Никога не съм бил зависим от алкохола. Никога не съм

Никога не съм бил подвластен от алкохола. Никога не съм изпитвал потребността да пия непрекъснато. Това съобщи пред bTV Андре Токев от затворническото общежитие в Казичене.

"След като си използвал (б.р. алкохол) и се е случило, хората си мислят, че си подвластен. Просто не претърпявам алкохол, не мога да го разграждам. Това ми е казусът. И в действителност трябваше да кажа по-рано: „ Щом не можеш, недей да го правиш “. Но сме постоянно по-умни след случката ", добави той.

Известният кулинар призна виновността си, откакто през ноември бе задържан за шофиране в нетрезво положение с 1,9 промила алкохол в кръвта.

От януари излежава дейно наказването си, като тогава съобщи, че осъзнава виновността си и ще си поеме отговорността.

Той показа, че в деня на случая пил единствено бутилка вино. Преди да бъде задържан изготвял новото меню за ресторанта си самичък с село Петърч в компанията на бутилка алено вино.

Не помни по какъв начин е карал по Околовръстното, само че бил в схващане, когато пристигнали служителите на реда.

Първият непосредствен, с който приказвал след случая, била по-малката му щерка, която му донесла облекла в ареста. Семейството му го поддържа, само че доста хора се отдръпнали след излагацията.

За първия си арест пийнал преди години във Варна твърди, че изпил три бири и половина, най-вече четири, задремал и тогава се блъснал в мантинелата.

В момента Токев е в затворническото общежитие в Казичене, където го помислили за клошар, тъй като бил облечен в остарели облекла. "В ареста нямаш право да вървиш с колан, да имаш връзки и по тази причина аз взех решение, че и в общежитието ще е по този начин. Затова се приготвих единствено със остарели облекла, само че тук е много по-различно ", сподели още той.

Какво е възприятието, когато животът тече зад решетки?

Няма огромна смяна, тъй като за мен дали съм зад решетки, или отвън решетките животът продължава. Човек би трябвало да се окуражи, да употребява максимума от времето си, а не да зарови главата в пясъка.

Разбира се, съм беззащитен в това да мога да оказа помощ на моето семейство или на моя тим в заведенията за хранене. Това най-вече ми пречи. Не мога да се видя с околните. Това е в действителност един противен миг, само че въпреки всичко съм тук по наказване.

Нещо човек би трябвало да усети, с цел да може идващия път да се получи да прави неприятни крачки.

Спомняш ли си какви мисли те връхлетяха когато чу присъдата?

Не мога тъкмо да си спомня. Беше ми неприятно, въпреки всичко човек постоянно си мисли за времето, когато е можел да предотврати нещата, само че не ги е предотвратил. Присъдата беше по съглашение със съдията и с прокурора, тъй че знаех авансово и се бях подготвил за това нещо, тъй че не беше потрес. Разбира се, е неприятно.

Помниш ли последната нощ, когато беше у дома преди да събереш нещата си тук да дойдеш, в Казичене?

Да, напълно обикновено. Бях два месеца под домакински арест и душевен съумях да се настрои да се настройка за това нещо. Както се споделя, ненапълно съм и по лично предпочитание. Споразумях се да дойда тук, с цел да си отлежа наказването. Много е значимо човек вътрешно да е подготвен за това нещо, да се помири, че не го чака 5-звезден хотел, въпреки всичко отиваш в пандиза.

Сам ли си в стая?

В момента сме по двама или трима, зависи.

А с какъв човек делиш дните си в този момент?

С доста прелестен, почти сме на една възраст. Много обича да чете книги. Аз обичам да чета книги и дискутираме. Не знам защо лежи, не съм се и интересувал. Поли се споделя. Има си минало, което е, само че той си е трансформирал радикално мисленето, има хрумвания, откакто завърши тук, доста добре да се развива напред.

За какво си говорите с Поли?

За най-различни неща от живота, за книгите, които той чета и аз чета. Сега тъкмо прочетох една книга, която се споделя „ Как да работим 4 часа в седмицата “. Просто е забавно в действителност по какъв начин човек с по-малко време, само че доста по ангажирано да се развива напред.

Как минават дните в затворническите общежития?

Всеки ден се случва нещо. Идват нови хора, потеглят си. Отиваме да си вземем парите, които ни изпращат. Ходя всеки ден на фитнес, има закуска по-късно обяд, вечеря. Разхождаме се на плаца. Хубавото на затворническото общежитие е, че можеш да се разхождаш, когато искаш, като в пандиза, там имаш единствено избрани часове. Отиваме на шопинг да си купим вода, имаме лафка, от която пазарим.

Помагаш ли в кухнята?

Засега още не. Чакам да ми разрешат, ще забележим по кое време ще стане. Но момчета някой път ме питат за съвет и аз им споделям. Храня се всеки ден в столовата. За тези артикули, които имат, готвят добре. Но концепцията ми е, в случай че в действителност да работя, с цел да мога да съкратя времето. В момента не работя. Кандидатствал съм за работа, само че би трябвало да минат комисии.

За каква работа аплайваш?

В кухнята, аз това мога и мисля, че ще допринеса доста повече, в случай че мога да оказа помощ на момчетата да се научат някои неща по какъв начин могат по-лесно да се готвят. Няма да можем да създадем чудеса, тъй като рецептите са избрани и няма доста креативност с пет продукта. Ако работиш целия месец, почти 13 дни се понижава от присъдата.

Кое е най-голямото наказване от времето, което прекарваш тук?

Наказанието е, че не можеш да се видиш с околните, не можеш да им окажеш помощ, когато се нуждаят от такава. Много съм удовлетворен от моя тим, който работи в заведенията за хранене, тъй като те се оправят доста добре.

Тази беззащитност, че не може да излезеш и да окажеш помощ боли най-вече. Не мога да си видя внучката. За тези неща се ядосваш, само че не мога да ги трансформира. За мен това е късмет да рестартираш още веднъж машината по различен метод.

Имаш ли към този момент твоя отговор на въпроса по какъв начин стигна дотук?

Просто човек влиза в тунел и може би тази беззащитност за последните две години с пандемия, с рецесии, човек някой път би трябвало да излезе от това нещо и да го огледа по-отгоре, аз просто бях влезнал и не поглеждат от горната страна какво се случва. Почваш да правиш придвижвания, които не са верни.

Как стартира деня, който приключи с фрагментите, които всички ние видяхме?

С писане на новото меню за моя ресторант.

И по какъв начин продължи този ден?

Вие видяхте по какъв начин продължи и по какъв начин приключи. Няма смисъл да разясня, не желая и да го повтарят. За мен е минало. Нещо, което е минало, мога единствено да се поуча и да се боря да станат нещата по добра, само че аз съм подобен човек, че не се връщам обратно. Живея през днешния ден, възнамерявам за на следващия ден какво може да се случи, само че през днешния ден е най значимо и през вчерашния ден към този момент е минало.

Всички, които гледахме фрагментите се питахме къде е бил преди този момент? Какво е правил?

В село Петърч, писах менюто.

Какво и с кого си сипахте до момента в който писахте менюто? Помниш ли какво пи тогава?

Сам. Хората си мислят, че пия количество алкохол, а при мен е противоположното. Не мога да разграждам алкохола вярно. Може би е трябвало преди години да спра да пия алкохол, тъй като пия два или три пъти в годината по-количествено. Ензимът, който разгражда алкохола при мен е по-слаб. Пих вино, бях взел една бутилка алено вино да дегустирам. Не си припомням по какъв начин съм тръгнал с колата.

Накъде беше тръгнал?

Сигурно за у дома в София. Колкото и да звучи нали бърнаут и по този начин нататък, просто изключих и някои неща не си припомням.Спомням си към този момент като ме взеха служителите на реда от колата. Седях на Околовръстния път, видях, че съм в колата, служителите на реда пристигнаха.

Викам за какво колата не се движи и видях, че е без джанти, само че не можех да си обясня за какво. Отидох, направихме инспекцията, видяха, че има алкохол, взеха ми кръв – естествената процедура, която се случва на всички места. За мен е значимо човек да бъде правилен и да де кръв. Направил съм нещо, което не е редно и другото го знаете от видеа и медии. Сега съм тук./Blitz.bg