Жак Атали: Продоволствена криза - кризисен режим?
Никое държавно управление не е законно, в случай че не може да обезпечи здравословна и налична храна за всички свои жители. А доста държавни управления по света са се сблъсквали или се сблъскват с продоволствена рецесия. Понякога се стига и по-далеч, когато тази на пръв взор характерна рецесия разкрива доста по-широки проблеми. В такива случаи, без непотребна игра на думи, се сблъскваме с рецесия на режима.
Такъв сигурно е казусът през днешния ден.
Очевидно става дума за чисто циклична рецесия, тъй като цената на силата, плащана от земеделските производители, би трябвало да бъде приведена в сходство с тази, която заплащат останалите, и тъй като цената на пшеницата в Европа е спаднала на половина за две години. В реалност рецесията е доста по-дълбока, заради безчет аргументи: застаряване на земеделския свят; все по-разнообразни условия за подготовка (административна, екологична, химическа, механична), които са надалеч от самата търговия; възходящ напън от страна на преработвателите и дистрибуторите върху земеделските производители, което ги кара да поемат главната тежест на конкуренцията, с която самите те се сблъскват. Във Франция процентът на самоубийствата е с 40 % по-висок от междинния за страната. В някои страни, като Индия, ситуацията е още по-лошо.
Освен това има четири съществени измерения, които прекомерно постоянно остават незабелязани и които би трябвало да бъдат прегледани, в случай че желаеме да намерим трайно решение на казуса:
На първо място, делът на домакинските бюджети, отделян за храна, понижава с всяка минала година във всички страни, с някои редки изключения. В същото време делът на разноските за жилище, превоз, опазване на здравето и най-много за развлечения и просвета доста се усилва: парите, вложени в закупуването на видеоигри (или, за някои, на други наркотици), не могат да бъдат изхарчени за пресни зеленчуци...
На второ място, все по-малко се храним непосредствено от аграрни артикули: тъй като от ден на ден се храним отвън дома (в някои страни преди малко сме минали границата от 50 % за храна, употребявана и създадена отвън дома), и затова от ден на ден модифицирани артикули, съществени консуматори на токсини, наречени " изкуствени захари ", в които земеделските артикули играят по-малка роля и които също така са значително виновни за затлъстяването, злото на века, както в богатите, по този начин и в бедните страни.
Второ, макар подобренията в индустриалните техники, производството на храни към момента изисква доста количество сила, без значение дали става въпрос за потребление на селскостопански машини, произвеждане на пестициди, напояване, преправка на храни, изстудяване, готвене, пакетиране на храни или превозване на храни на огромни дистанции с камион, лодка или аероплан. Така че, макар че делът на бюджета, отделян за храна, понижава, силата, употребена за производството и разпространяването на храна, остава висока.
И най-после, защото 40 % от създадените от нас селскостопански артикули не се употребяват, заради липса на складови уреди и локално развиване, както и заради липса на отговорност на всички равнища. Цените отразяват това разхищаване, разноските за което се поделят сред земеделския производител и крайния консуматор.
Като цяло, производителите на средства за изхранване към този момент не могат да се устоят, а техните естествени клиенти не могат да си разрешат да купуват продукцията им и би трябвало да ядат артикули, които ги тровят. Става дума за рецесия на режимите.
Освен незабавните ограничения, които би трябвало да бъдат подхванати, нищо стабилно не може да бъде реализирано без радикална смяна в метода на живот във всички страни и изключително във Франция. Трябва да отделяме доста по-голяма част от персоналния си и националния си бюджет за храна и най-много за селското стопанство; да консумираме повече натурални, сезонни, локални артикули, отглеждани без пестициди; да ядем по-малко и по-малко, в случай че въобще ядем, модифицирани артикули, изключително тези, в които се употребяват изкуствени захари; и да се борим безмилостно против отпадъците. Това би означавало дълбока смяна в метода ни на хранене и в метода, по който използваме времето си. /БГНЕС
----------
Жак Атали е френски икономист, финансист и мъдрец. През 1991 година става създател и първи началник на новата Европейска банка за възобновяване и развиване. Автор е на романи, есета и монографии, измежду тях се откроява книгата „ Евреите, светът и парите “, която е преведена и на български език.
