдещият държавен секретар на Съединени американски щати Антъни Блинкен я дефинира като “агресивна”, “непостоянна” и “авантюристична” и упорства да се потърси отговорност от Кремъл за неговите “опасни действия” - изпращането на съветски войски в Украйна и поддръжката за режима на Асад в Сирия.
В екипа на Байдън имат опит с Путин
Москва към този момент реагира умерено на сходни сигнали. Но това ще се промени, в случай че Вашингтон продължи да стяга примката на глобите, което е доста евентуално. Съединени американски щати, да вземем за пример, към момента не са наложили наказания за отравянето на съветския опозиционен водач Навални. Освен това се чака Вашингтон да упражни спомагателен напън, с цел да не бъде завършен газопроводът "Северен поток 2 ".
Повечето представители на новата американска администрация не са начинаещи – работили са в Белия дом по времето на Обама. Така че както те, по този начин и бъдещият президент Джо Байдън, имат опит с Владимир Путин.
Вашингтон отхвърля да раздели света на сфери на въздействие, както направи по време на Студената война. Което значи да вземем за пример, че в случай че по-голямата част от популацията на Беларус желае да се отърве от своя деспот, тогава Москва не би трябвало да се намесва.
Същото се отнася и за възможното участие на Грузия в НАТО. Съединени американски щати, където е допустимо, ще лимитират съветското въздействие. И Москва не може да направи доста по въпроса.
Проблемите на Русия се задълбочават
Русия от години става все по-слаба. Последните няколко години просто бяха пропиляни от Кремъл. Модернизацията на стопанската система, която Путин беше заречен, не е стигнала до на никое място. Печалбите на съветските банки и другите компании се топят.
Страната продължава да живее от износа на първични материали. Квалифицираните фрагменти бягат от страната. Реалните заплати падат от години, бягството на капитали е за милиарди.
В същото време вложенията на задгранични компании в страната спадат. За елементарните руснаци военните интервенции в Украйна, Сирия или Либия са дребна разтуха: с патриотичната агитация на следените от страната медии средностатистическият руснак не може да си купи нищо от магазина.
Кремъл ще промени държанието си обаче единствено в случай че се постанова. Вашингтон и Европа се приготвят за години на борба. Със сигурност има въпроси, по които Западът може да си сътрудничи с Москва: в битката против интернационалния тероризъм, възобновяване на нуклеарното съглашение с Иран или климатичните проблеми. Но главната настройка позиция - Русия да се преглежда като съперник - си остава.
Китай е единствената вяра на Москва
Какво ще направи Русия? Тя би трябвало да заложи още по-силно на Китай, даже и единствено по стопански аргументи. Ролите са ясно разпределени: от едната страна - икономическият колос Китай, от другата - болнавият младши сътрудник Русия.
Миодраг Сорич
Дори военната мощност на Москва не трансформира с нищо нещата във външнополитическо отношение. НАТО е доста по-силен през днешния ден. Особено в този момент, когато Байдън и европейците желаят още веднъж да обвържат по-тясно външната си политика.
Москва е изолирана, въпреки да се пробва да разкрасява нещата, както видяхме това на годишната конференция на Путин. Руският президент наподобява от дълго време към този момент е изгубил връзка с действителността.
В актуалния свят властта е функционалност на първо място на икономическата мощност. Но точно там Русия показва своята уязвимост. Разбира се: Западът също страда от пандемията. Но щом свърши, се чака мощен напредък. Междувременно Съединени американски щати могат да печатат долари и евро колкото си желаят, само че доверието на останалия свят в тяхната икономическа мощност си остава непокътнато.
И Байдън не е безгрешен
Вярно е, че като сенатор и вицепрезидент Джо Байдън участваше и в доста неверни решения, да вземем за пример намесата на Съединени американски щати в Либия и Ирак. В своята Демократическа партия той постоянно е бил един от "ястребите " във връзка с външната политика. Но след няколко седмици ще постави клетва като президент и ще има шанса да се поучи от предишните си неточности.
Недоверието към Русия сигурно има своите корени в историята, само че в по-голяма степен то е реакция на външната политика на Москва. Бъдещият държавен секретар на Съединени американски щати Антъни Блинкен я дефинира като “агресивна”, “непостоянна” и “авантюристична” и упорства да се потърси отговорност от Кремъл за неговите “опасни действия” - изпращането на съветски войски в Украйна и поддръжката за режима на Асад в Сирия.
В екипа на Байдън имат опит с Путин
Москва към този момент реагира умерено на сходни сигнали. Но това ще се промени, в случай че Вашингтон продължи да стяга примката на глобите, което е доста евентуално. Съединени американски щати, да вземем за пример, към момента не са наложили наказания за отравянето на съветския опозиционен водач Навални. Освен това се чака Вашингтон да упражни спомагателен напън, с цел да не бъде завършен газопроводът "Северен поток 2 ".
Повечето представители на новата американска администрация не са начинаещи – работили са в Белия дом по времето на Обама. Така че както те, по този начин и бъдещият президент Джо Байдън, имат опит с Владимир Путин.
Вашингтон отхвърля да раздели света на сфери на въздействие, както направи по време на Студената война. Което значи да вземем за пример, че в случай че по-голямата част от популацията на Беларус желае да се отърве от своя деспот, тогава Москва не би трябвало да се намесва.
Същото се отнася и за възможното участие на Грузия в НАТО. Съединени американски щати, където е допустимо, ще лимитират съветското въздействие. И Москва не може да направи доста по въпроса.
Проблемите на Русия се задълбочават
Русия от години става все по-слаба. Последните няколко години просто бяха пропиляни от Кремъл. Модернизацията на стопанската система, която Путин беше заречен, не е стигнала до на никое място. Печалбите на съветските банки и другите компании се топят.
Страната продължава да живее от износа на първични материали. Квалифицираните фрагменти бягат от страната. Реалните заплати падат от години, бягството на капитали е за милиарди.
В същото време вложенията на задгранични компании в страната спадат. За елементарните руснаци военните интервенции в Украйна, Сирия или Либия са дребна разтуха: с патриотичната агитация на следените от страната медии средностатистическият руснак не може да си купи нищо от магазина.
Кремъл ще промени държанието си обаче единствено в случай че се постанова. Вашингтон и Европа се приготвят за години на борба. Със сигурност има въпроси, по които Западът може да си сътрудничи с Москва: в битката против интернационалния тероризъм, възобновяване на нуклеарното съглашение с Иран или климатичните проблеми. Но главната настройка позиция - Русия да се преглежда като съперник - си остава.
Китай е единствената вяра на Москва
Какво ще направи Русия? Тя би трябвало да заложи още по-силно на Китай, даже и единствено по стопански аргументи. Ролите са ясно разпределени: от едната страна - икономическият колос Китай, от другата - болнавият младши сътрудник Русия.
Миодраг Сорич
Дори военната мощност на Москва не трансформира с нищо нещата във външнополитическо отношение. НАТО е доста по-силен през днешния ден. Особено в този момент, когато Байдън и европейците желаят още веднъж да обвържат по-тясно външната си политика.
Москва е изолирана, въпреки да се пробва да разкрасява нещата, както видяхме това на годишната конференция на Путин. Руският президент наподобява от дълго време към този момент е изгубил връзка с действителността.
В актуалния свят властта е функционалност на първо място на икономическата мощност. Но точно там Русия показва своята уязвимост. Разбира се: Западът също страда от пандемията. Но щом свърши, се чака мощен напредък. Междувременно Съединени американски щати могат да печатат долари и евро колкото си желаят, само че доверието на останалия свят в тяхната икономическа мощност си остава непокътнато.
И Байдън не е безгрешен
Вярно е, че като сенатор и вицепрезидент Джо Байдън участваше и в доста неверни решения, да вземем за пример намесата на Съединени американски щати в Либия и Ирак. В своята Демократическа партия той постоянно е бил един от "ястребите " във връзка с външната политика. Но след няколко седмици ще постави клетва като президент и ще има шанса да се поучи от предишните си неточности.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ