Никога не съм бил зависим от алкохола. Никога не съм

Никога не съм бил подвластен от алкохола. Никога не съм изпитвал потребността да пия непрекъснато. След като си използвал алкохол и се е случило, хората си мислят, че си подвластен. Просто не претърпявам алкохол, не мога да го разграждам. Това ми е казусът. И в действителност трябваше да кажа по-рано: „ Щом не можеш, недей да го правиш “, само че сме постоянно по-умни след случката.

Това съобщи извънредно пред Мария Цънцарова и камерата на БТВ Андре Токев от затворническото общежитие в Казичене. Известният кулинар призна виновността си, откакто през ноември бе задържан за шофиране в нетрезво положение с 1,9 промила алкохол в кръвта. От януари излежава дейно наказването си, като тогава съобщи, че осъзнава виновността си и ще си поеме отговорността.

Какво е възприятието, когато животът тече зад решетки?

Няма огромна смяна, тъй като за мен дали съм зад решетки, или отвън решетките животът продължава. Човек би трябвало да се окуражи, да употребява максимума от времето си, а не да зарови главата в пясъка. Разбира се, съм беззащитен в това да мога да оказа помощ на моето семейство или на моя тим в заведенията за хранене. Това най-вече ми пречи. Не мога да се видя с околните. Това е в действителност един противен миг, само че въпреки всичко съм тук по наказване. Нещо човек би трябвало да усети, с цел да може идващия път да се получи да не прави неприятни крачки.

Спомняш ли си какви мисли те връхлетяха когато чу присъдата?

Не мога тъкмо да си спомня. Беше ми неприятно, въпреки всичко човек постоянно си мисли за времето, когато е можел да предотврати нещата, само че не ги е предотвратил. Присъдата беше по съглашение със съдията и с прокурора, тъй че знаех авансово и се бях подготвил за това нещо, тъй че не беше потрес. Разбира се, е неприятно.

Помниш ли последната нощ, когато беше у дома преди да събереш нещата си тук да дойдеш в Казичене?

Да, напълно обикновено. Бях два месеца под домакински арест и душевен съумях да се настрои да се настройка за това нещо. Както се споделя, ненапълно съм и по лично предпочитание. Споразумях се да дойда тук, с цел да си отлежа наказването. Много е значимо човек вътрешно да е подготвен за това нещо, да се помири, че не го чака 5-звезден хотел, въпреки всичко отиваш в пандиза.

Сам ли си в стая?

В момента сме по двама или трима, зависи.

А с какъв човек делиш дните си в този момент?

С доста прелестен, почти сме на една възраст. Много обича да чете книги. Аз обичам да чета книги и дискутираме. Не знам защо лежи, не съм се и интересувал. Поли се споделя. Има си минало, което е, само че той си е трансформирал радикално мисленето, има хрумвания, откакто завърши тук, доста добре да се развива напред.

За какво си говорите с Поли?

За най-различни неща от живота, за книгите, които той чета и аз чета. Сега тъкмо прочетох една книга, която се споделя „ Как да работим 4 часа в седмицата “. Просто е забавно в действителност по какъв начин човек с по-малко време, само че доста по ангажирано да се развива напред.

Как минават дните в затворническите общежития?

Всеки ден се случва нещо. Идват нови хора, потеглят си. Отиваме да си вземем парите, които ни изпращат. Ходя всеки ден на фитнес, има закуска по-късно обяд, вечеря. Разхождаме се на плаца. Хубавото на затворническото общежитие е, че можеш да се разхождаш, когато искаш, като в пандиза, там имаш единствено избрани часове. Отиваме на шопинг да си купим вода, имаме лафка, от която пазарим.