Цикламено, розово, лилаво: цветовете в тениса са важни
„ Никога не бих облякъл сходен екип “ – това сподели Джон Макенроу, говорейки за пъстроцветното облекло на Франсис Тиафо на Australian Open. Американската легенда обаче добави, че младият му съотечественик е от хората, на които „ би могло да им се размине “.
Ярките цветове и шарените облекла се трансфораха в запазена марка за много от огромните марки. И макар, че към Уимбълдън всяка година се пробват „ да се върнат към корените “, през останалото време, изключително пристигна ли американското турне, стартира конкуренцията за това кой ще притегли вниманието повече.
Като едно от рекламните лица на Nike, Тиафо има лукса самичък да избира дизайна на облеклата си. Именно по тази причина в Мелбърн той беше с потник, макар че общоприетата мъжка сбирка беше с тениска. Така екипът на Франсис доста наподобяваше този на Виктория Азаренка.
Не стана ясно дали е издирван резултат сред мъжката и женската екипировка да има минимална разлика. И дали сходна наклонност може да се преглежда като политическо подстрекателство, каквито догатки имаше, да се търси знак за тъждество или нещо друго. Всъщност, точно и играта с въображението на почитателите е значима – марките не дефинират границите и точните послания, а оставят място за интерпретация.
„ Привлече внимание, а това е значимото за един бранд, нали? “ – разяснява в резюме американецът.
Освен маркетинг фактора, би трябвало да се има и поради на кой тенисист по какъв начин му е комфортно да играе – да вземем за пример, измежду дамите има такива, които избират къси панталони, вместо полички.
При цветовете на кортовете на шампионатите също се следят забавни феномени – всеки шампионат пробва да остави своята диря, да бъде друг, различим и да носи обръщение.
Още с първото си издание Laver Cup употребява черна хард настилка, с която на някои хора им беше по-трудно да свикнат първоначално, само че по-късно я одобриха за нещо обикновено.
Какъв ще е цветът на игрището е самостоятелен избор на всеки уредник. След като той е изработен, би трябвало единствено да бъде съгласуван надлежно с ATP, WTA или ITF – според под чия шапка се организира събитието.
Домакините могат да се спрат на общоприети цветове на производителя, а могат и да дадат поръчка за нещо друго. При втория случай е належащо да се създадат доста проби, в които поради да се имат фактори като: телевизионно лъчение, феновете, играчите, съдиите. И по какъв начин цветът на корта въздейства на всички.
Разбира се, доста по-често при WTA надпреварите има пурпурни, розови и лилави цветове, тъй като те са такива, с които хората свързват тура. Отдавана обаче е избледняло разбирането, че това са „ женски цветове “.
Така, да вземем за пример, цветът на шампионата от сериите ATP 250 в Монпелие е розов. Като това е съобразено с всички условия. Малко по-различно е в Далас, където през 2022 година оранжевото игрище пречеше на телевизионните коментатори добре да виждат топката. През този сезон цветът беше леко изменен и това облекчи работата.
С настъпването на сезона на клей, а след това и този на трева, огромна част от изброените „ проблеми “ отпадат. Но постоянно има и шампионати, които се отличават.
Т.нар. „ американски клей “ има зеленикав цвят. Har-Tru настилката е тази, която се употребява на всички места в Съединени американски щати. Докато синьото господства над хард кортовете.
При всички положения, преди всичко остава концепцията всеки шампионат да има своята атмосфера и отличителни белези, само че и да има баланс, тъй че да не се натрапва и преди всичко да бъде играта на корта.
