Принципите на Абдулманап Нурмагомедов - уважение, дисциплина, отговорност
Никога не отделях сина ми от останалите мои възпитаници – споделяше Абдулманап Нурмагомедов. - На съревнование все се получаваше по този начин, че той срещаше някое от другите момчета на край. В такива случаи махах с ръка и им споделях: Разберете се сами кой е по-добър от вас – дали на тепиха или в клетката. И отивах да виждам срещата от трибуните.
Повечето фенове на бойните спортове свързват Абдулманап с Хабиб Нурмагомедов, който стана първият представител на Русия с купа в ММА, и то в най-престижната верига UFC. Таткото обаче бе един от най-авторитетните треньори, възпитал 18 международни първенци по самбо. Името му е записано в съветската Книгата на Гинес, като най-успешният ментор в този спорт. А в Дагестан имаше своя школа и стотици възпитаници.
„ През целия си живот се стараех да бъда потребен на хората, с които пребивавам – споделяше Абдулманап, който преди дни умря от ковид на 57 година - Затова започнах да се занимавам с деца и тяхното спортно образование, без значение какъв брой е комплицирано и какви трудности имах пред себе си. А техните триумфи ме въодушевяваха да продължа нататък. “
Абдулманап имаше съществени правилата, на които учеше възпитаниците си. А те бяха елементарни - тъждество, почитание, дисциплинираност, отговорност за постъпките.
Всъщност Нурмагомедов продава цялото си стопанство, с цел да продължи с заниманието си. А с парите прави ремонт на порутената зала в родното си село Силди, където събира хлапетата.
Самият той е занаятчия на спорта по свободна битка, а по време на казармата стартира да се занимава и с джудо и самбо.
„ Какво е отговорност? Преди всичко, когато детето е непрекъснато е заето – да оказва помощ, а не ти на него - споделяше Абдулманап. - И постоянно би трябвало да му внушаваш да бъде виновен. А това се възпитава, като му се доверяваш. Например, като го оставиш самичък у дома и му казваш, че в този момент той е стопанинът на дома. Или му даваш разнообразни задания, а след това го проверяваш какво е направил. Ако пък нищо не е приключил, виновността си е напълно твоя и на никой различен. С израстването детето развива възприятие за виновност за постъпките си. Самият аз по този начин съм възпитаван - в никакъв случай не съм чакал помощ от родителите си, в противен случай – помагал съм им. “
До 15 години Хабиб пораства като нормално момче – върви на учебно заведение и на тренировки като всички. Минава за надарено дете, само че в Дагестан има премного надарени младежи. А неговите упоритости и желания стартират да дават резултат още на 16 година Оттогава бъдещият първенец няма нито една пропусната подготовка! А през ден върви на занятия по джудо и битка. Тогава таткото стартира по малко да го пуска и на бойно самбо.
„ Вече, когато стана трети в Дагестан на смесени бойни изкуства, се видя, че в действителност го чака огромно бъдеще – разкрива Абдулманап. - Та аз бях наясно какви бойци беше победил... “
А около строгата дисциплинираност бащата учи сина си да не се опасява от загуби. Постоянно го праща на шампионати по безусловно всички типове битка – джудо, свободна, класическа... И Хабиб постоянно губи. Веднъж синът го пита: „ Защо го правиш?”. Абдулманап пък му отвръща: „ Губиш, тъй като се уморяваш. Но този опит ще ти е от изгода. “
Така и става. След време двамата си спомнят детския диалог и синът признава: „ Беше прав, към този момент не мога да понасям загубите, „ наядох “ се с тях в детството ми. Затова и в този момент непрекъснато спечелвам. “
Всъщност всеки татко в Дагестан се старае да възпита сина си като същински бранител на родината и фамилията. Така е и с Абдулманап, който възпитава сина си в обич. А тя се показва във безрезервност към околните. И макар че Хабиб от дълго време е независим и богат човек, постоянно до гибелта на татко си, се вслушва в неговото мнение.
„ В живота ми моят татко играе доста значима роля – нееднократно е казвал първенецът. - Той е всичко за мен – треньор, ментор, надзорник, мотиватор. И на процедура всички основни решения съм взимал, съветвайки се с него. “
Абдулманап учеше сина си и да бъде виновен за постъпките си. „ Не ме оставяше ненаказан – спомня си боецът. - Казваше ми, че в случай че човек е направил нещо, би трябвало да усеща отговорност. И считам, че е вярно. “
Синът си напомня и случай, когато яде бой от баща си за неистина.
„ Не обърнах внимание на това, че ме е набил – признава Хабиб. - Щом го е направил, значи съм си заслужил. А пък и бях отговорен. Но повече ме вълнуваше душевното положение на татко ми след тази преживелица. Та аз го разочаровах. “
Но даже и да е имало напрежение сред татко и наследник, връзките сред двамата постоянно остават топли. А самият Абдулманап признава, че най-вече във възпитанието на Хабиб, му е пособие поощрението. А до момента в който татко му е в болница и се бори за живота си, първенецът всеки ден го навестява, само че не стопира да тренира.
„ Нямаше да му хареса, в случай че поради него пропусках занимания, уверен съм – споделя първенецът. - Когато влизах в стаята му споделях: „ Татко, упражнявах и заран, и вечер, разположен съм в добра форма. “ А на лицето му се появяваше усмивка. На мен самия подготовка ми оказва помощ да смъква напрежението, да се разсея, да се отпусна. Цял живот упражнявам. Както споделяше татко ми: За квалифицирания кон постоянно ще се откри терен, където да се изяви! “
trud.bg
Повечето фенове на бойните спортове свързват Абдулманап с Хабиб Нурмагомедов, който стана първият представител на Русия с купа в ММА, и то в най-престижната верига UFC. Таткото обаче бе един от най-авторитетните треньори, възпитал 18 международни първенци по самбо. Името му е записано в съветската Книгата на Гинес, като най-успешният ментор в този спорт. А в Дагестан имаше своя школа и стотици възпитаници.
„ През целия си живот се стараех да бъда потребен на хората, с които пребивавам – споделяше Абдулманап, който преди дни умря от ковид на 57 година - Затова започнах да се занимавам с деца и тяхното спортно образование, без значение какъв брой е комплицирано и какви трудности имах пред себе си. А техните триумфи ме въодушевяваха да продължа нататък. “
Абдулманап имаше съществени правилата, на които учеше възпитаниците си. А те бяха елементарни - тъждество, почитание, дисциплинираност, отговорност за постъпките.
Всъщност Нурмагомедов продава цялото си стопанство, с цел да продължи с заниманието си. А с парите прави ремонт на порутената зала в родното си село Силди, където събира хлапетата.
Самият той е занаятчия на спорта по свободна битка, а по време на казармата стартира да се занимава и с джудо и самбо.
„ Какво е отговорност? Преди всичко, когато детето е непрекъснато е заето – да оказва помощ, а не ти на него - споделяше Абдулманап. - И постоянно би трябвало да му внушаваш да бъде виновен. А това се възпитава, като му се доверяваш. Например, като го оставиш самичък у дома и му казваш, че в този момент той е стопанинът на дома. Или му даваш разнообразни задания, а след това го проверяваш какво е направил. Ако пък нищо не е приключил, виновността си е напълно твоя и на никой различен. С израстването детето развива възприятие за виновност за постъпките си. Самият аз по този начин съм възпитаван - в никакъв случай не съм чакал помощ от родителите си, в противен случай – помагал съм им. “
До 15 години Хабиб пораства като нормално момче – върви на учебно заведение и на тренировки като всички. Минава за надарено дете, само че в Дагестан има премного надарени младежи. А неговите упоритости и желания стартират да дават резултат още на 16 година Оттогава бъдещият първенец няма нито една пропусната подготовка! А през ден върви на занятия по джудо и битка. Тогава таткото стартира по малко да го пуска и на бойно самбо.
„ Вече, когато стана трети в Дагестан на смесени бойни изкуства, се видя, че в действителност го чака огромно бъдеще – разкрива Абдулманап. - Та аз бях наясно какви бойци беше победил... “
А около строгата дисциплинираност бащата учи сина си да не се опасява от загуби. Постоянно го праща на шампионати по безусловно всички типове битка – джудо, свободна, класическа... И Хабиб постоянно губи. Веднъж синът го пита: „ Защо го правиш?”. Абдулманап пък му отвръща: „ Губиш, тъй като се уморяваш. Но този опит ще ти е от изгода. “
Така и става. След време двамата си спомнят детския диалог и синът признава: „ Беше прав, към този момент не мога да понасям загубите, „ наядох “ се с тях в детството ми. Затова и в този момент непрекъснато спечелвам. “
Всъщност всеки татко в Дагестан се старае да възпита сина си като същински бранител на родината и фамилията. Така е и с Абдулманап, който възпитава сина си в обич. А тя се показва във безрезервност към околните. И макар че Хабиб от дълго време е независим и богат човек, постоянно до гибелта на татко си, се вслушва в неговото мнение.
„ В живота ми моят татко играе доста значима роля – нееднократно е казвал първенецът. - Той е всичко за мен – треньор, ментор, надзорник, мотиватор. И на процедура всички основни решения съм взимал, съветвайки се с него. “
Абдулманап учеше сина си и да бъде виновен за постъпките си. „ Не ме оставяше ненаказан – спомня си боецът. - Казваше ми, че в случай че човек е направил нещо, би трябвало да усеща отговорност. И считам, че е вярно. “
Синът си напомня и случай, когато яде бой от баща си за неистина.
„ Не обърнах внимание на това, че ме е набил – признава Хабиб. - Щом го е направил, значи съм си заслужил. А пък и бях отговорен. Но повече ме вълнуваше душевното положение на татко ми след тази преживелица. Та аз го разочаровах. “
Но даже и да е имало напрежение сред татко и наследник, връзките сред двамата постоянно остават топли. А самият Абдулманап признава, че най-вече във възпитанието на Хабиб, му е пособие поощрението. А до момента в който татко му е в болница и се бори за живота си, първенецът всеки ден го навестява, само че не стопира да тренира.
„ Нямаше да му хареса, в случай че поради него пропусках занимания, уверен съм – споделя първенецът. - Когато влизах в стаята му споделях: „ Татко, упражнявах и заран, и вечер, разположен съм в добра форма. “ А на лицето му се появяваше усмивка. На мен самия подготовка ми оказва помощ да смъква напрежението, да се разсея, да се отпусна. Цял живот упражнявам. Както споделяше татко ми: За квалифицирания кон постоянно ще се откри терен, където да се изяви! “
trud.bg
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ