Никога не съм си представяла, че един ден ще стигнем

Никога не съм си представяла, че един ден ще стигнем дотук. Българското Народно заседание осъмна с инсталирани тежки железни порти. Почти като затвор! В някакъв смисъл трябваше да го предвидим, тъй като преди 2 години предупреждавахме, че който сее бесилки, ковчези и замеря демократично определени институции с развалена риба, един ден това ще жъне – окован парламент, загрозен и наежен като сутеренен балкон от 90-те години. Демокрацията се брани посредством разговор и демократични процедури. Никога в историята металните загради не са водили до утешение и обединяване. Те са по едно и също време израз и източник само на яд. И още нещо – още след първите избори през предходната година болшинството наложи връщане на законодателния орган в остарялата постройка. Модерната, стилна и европейска заседателна зала стои заключена. Доводът беше, че по този начин опазваме традициите и знаците на българския парламентаризъм. Е, по какъв начин ще обясните този нов знак в този момент? Цвета Караянчева, някогашен ръководител на българския парламент, статус във фейсбук