Нико – глас от авангардния рок на 60-те
Нико, родена като Криста Пефген, беше отличителна фигура в света на музиката и изкуството през средата на 20-ти век.
Кариерата й се простира от края на 50-те до началото на 80-те години на предишния век и тя остава знак на авангардно творчество и ефирно изложение.
Снимката, направена на 15 август 1965 година от Хари Фокс, улавя Нико в основен миг от нейното артистично пътешестване, интервал, белязан от промяна и проучване.
До средата на 60-те години на предишния век Нико към този момент се е утвърдила измежду арт и музикалните подиуми както в Германия, по този начин и в Ню Йорк.
Сътрудничеството й с The Velvet Underground, група, ръководена от авторитетните Лу Рийд и Джон Кейл, затвърди ролята й на муза за пробната музика.
Известна с дълбокия си, настойчив глас и интроспективни текстове, Нико внесе неповторима европейска сензитивност към авангардното рок придвижване.
Появата й на фотографията на Хари Фокс показва нейното енигматично наличие – хващане на комбинация от изисканост, накърнимост и възвишен сексапил.
През този интервал Нико изследва една по-интроспективна фаза от кариерата си, отдалечавайки се от комерсиалния триумф на предходната си работа към по-мрачни, минималистични композиции. Нейните солови албуми, като Chelsea Girl и The Marble Index, се славят със своите мрачни, поетични звукови пейзажи и постоянно притеснителна атмосфера. Подходът на Нико към музиката се опълчи на стандартните граници, смесвайки типичен детайли с пробен рок, давайки й паметен статус измежду почитатели и критици. Отвъд музиката, Нико беше надълбоко зает със света на изкуството. Нейната персона, белязана от андрогинност и поразителна хубост, й разрешава да премине в други среди като снимка и актьорско майсторство. Снимката на Хари Фокс служи като образна документи на нейната промяна, която е в сходство с нейната артистична еволюция – интроспективна, смела и визионерска.
Кариерата й се простира от края на 50-те до началото на 80-те години на предишния век и тя остава знак на авангардно творчество и ефирно изложение.
Снимката, направена на 15 август 1965 година от Хари Фокс, улавя Нико в основен миг от нейното артистично пътешестване, интервал, белязан от промяна и проучване.
До средата на 60-те години на предишния век Нико към този момент се е утвърдила измежду арт и музикалните подиуми както в Германия, по този начин и в Ню Йорк.
Сътрудничеството й с The Velvet Underground, група, ръководена от авторитетните Лу Рийд и Джон Кейл, затвърди ролята й на муза за пробната музика.
Известна с дълбокия си, настойчив глас и интроспективни текстове, Нико внесе неповторима европейска сензитивност към авангардното рок придвижване.
Появата й на фотографията на Хари Фокс показва нейното енигматично наличие – хващане на комбинация от изисканост, накърнимост и възвишен сексапил.
През този интервал Нико изследва една по-интроспективна фаза от кариерата си, отдалечавайки се от комерсиалния триумф на предходната си работа към по-мрачни, минималистични композиции. Нейните солови албуми, като Chelsea Girl и The Marble Index, се славят със своите мрачни, поетични звукови пейзажи и постоянно притеснителна атмосфера. Подходът на Нико към музиката се опълчи на стандартните граници, смесвайки типичен детайли с пробен рок, давайки й паметен статус измежду почитатели и критици. Отвъд музиката, Нико беше надълбоко зает със света на изкуството. Нейната персона, белязана от андрогинност и поразителна хубост, й разрешава да премине в други среди като снимка и актьорско майсторство. Снимката на Хари Фокс служи като образна документи на нейната промяна, която е в сходство с нейната артистична еволюция – интроспективна, смела и визионерска.
Източник: plovdiv-online.com
КОМЕНТАРИ