Църквата почита на 3 април преп. Никита Изповедник, игумен Мидикийски
Никита Изповедник още от млади години се отдал на постнически живот
Преподобни Никита се родил в малоазийската област Витиния. Той живял през това смутно за Източната черква време, когато иконоборците, подкрепяни от императорите Лъв Исаврянин (717-741) и Лъв Армянин (813-820), гонели и тормозили феновете на светите икони. Родителите му били положителни и благочестиви люде, само че майка му умряла на осмия ден след раждането му, а бащата след нейната гибел приел монашество. Никита бил отгледан и учтив от своята баба. Като отраснал и добил обучение, той се посветил да служи на Бога. Бил още млад, когато отишъл в Мидийския манастир. Игуменът Никифор го приел с бащинска обич. Като видял неговото старание в духовния живот, той скоро го подстригал за духовник. Младият инок се отдал на постнически живот и показал огромно примирение и смирение.
След седем години бил ръкоположен за духовник от Цариградския патриарх Тарасий. Понеже игуменът Никифор бил към този момент остарял и безсилен, ръководството на манастира било предоставено на Никита. След няколко години преподобният свещеник Никифор умрял и братята единомислещо избрали за негов заместител Никита.
Никита няколко пъти бил изпращан на изгнание, най-после се поболял и умрял
Император Лъв Армянин свикал игумените на най-големите манастири, сред които бил и преподобни Никита, и им предложил да минат на страната на иконоборците. Те отхвърлили изрично неговото предложение. Императорът заповядал да затворят всекиго в обособена тюрма. Преподобни Никита бил затворен в тясна и влажна килия, от която излизала нетърпима воня.
Много дни прекарал той при тези непоносими условия. След това, по заповед на императора, бил изпратен на изгнание в източните лимити на империята. Пет дни, откакто Никита дошъл на мястото на заточението, непостоянният император издал заповед да бъде върнат в столицата. Изтощен от дългия и сложен път, Никита дошъл в Цариград едвам жив. И още веднъж бил хвърлен в тюрма при отвратително тежки условия. Така постъпил императорът и с другите игумени. Но като се убедил, че нищо не може да промени техните православни убеждения, императорът предложил на игумените единствено да одобряват светото Причастие дружно с иконоборческия патриарх Теодот. Преподобни Никита, по гледище на своите събратя, се съгласил. След това всички били освободени и се прибрали всеки в своя манастир.
Преподобни Никита се разкаял за своята постъпка, по тази причина останал в Цариград и там намерено и без боязън поучавал народа да се придържа към същинското църковно обучение. Като научил за тази му активност, императорът го изпратил на изгнание на остров Гликерия, където в продължение на шест години бил подложен на тежки физически премеждия и нетърпим честен терор.
След гибелта на император Лъв Армянин били освободени от изгнание всички отци, както и преподобни Никита. И в този момент той не се върнал в Мидикийския манастир. Искал да прекара остатъка от земния си живот в мълчание и по тази причина се заселил в безлюдно място, покрай Цариград. Изтощен от премеждия, той скоро болен и като се причестил със светите Тайни, се показал пред Господа.
Преподобни Никита се родил в малоазийската област Витиния. Той живял през това смутно за Източната черква време, когато иконоборците, подкрепяни от императорите Лъв Исаврянин (717-741) и Лъв Армянин (813-820), гонели и тормозили феновете на светите икони. Родителите му били положителни и благочестиви люде, само че майка му умряла на осмия ден след раждането му, а бащата след нейната гибел приел монашество. Никита бил отгледан и учтив от своята баба. Като отраснал и добил обучение, той се посветил да служи на Бога. Бил още млад, когато отишъл в Мидийския манастир. Игуменът Никифор го приел с бащинска обич. Като видял неговото старание в духовния живот, той скоро го подстригал за духовник. Младият инок се отдал на постнически живот и показал огромно примирение и смирение.
След седем години бил ръкоположен за духовник от Цариградския патриарх Тарасий. Понеже игуменът Никифор бил към този момент остарял и безсилен, ръководството на манастира било предоставено на Никита. След няколко години преподобният свещеник Никифор умрял и братята единомислещо избрали за негов заместител Никита.
Никита няколко пъти бил изпращан на изгнание, най-после се поболял и умрял
Император Лъв Армянин свикал игумените на най-големите манастири, сред които бил и преподобни Никита, и им предложил да минат на страната на иконоборците. Те отхвърлили изрично неговото предложение. Императорът заповядал да затворят всекиго в обособена тюрма. Преподобни Никита бил затворен в тясна и влажна килия, от която излизала нетърпима воня.
Много дни прекарал той при тези непоносими условия. След това, по заповед на императора, бил изпратен на изгнание в източните лимити на империята. Пет дни, откакто Никита дошъл на мястото на заточението, непостоянният император издал заповед да бъде върнат в столицата. Изтощен от дългия и сложен път, Никита дошъл в Цариград едвам жив. И още веднъж бил хвърлен в тюрма при отвратително тежки условия. Така постъпил императорът и с другите игумени. Но като се убедил, че нищо не може да промени техните православни убеждения, императорът предложил на игумените единствено да одобряват светото Причастие дружно с иконоборческия патриарх Теодот. Преподобни Никита, по гледище на своите събратя, се съгласил. След това всички били освободени и се прибрали всеки в своя манастир.
Преподобни Никита се разкаял за своята постъпка, по тази причина останал в Цариград и там намерено и без боязън поучавал народа да се придържа към същинското църковно обучение. Като научил за тази му активност, императорът го изпратил на изгнание на остров Гликерия, където в продължение на шест години бил подложен на тежки физически премеждия и нетърпим честен терор.
След гибелта на император Лъв Армянин били освободени от изгнание всички отци, както и преподобни Никита. И в този момент той не се върнал в Мидикийския манастир. Искал да прекара остатъка от земния си живот в мълчание и по тази причина се заселил в безлюдно място, покрай Цариград. Изтощен от премеждия, той скоро болен и като се причестил със светите Тайни, се показал пред Господа.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ