Ники Михайлов: С Божинов си изяснихме всички проблеми, защото сме пичове
- Ники, по какъв начин си? Какво се случва с теб?
- Добре съм, изчаках да свърши сезона с Омония. Успях да направя това, за което отидох, с една пауза от 5 седмици поради травмата. Успях да изиграя оптимален брой мачове. Аз по тази причина отидох - краткосрочно, без подготовка. От базата тук в София, където правех самостоятелни тренировки, отидох и след 10 дни трябваше да играя мач. Във времето съумях да подобря формата си, да изиграя 11-12 мача, което беше значимо за мен. От тук нататък ще забележим. Сменят управлението, борда на шефовете, треньор. Общо взето Омония става чисто нов клуб. Само Господ знае какво ще се случва в клуба, само че чакам в близко бъдеще да има развиване по тематиката " Омония ". Като цяло за интервала ми в отбора - с две загуби успяхме да изпуснем целия сезон. Пропуснахме шанса да се борим за място в Топ 4, както и за Купата. Аз не участвах в тези мачове поради травма, за жал. Омония е огромен тим и почитателите бяха много разочаровани. За тях сезонът е несполучлив, каквото беше и за нас. Не мога да кажа, че времето в Омония е било неприятен интервал, само че отидох при свършени обстоятелства. Омония е огромен клуб с многочислена аудитория и моето мнение е, че заслужава да се бори за купата и присъединяване в европейските клубни шампионати всяка година.
- Положително или негативно е това, че татко ти и дядо ти са огромни митове на българския футбол?
- В България съответно е отрицателно, тъй като хората имат огромни упования и по-късно за някакви дребни неща, даже да не се представиш на високо равнище просто, постоянно те изкарват най-виновния на света. Но това е обикновено. Има много други митове на други страни, на които синовете им играят футбол и са сравнявани. Трябва да свикнеш с това още от дребен. Но в България да си Михайлов е доста по-различно от това да бъдеш който и да е било различен вратар с друга фамилия. Всичко е доста по-различно. В последна сметка аз боготворя татко ми и дядо ми и се гордея с семейството си. Няма значение какво хората комен тират и мислят.
- А стои ли върху теб сянката на фамилия Михайлови?
- Аз в чужбина от дълго време съм посочил и потвърдил какъв вратар съм. Бил съм първенец, имам купа и суперкупа. Избиран съм за най-хубав вратар в непозната страна, която има състезание на много високо равнище. Играл съм в Турция, Италия, в този момент в Кипър. В чужбина моето име съм го построил и хората ме познават и знаят. Така, че тази сянка всеки я възприема по друг метод. Аз от 18-годишен си изкарвам самичък парите, строя своя лична история. В България за някои може да съм под сянката на татко ми и дядо ми, само че в чужбина съвсем никой не знае кой са във семейството ми. Излизаш, играеш и ти споделят дали ставаш или не ставаш.
- В България пречила ли ти е тази фамилия?
- Имало е доста случаи и обстановки, в които хората са коментирали, че вардя поради татко ми. Но пристигна моментът, в който излязох в чужбина и започнах да натрупвам опит и да спечелвам мачове и персонални награди. Тогава това нещо отшумя. Но постоянно ще има хора, които ще мислят по този метод. Аз не мога да трансформира тяхното мислене. Те просто не харесват семейството.
Ще те трансферира на друга тематика, отвън футбола. Старата обич хваща ли наслойка?
- Знаеш, че аз нямам тематики, които не обичам да разясня или са табу. Просто от много дълго време съм спрял да разясня персоналния ми живот. Като дребен правех тази неточност - всичко се разясняваше, всичко беше на показ. Безсмислени публикации в медиите и така нататък Единственото, което мога да кажа е, че съм благополучен, доста благополучен. Щом по този начин е станало, значи по този начин е трябвало. За мен в този живот всичко е орис. И да бягаш и да се криеш, нещо, което би трябвало да те откри, ще те откри. Така че, да - мога да кажа, че остарялата обич наслойка не хваща. Към ден-днешен в хубавия смисъл. Най-важното е хората да се обичат, без значение какво е станало през времето, през какви обстановки са минали. Най-важно е в края на деня, когато седнеш изтощен и отпаднал, да се чувстваш благополучен.
- Преди в действителност персоналният ти живот беше на показ. Един от най-големите кавги беше, когато с Валери Божинов си говорехте посредством медиите. Как успяхте да си оправите връзките?
- Първото, което е, че ние бяхме деца тогава. Второ - аз Валери го познавам от 15 години, доста преди да се случат всички тези неща сред нас в персонален аспект. Винаги сме били другари, постоянно сме се уважавали, постоянно сме имали положителни усеща един към различен. Факт е, че в интервали от време сме имали обострени връзки, може би сме мислили по детски. Накрая доста обикновено в един диалог за 15 минути всичко се обясни. Защото ние на първо място сме джентълмени и пичове. В един диалог за 15 минути си казахме нещата едно към едно в очите и към ден сегашен с Валери Божинов сме в прелестни връзки. Всички неща бяха свалени на масата и се изясниха. Мисля, че това е и верният метод да се случват нещата.
- Разочароваха ли те в действителност доста твои другари или познати?
- Естествено. Аз съм минал през доста хубави и доста неприятни интервали. Единствено хората, които са най-близко до мен, са знаели през какво преминавам. В един даден миг, когато си по-уязвим и допуснеш повече хора до себе си, разбираш, че много от тях злоупотребяват. Знаеш - интригата в България е на мода. Всеки разяснява неща, които не знае и не са му работа. Аз от дълго време съм спрял да се изяснявам и да осъждам някого. Ако някой каже нещо, споделям " Да, добре. Дай доказателства, дай да забележим... ". Сядаме, разбираме се и по този начин. В България обаче всеки подмята някакви неща, никой не приказва с конкретика, всеки се крие зад сянката си. А аз съм доста прецизен и пряк човек, мога да погледна всеки в очите, с всеки мога да се схвана за 5 минути. Нито съм абсурден, нито съм нападателен. Аз съм оправдателен, образован човек, живял съм доста години в чужбина и бързо разгадавам хората. Въпреки, че доста си мислят, че виждам по този начин криво-ляво. Много крепко съм стъпил на земята. И в действителност доста хора ме разочароваха през годините.
- Добре съм, изчаках да свърши сезона с Омония. Успях да направя това, за което отидох, с една пауза от 5 седмици поради травмата. Успях да изиграя оптимален брой мачове. Аз по тази причина отидох - краткосрочно, без подготовка. От базата тук в София, където правех самостоятелни тренировки, отидох и след 10 дни трябваше да играя мач. Във времето съумях да подобря формата си, да изиграя 11-12 мача, което беше значимо за мен. От тук нататък ще забележим. Сменят управлението, борда на шефовете, треньор. Общо взето Омония става чисто нов клуб. Само Господ знае какво ще се случва в клуба, само че чакам в близко бъдеще да има развиване по тематиката " Омония ". Като цяло за интервала ми в отбора - с две загуби успяхме да изпуснем целия сезон. Пропуснахме шанса да се борим за място в Топ 4, както и за Купата. Аз не участвах в тези мачове поради травма, за жал. Омония е огромен тим и почитателите бяха много разочаровани. За тях сезонът е несполучлив, каквото беше и за нас. Не мога да кажа, че времето в Омония е било неприятен интервал, само че отидох при свършени обстоятелства. Омония е огромен клуб с многочислена аудитория и моето мнение е, че заслужава да се бори за купата и присъединяване в европейските клубни шампионати всяка година.
- Положително или негативно е това, че татко ти и дядо ти са огромни митове на българския футбол?
- В България съответно е отрицателно, тъй като хората имат огромни упования и по-късно за някакви дребни неща, даже да не се представиш на високо равнище просто, постоянно те изкарват най-виновния на света. Но това е обикновено. Има много други митове на други страни, на които синовете им играят футбол и са сравнявани. Трябва да свикнеш с това още от дребен. Но в България да си Михайлов е доста по-различно от това да бъдеш който и да е било различен вратар с друга фамилия. Всичко е доста по-различно. В последна сметка аз боготворя татко ми и дядо ми и се гордея с семейството си. Няма значение какво хората комен тират и мислят.
- А стои ли върху теб сянката на фамилия Михайлови?
- Аз в чужбина от дълго време съм посочил и потвърдил какъв вратар съм. Бил съм първенец, имам купа и суперкупа. Избиран съм за най-хубав вратар в непозната страна, която има състезание на много високо равнище. Играл съм в Турция, Италия, в този момент в Кипър. В чужбина моето име съм го построил и хората ме познават и знаят. Така, че тази сянка всеки я възприема по друг метод. Аз от 18-годишен си изкарвам самичък парите, строя своя лична история. В България за някои може да съм под сянката на татко ми и дядо ми, само че в чужбина съвсем никой не знае кой са във семейството ми. Излизаш, играеш и ти споделят дали ставаш или не ставаш.
- В България пречила ли ти е тази фамилия?
- Имало е доста случаи и обстановки, в които хората са коментирали, че вардя поради татко ми. Но пристигна моментът, в който излязох в чужбина и започнах да натрупвам опит и да спечелвам мачове и персонални награди. Тогава това нещо отшумя. Но постоянно ще има хора, които ще мислят по този метод. Аз не мога да трансформира тяхното мислене. Те просто не харесват семейството.
Ще те трансферира на друга тематика, отвън футбола. Старата обич хваща ли наслойка?
- Знаеш, че аз нямам тематики, които не обичам да разясня или са табу. Просто от много дълго време съм спрял да разясня персоналния ми живот. Като дребен правех тази неточност - всичко се разясняваше, всичко беше на показ. Безсмислени публикации в медиите и така нататък Единственото, което мога да кажа е, че съм благополучен, доста благополучен. Щом по този начин е станало, значи по този начин е трябвало. За мен в този живот всичко е орис. И да бягаш и да се криеш, нещо, което би трябвало да те откри, ще те откри. Така че, да - мога да кажа, че остарялата обич наслойка не хваща. Към ден-днешен в хубавия смисъл. Най-важното е хората да се обичат, без значение какво е станало през времето, през какви обстановки са минали. Най-важно е в края на деня, когато седнеш изтощен и отпаднал, да се чувстваш благополучен.
- Преди в действителност персоналният ти живот беше на показ. Един от най-големите кавги беше, когато с Валери Божинов си говорехте посредством медиите. Как успяхте да си оправите връзките?
- Първото, което е, че ние бяхме деца тогава. Второ - аз Валери го познавам от 15 години, доста преди да се случат всички тези неща сред нас в персонален аспект. Винаги сме били другари, постоянно сме се уважавали, постоянно сме имали положителни усеща един към различен. Факт е, че в интервали от време сме имали обострени връзки, може би сме мислили по детски. Накрая доста обикновено в един диалог за 15 минути всичко се обясни. Защото ние на първо място сме джентълмени и пичове. В един диалог за 15 минути си казахме нещата едно към едно в очите и към ден сегашен с Валери Божинов сме в прелестни връзки. Всички неща бяха свалени на масата и се изясниха. Мисля, че това е и верният метод да се случват нещата.
- Разочароваха ли те в действителност доста твои другари или познати?
- Естествено. Аз съм минал през доста хубави и доста неприятни интервали. Единствено хората, които са най-близко до мен, са знаели през какво преминавам. В един даден миг, когато си по-уязвим и допуснеш повече хора до себе си, разбираш, че много от тях злоупотребяват. Знаеш - интригата в България е на мода. Всеки разяснява неща, които не знае и не са му работа. Аз от дълго време съм спрял да се изяснявам и да осъждам някого. Ако някой каже нещо, споделям " Да, добре. Дай доказателства, дай да забележим... ". Сядаме, разбираме се и по този начин. В България обаче всеки подмята някакви неща, никой не приказва с конкретика, всеки се крие зад сянката си. А аз съм доста прецизен и пряк човек, мога да погледна всеки в очите, с всеки мога да се схвана за 5 минути. Нито съм абсурден, нито съм нападателен. Аз съм оправдателен, образован човек, живял съм доста години в чужбина и бързо разгадавам хората. Въпреки, че доста си мислят, че виждам по този начин криво-ляво. Много крепко съм стъпил на земята. И в действителност доста хора ме разочароваха през годините.
Източник: blife.bg
КОМЕНТАРИ