Никога не съм мислил, че възрастен, здрав мъж може да

Никога не съм мислил, че възрастен, здрав мъж може да се опасява от толкоз дребен и на тип безопасен звяр като котката. И въобще не съм предполагал какво ще се случи с мен.

Всичко стартира с това, че сестра ми, с цялото си семейство, отидоха на отмора на море и единственият в този миг наличен родственик, на който можеше да остави Барсик, се оказах аз (по-късно разбрах, че просто съм бил единственият, който не си е имал работа с нейната котка). Е какво неприятно има в такова благо, домашно зверче мислех си аз – дано остане за седмица.

Свети Йода, по какъв начин съм бъркал.

Проблемите в общуването с това животно започнаха още от първата секунда на нашето запознанство. Знаейки, че сестра ми ще го докара при мен у дома, се върнах от работа, очаквайки да видя благо мяукащо котенце, а заварих крепко, космато котище, лежащо с тип на римски патриций върху възглавницата ми и интензивно миещо се върху нея.

Успях единствено да отида и да изсъскам: „ Барсик, бъди добър, не трябва да лежиш тук “, протягайки ръка към него, когато това копеле от котка мигновено се трансформира в някаква кръвожадна месомелачка, която за секунда трансформира ръцете ми в кръвотечащи фаланги.

Без да чакам подобен поврат, леко изпсувах и започнах стратегически отсъпление към кухнята, където промих раните и намазвайки се с разтвор, позвъних на сестра ми.

На въпроса ми „ Какво по дяволите е това нещо!!?? “, чух „ Оле, забравих да ти кажа да си по-внимателен с него, той малко драска )) “. Малко – помислих си аз – разглеждайки развалените си крака – би трябвало незабавно да разреша този въпрос, в този момент ще му покажа кой е шефът.

Въоръжавайки се с тази мисъл, отидох на битка със звяра.

За времето на моето неявяване дислокацията не се промени, гаднярчето както преди се въргаляше въррху възглавницата ми, като че ли космите върху нея бяха станали още повече. Като ме видя, котаракът се обърна и се взряхме един различен в очите, като и неговият, и моят взор не предвещаха нищо положително и за двамата.

Аз започнах пръв. Грабнах кърпата от стола, плеснах по котката или по-точно по мястото където се намираше до тогава. Телепортиралият се на половин метър вдясно Барсик, бе заел бойна котешка стойка, увеличавайки се двойно и издавайки някакъв утробен плач.

Трябва да призная, че малко се спекох от сходна промяна, само че взех решение да не правя отстъпка и продължих да блъскам с кърпата, пробвайки се да доближи косматата гнида, която много сполучливо избягваше и се опитваше да премине в контраофанзива, само че дължината на ръката и кърпата не позволяваше да го направи.

В последна сметка съумях да фрасна няколко пъти чудовището по муцуната и да го накарам да отстъпи под дивана, там към този момент не можех да го доближи.

За страдание, не се радвах дълго на успеха. Седейки под дивана и размърдвайки своя котешки мозък, Барсик проумял, че в непосредствено сблъскване няма да победи и стигнал до извода да предприеме партизанска тактичност.

Няма да разказвам цялата война, която без отмора продължи цяла седмица, през която той живя при мен.

Всичките му засади и непредвидени набези из всякакви укрития, безсънните ми нощи при включени всички лампи, щателните инспекции на местността, проведени от мен при създаване на маршрута до тоалетната, смеха и шегите на сътрудниците на работа и така нататък

Ще опиша единствено един от най-страшните случаи, след който започнах да си затварям вратата на спалнята през нощта.

Събудих се от това, че върху гърдите ми скочи Барсик. Опитвайки се да отворя едното си око, мигновено получих по не котешка лапа, освен това след удара лапата не бе свалена, а продължи да държи с нокти моя клепач.

Реших да не пожертвам с второто око и го оставих затворено, вместо това взех решение да го изплаша с зов (наивно). Устните ми мигновено ги застигна участта на окото, само че за разлика от клепача с устните този садист не се церемони доста и пусна ноктите си.

Оказвайки се пленник на котката, се паникьосах и се отдръпнах, с цел да изхвърля чудовището от мен, само че недвусмисления натиска на ноктите върху окото ми, ми дадоха да схвана, че е по-добре да не клатушкам лодката.

Прекарахме в това състояние към час, който на мен ми се стори цяла безкрайност. За това време съумях да премисля целия си живот, своето отношение към семейство котки, да си се показва с пиратска превръзка, дървен крайник и папагал върху рамото. Тогава той скочи на пода и се отдалечи към коридора.

В края на седмицата и двамата бяхме доста отслабнали, при мен се усъвършенства слуха, реакцията и параноята. А Барсик до съсършенство овладя изкуството на нинджуцу и се трансформира в съкрушителна невидимка.

Единствения извод, който направих от тази история е този, че идващия път, когато сестра му отиде на отмора, ще й се наложи да търси друга здравна сестра за своя див звяр.

Друг героичен конфликт сред котарака и човек може да видите в:

В името на покоя или по какъв начин надделях котарака ми