Днес става на 80
Никога не съм преследвала популярност или пари – всичко това пристигна като резултат от музиката, в която имах вяра, сподели наскоро брюнетката от ABBA Фрида в изявление за норвежка телевизия, предава Българска телеграфна агенция.
Позната на генерации почитатели с галеното име Фрида, Ани-Фрид Люнгста, която през днешния ден става на 80 години, си извоюва трайно място в историята на поп музиката като четвъртинка от именитата шведска супергрупа ABBA. С богатия си мецосопранов глас и прочувствено театрално наличие тя оказа помощ за оформянето на звученето на групата, трансформирала се в една от най-продаваните в историята. Но животът ѝ надалеч надвишава света на „ Евровизия “, блестящите костюми и платинените плочи – той включва глави, свързани с кралски особи, филантропия и трайно културно въздействие.
Към юли 2025 година положението на Ани-Фрид се прави оценка от сп. " Форбс " на към 300 млн. $ - тя и Бени Андершон са двамата най-заможни от ABBA през днешния ден. Това благосъстояние я подрежда измежду най-успешните скандинавски актьори и произтича освен от годините ѝ в ABBA, само че и от десетилетия рационални вложения, солови триумфи и един необикновен житейски път, малко напомнящ типичната орис на поп звезда.
Животът на Фрида отразява безусловно историята за грозното пате, трансформирало се в лебед. Да се каже, че е имала мъчно детство, ще бъде едва изложение за живота ѝ в ранните години. Тя е едно от хилядите деца, родени в Скандинавия след Втората международна война от връзки сред норвежки дами и немски бойци. Тези деца, наричани Tyskerbarnas или „ немските деца “, резултат от нацистки проект за „ обогатяване “ на арийския генофонд.
Ани-Фрид е родена на 15 ноември 1945 година в Норвегия от връзката на локалната госпожица Сюни Люнгста и нацисткия сержант Алфред Хасе. След войната майка ѝ и баба ѝ са оповестени за предателки и прогонени от родното си село Баланген в Северна Норвегия. Трите бягат в Швеция, само че малко след идването майката на Фрида умира от бъбречна непълнота. Бъдещата звезда остава сираче още преди да навърши две години и е отгледана от баба си.
Тридесет години по-късно тя среща биологичния си татко, който се оказва пенсиониран сладкар. Това се случва със съдействието на немското тийнейджърско списание Bravo и благодарение на тогавашния й брачен партньор Бени Андершон. Срещата е прочувствена, само че и мъчителна, а Фрида по-късно признава, че не може да построи същинска непосредственост с човек, който не е бил част от живота ѝ. Според другари това закъсняло събиране отключва интервал на дълбока меланхолия у Ани-Фрид.
Музиката става нейното избавление през младостта й в Швеция. Тя стартира да пее в църковен хор и в локални танцови групи и джаз клубове, а на 13 години образува първата си група — Evald Ek’s Orchestra. Големият ѝ пробив идва през 1967 година, когато печели националния конкурс „ Нови лица “ с осъществяването En Ledig Dag („ Почивен ден “) и получава първия си контракт за запис.
През 1969 година се среща с Бени Андершон, а посредством него – и с Бьорн Улвеус и Агнета Фелтскуг. През 1972 година четиримата образуват ABBA. След успеха на „ Евровизия “ през 1974 година с Waterloo групата се изстрелва на върха на славата и се трансформира в международен феномен.
