Майката на Николай Златков: Няма да погребвам тялото ти, не успях да се разбера с баща ти
Ники е Смело Сърце! Това е най-краткото и тъкмо определение за него! Голямо Силно и Добро Сърце. Това написа във фейсбук Ралица Асенова - майката на умрелия Николай Златков от случая " Петрохан ".
Няма да заравям аз тялото ти Ники. Взех това не леко решение, тъй като не съумях да се схвана с татко ти за неща, които знам, че ти би желал и тъй като отхвърлям да вземам участие в още поругаване на тленните ти остатъци, написа още майката на Николай Златков.
Мисля, че издевателството над тялото ти беше задоволително към този момент месец и половина. Той ще те погребва " всемирски " каквото и да значи това. Ще ти оставя в ковчега дребната статуетка, която толкоз доста ти хареса, която подарих на Иво,( и за теб взех такава и не съумях да ти я дам) един специфичен камък и едно малко жълто камъче във формата на сърце, прибавя Ралица Асенова.
Взех решение, че ще ти направя изпращане такова каквото заслужаваш и на твое обичано място високо в планината, написа още тя, представена от " 24 часа ".
" Ники е Смело Сърце! Това е най-краткото и тъкмо определение за него! Голямо Силно и Добро Сърце!
Когато проговори стартира моето огромно премеждие в необяснимото и невероятното. Започнах да чувам за какво е пристигнал тъкмо при мен, от къде идва, да ме пита по какъв начин човек избира да бъде неприятен и за какво. Най- към този момент да ми изяснява, че е пристигнал да избави всички страдащи, да избави света!!!
Изумлението ми растеше с всеки минал ден както и терзанието по какъв начин и дали ще съумея да защитя едно такова малко дете в един свят, който мъчно би схванал дете, което свободно приказва за предишните си животи и за неща, касаещи индивида против него, за които няма по какъв начин и от къде да знае. Нивото на емпатия и съчувствие беше такова, че всекидневно имах провокации, в които способността му да съпреживява непознатата болежка беше такава, че го оставяше в неспособност да действа на ежедневна база за часове.
Много хора знаят за историята за божите кравички в детската градина, когато отидох да го взема и той седеше до труповете на доста божи кравички, които бяха насъбрани на купчинка до него изцяло унищожен и ми сподели по какъв начин другите деца са ги убивали и той се е опитвал да ги спре, само че не е могъл. Учителката ми описа по какъв начин е приказвал на децата да си показват, че тези инсекти са деца в детска градина и в този момент когато са ги умъртвили какво ще вършат майките и бащите им когато дойдат да ги вземат от градина и децата им са мъртви? Взех си го изцяло унищожен и му взе дни да се възвърне от тази преживелица, в която трябваше да разискваме на дълго и на необятно тематиката за избора на човек да отдаде мощ на положителното или неприятното в себе си.
Много занимателна преживелица е, когато към този момент доста ядосана потеглих към него тъй като правеше пакост след пакост защото беше доста буйно и пламенно дете и тръгвайки към него да го хвана внезапно и да го спра от дивотията, която правеше той ме погледна с този изострен и в това време мил взор и на висок звук ми сподели: " Мир, обич и естетика! "???? Успяваше да разоръжи всеки с една усмивка и едно гениално изявление, което да те остави без думи.
На седем годишна възраст ми стана ясно, че той вижда аурите на хората и кой цвят аура какво значи. На въпроса ми за какво до в този момент не ми е казвал получих елементарният отговор: " Ами не знам, аз си мислех, че всички ги виждат. Не ги ли виждат всички? Ти не ги ли виждаш? "
Друга история обрисуваща уникалността му е когато в Тенерифе в учебното заведение, в което го бяхме записали децата изцяло умишлено го дразнеха и извън на площадката тъпчеха мравки с цел да следят реакциите му и да му се подиграват. Подиграваха му се и че всичките си спестени пари ни молеше да ги изпращаме на децата в Африка вместо да си купи таблет какъвто нямаше или компютър. Да му се подиграват, че когато им дадоха да пишат есе на тематика по желание той писа за Хитлер, а тези деца пишеха за герои от анимационни филми. Учителката тогава се свърза с мен да ми прави забележка, че не е редно да му пиша аз есетата и нямаше мощ, която да я убеди, че точно аз не съм написала този изчерпателен разбор на Хитлер.
В един миг компликациите му в това да бъде в учебно заведение станаха толкоз непоносими за него, че се чудех какво ще върша за напред. Стигна се до миг там на Тенерифе когато не един път Ники коригираше учителката, че бърка в това, което приказва и постоянно се оказваше след инспекция от нейна страна, че той е правия и тя е сбъркала. Там на Тенерифе беше и последното му нормално учебно заведение, което той посещаваше. Той просто беше толкоз отвън рамката, че беше същинска мъка и за него и за мен престоят му в обикновено учебно заведение!
И по-късно стартира неговият същински благополучен и пълностоен живот! Както той споделяше: " Истински започнах да пребивавам, когато се причислих към Иво и към групата "! Отидохме на почивка в Мексико и той откри сродните си души. Тези, които не му се подиграваха, които го разбираха, подкрепяха в стремежите му, тези, които бяха отвън рамката и най- към този момент тези, които можеха да му оказват помощ да развие и култивира уникалността си и да я насочи към, това което постоянно е желал — да оказва помощ! Още на Тенерифе един път ни сподели, че ще пристигна миг, в който ще срещне хора, които са негови близки, цитира и имена и ме помоли да не го лимитирам във общуването и връзката му с тях. Бях привикнала с неговите " включвания " както ги назовах за себе си.И да той ги срещна! Там с Иво и останалите имаше всичко, от което е имал потребност - рискови прекарвания, тъй като още на 3 годинки искаше да лети с парапланер и всички рискови люлки, бънджита и въртележки ги обикаляхме до изнемога. Там имаше учене на неща, които го вълнуваха в естествена среда и измежду природата, а не затворен в една стая, имаше свободата, която беше толкоз значима за него, имаше наслада и непринуденост във всичко, с което се занимаваше, имаше 100 процентова поддръжка, любов и схващане от хора, които беше срещнал наскоро, само че която не беше получавал даже от доста близки хора. Там той беше на мястото си, измежду себеподобни. Там точно той стана най- дребният подводен водолаз в света с достижения за гмуркане на 30 метра дълбочина, които и до ден сегашен никой не може да надмине. Там се научи да кара сърф, кайтсърф, да медитира по няколко часа дневно, да учи история, география и други предмети седнал комфортно в джунглата до басейна и заобиколен от поддръжката и обичта на Иво и останалите.
Сега ще ви опиша за порасналия Ники и за това каква беше връзката ми с него. Ники порасна мощен, умен и несклоняем към неправдите в този свят. Никой нищо не разбра от пубертет - той беше благополучен и ухилен и оправдателен постоянно и с всички. Връзката ми с него в никакъв случай не се промени и постоянно имахме какво да си кажем. Изумителното за мен, която съм терапевт и отлично знам какво се случва в пубертета и отношението на един пубертет към родителите му, тук при Ники смяна и оттегляне към мен нямаше. Дълбоката ни връзка постоянно беше налична до степен, в която когато той беше болен аз усещах и противоположното без значение дали сме даже в разнообразни страни. Обаждаше ми се питаше по какъв начин съм и на отговорът ми добре ме отрязваше и питаше за какво не споделям, че съм болна. Обратното също беше годно - просто знаех, че нещо не е наред и Иво последните години все споделяше: " Тези двамата майка и наследник с тази тяхна връзка ще ме уморят! Не може единият да кихне някъде в Мексико и другия в България да не разбере! "
Ники се гордееше с мен доста. За мое учудване той се възхищаваше и се гордееше с всичко, което върша и съм и това не се промени в никакъв случай, а единствено се засилваше в годините. Винаги споделяше, че има вяра в мен и аз мога да се оправя с всичко! Казваше ми и че съм по- мощна от всеки мъж, който е срещал и доста ми се възхищава. Обичахме да ядем агнешки главички дружно и в тези моменти другите в хижата ни оставяха да се насладим на това занятие, тъй като те не бяха фенове на нашите диалози, какъв брой са вкусни очите, езика и мозъка. Иво седеше и ни гледаше и единствено цъкаше какви майка и наследник сме???? Истината е, че всички там доста ни се радваха за тази връзка и бойният дух, който и двамата носехме.
Ники не един път ми е казвал: " Вечно ще съм ти признателен, че ме поддържа в избора, който направих и ме пусна да пребивавам с Иво и останалите. Знам, че въобще не ти беше елементарно и постоянно ще съм ти признателен, че не ме спря и ме поддържа "! Последният път беше преди няколко месеца. Бяхме седнали гушнати в хола на хижата, " люпехме " семки и си говорехме до късно посреднощ.
Няма да заравям аз тялото ти Ники. Взех това не леко решение, тъй като не съумях да се схвана с татко ти за неща, които знам, че ти би желал и тъй като отхвърлям да вземам участие в още поругаване на тленните ти остатъци! Мисля, че издевателството над тялото ти беше задоволително към този момент месец и половина. Той ще те погребва " всемирски " каквото и да значи това. Ще ти оставя в ковчега дребната статуетка, която толкоз доста ти хареса, която подарих на Иво,( и за теб взех такава и не съумях да ти я дам) един специфичен камък и едно малко жълто камъче във формата на сърце???? Взех решение, че ще ти направя изпращане такова каквото заслужаваш и на твое обичано място високо в планината. Сигурна съм всичките доста хора, които те познаваха същински и те обичаха ще те уважат и ще дойдат там. Има към този момент стихове за теб и ария се написа... ще те изпратим почтено, по този начин както го заслужаваш. Ще има обичаните ти петроханки, ще има джинджифилки и всеки ще може да каже в случай че желае нещо за теб. Ще сложа и огромен камък с надпис на него за теб и за тях!
Днес ще те почета и по различен метод! Ще излезем на площада в търсене на истината за твоето ликвидиране. Много хора не имат вяра на всичката мръсотия,която се изля върху вас, на лъжите и безумията, които се изговориха. Знам какъв брой беше значима истината, справедливостта и свободата за теб! Затова през днешния ден ще бъдеш почетен на площада!???? Аз знам по какъв начин ти умря! Аз го претърпях на разсъмване в оня ужасяващ ден, в който те убиха, почувствах гнева и болката ти. Ти умря с необятно отворени очи и по тази причина аз няма да затворя моите и ще виждам непосредствено в многото неистини, които ни се приказват и няма да мигна до момента в който най-малко на множеството хора, които имат здрав разсъдък не им стане ясно, че ви екзекутираха и го прикриват.
Беше чест да бъда твоя майка! Истинска чест! Шегували сме се за нашите минали животи на войни и викинги, а то се оказа, че отново сме в тези функции... отново сме войни и се борим за истина и независимост! Благодаря ти за всичко! Обичам те безспир. Обичам те от небето до земята на зиг заг - помниш ли? Връзката и обичта ни никой и нищо не може да я унищожи!
Няма да заравям аз тялото ти Ники. Взех това не леко решение, тъй като не съумях да се схвана с татко ти за неща, които знам, че ти би желал и тъй като отхвърлям да вземам участие в още поругаване на тленните ти остатъци, написа още майката на Николай Златков.
Мисля, че издевателството над тялото ти беше задоволително към този момент месец и половина. Той ще те погребва " всемирски " каквото и да значи това. Ще ти оставя в ковчега дребната статуетка, която толкоз доста ти хареса, която подарих на Иво,( и за теб взех такава и не съумях да ти я дам) един специфичен камък и едно малко жълто камъче във формата на сърце, прибавя Ралица Асенова.
Взех решение, че ще ти направя изпращане такова каквото заслужаваш и на твое обичано място високо в планината, написа още тя, представена от " 24 часа ".
" Ники е Смело Сърце! Това е най-краткото и тъкмо определение за него! Голямо Силно и Добро Сърце!
Когато проговори стартира моето огромно премеждие в необяснимото и невероятното. Започнах да чувам за какво е пристигнал тъкмо при мен, от къде идва, да ме пита по какъв начин човек избира да бъде неприятен и за какво. Най- към този момент да ми изяснява, че е пристигнал да избави всички страдащи, да избави света!!!
Изумлението ми растеше с всеки минал ден както и терзанието по какъв начин и дали ще съумея да защитя едно такова малко дете в един свят, който мъчно би схванал дете, което свободно приказва за предишните си животи и за неща, касаещи индивида против него, за които няма по какъв начин и от къде да знае. Нивото на емпатия и съчувствие беше такова, че всекидневно имах провокации, в които способността му да съпреживява непознатата болежка беше такава, че го оставяше в неспособност да действа на ежедневна база за часове.
Много хора знаят за историята за божите кравички в детската градина, когато отидох да го взема и той седеше до труповете на доста божи кравички, които бяха насъбрани на купчинка до него изцяло унищожен и ми сподели по какъв начин другите деца са ги убивали и той се е опитвал да ги спре, само че не е могъл. Учителката ми описа по какъв начин е приказвал на децата да си показват, че тези инсекти са деца в детска градина и в този момент когато са ги умъртвили какво ще вършат майките и бащите им когато дойдат да ги вземат от градина и децата им са мъртви? Взех си го изцяло унищожен и му взе дни да се възвърне от тази преживелица, в която трябваше да разискваме на дълго и на необятно тематиката за избора на човек да отдаде мощ на положителното или неприятното в себе си.
Много занимателна преживелица е, когато към този момент доста ядосана потеглих към него тъй като правеше пакост след пакост защото беше доста буйно и пламенно дете и тръгвайки към него да го хвана внезапно и да го спра от дивотията, която правеше той ме погледна с този изострен и в това време мил взор и на висок звук ми сподели: " Мир, обич и естетика! "???? Успяваше да разоръжи всеки с една усмивка и едно гениално изявление, което да те остави без думи.
На седем годишна възраст ми стана ясно, че той вижда аурите на хората и кой цвят аура какво значи. На въпроса ми за какво до в този момент не ми е казвал получих елементарният отговор: " Ами не знам, аз си мислех, че всички ги виждат. Не ги ли виждат всички? Ти не ги ли виждаш? "
Друга история обрисуваща уникалността му е когато в Тенерифе в учебното заведение, в което го бяхме записали децата изцяло умишлено го дразнеха и извън на площадката тъпчеха мравки с цел да следят реакциите му и да му се подиграват. Подиграваха му се и че всичките си спестени пари ни молеше да ги изпращаме на децата в Африка вместо да си купи таблет какъвто нямаше или компютър. Да му се подиграват, че когато им дадоха да пишат есе на тематика по желание той писа за Хитлер, а тези деца пишеха за герои от анимационни филми. Учителката тогава се свърза с мен да ми прави забележка, че не е редно да му пиша аз есетата и нямаше мощ, която да я убеди, че точно аз не съм написала този изчерпателен разбор на Хитлер.
В един миг компликациите му в това да бъде в учебно заведение станаха толкоз непоносими за него, че се чудех какво ще върша за напред. Стигна се до миг там на Тенерифе когато не един път Ники коригираше учителката, че бърка в това, което приказва и постоянно се оказваше след инспекция от нейна страна, че той е правия и тя е сбъркала. Там на Тенерифе беше и последното му нормално учебно заведение, което той посещаваше. Той просто беше толкоз отвън рамката, че беше същинска мъка и за него и за мен престоят му в обикновено учебно заведение!
И по-късно стартира неговият същински благополучен и пълностоен живот! Както той споделяше: " Истински започнах да пребивавам, когато се причислих към Иво и към групата "! Отидохме на почивка в Мексико и той откри сродните си души. Тези, които не му се подиграваха, които го разбираха, подкрепяха в стремежите му, тези, които бяха отвън рамката и най- към този момент тези, които можеха да му оказват помощ да развие и култивира уникалността си и да я насочи към, това което постоянно е желал — да оказва помощ! Още на Тенерифе един път ни сподели, че ще пристигна миг, в който ще срещне хора, които са негови близки, цитира и имена и ме помоли да не го лимитирам във общуването и връзката му с тях. Бях привикнала с неговите " включвания " както ги назовах за себе си.И да той ги срещна! Там с Иво и останалите имаше всичко, от което е имал потребност - рискови прекарвания, тъй като още на 3 годинки искаше да лети с парапланер и всички рискови люлки, бънджита и въртележки ги обикаляхме до изнемога. Там имаше учене на неща, които го вълнуваха в естествена среда и измежду природата, а не затворен в една стая, имаше свободата, която беше толкоз значима за него, имаше наслада и непринуденост във всичко, с което се занимаваше, имаше 100 процентова поддръжка, любов и схващане от хора, които беше срещнал наскоро, само че която не беше получавал даже от доста близки хора. Там той беше на мястото си, измежду себеподобни. Там точно той стана най- дребният подводен водолаз в света с достижения за гмуркане на 30 метра дълбочина, които и до ден сегашен никой не може да надмине. Там се научи да кара сърф, кайтсърф, да медитира по няколко часа дневно, да учи история, география и други предмети седнал комфортно в джунглата до басейна и заобиколен от поддръжката и обичта на Иво и останалите.
Сега ще ви опиша за порасналия Ники и за това каква беше връзката ми с него. Ники порасна мощен, умен и несклоняем към неправдите в този свят. Никой нищо не разбра от пубертет - той беше благополучен и ухилен и оправдателен постоянно и с всички. Връзката ми с него в никакъв случай не се промени и постоянно имахме какво да си кажем. Изумителното за мен, която съм терапевт и отлично знам какво се случва в пубертета и отношението на един пубертет към родителите му, тук при Ники смяна и оттегляне към мен нямаше. Дълбоката ни връзка постоянно беше налична до степен, в която когато той беше болен аз усещах и противоположното без значение дали сме даже в разнообразни страни. Обаждаше ми се питаше по какъв начин съм и на отговорът ми добре ме отрязваше и питаше за какво не споделям, че съм болна. Обратното също беше годно - просто знаех, че нещо не е наред и Иво последните години все споделяше: " Тези двамата майка и наследник с тази тяхна връзка ще ме уморят! Не може единият да кихне някъде в Мексико и другия в България да не разбере! "
Ники се гордееше с мен доста. За мое учудване той се възхищаваше и се гордееше с всичко, което върша и съм и това не се промени в никакъв случай, а единствено се засилваше в годините. Винаги споделяше, че има вяра в мен и аз мога да се оправя с всичко! Казваше ми и че съм по- мощна от всеки мъж, който е срещал и доста ми се възхищава. Обичахме да ядем агнешки главички дружно и в тези моменти другите в хижата ни оставяха да се насладим на това занятие, тъй като те не бяха фенове на нашите диалози, какъв брой са вкусни очите, езика и мозъка. Иво седеше и ни гледаше и единствено цъкаше какви майка и наследник сме???? Истината е, че всички там доста ни се радваха за тази връзка и бойният дух, който и двамата носехме.
Ники не един път ми е казвал: " Вечно ще съм ти признателен, че ме поддържа в избора, който направих и ме пусна да пребивавам с Иво и останалите. Знам, че въобще не ти беше елементарно и постоянно ще съм ти признателен, че не ме спря и ме поддържа "! Последният път беше преди няколко месеца. Бяхме седнали гушнати в хола на хижата, " люпехме " семки и си говорехме до късно посреднощ.
Няма да заравям аз тялото ти Ники. Взех това не леко решение, тъй като не съумях да се схвана с татко ти за неща, които знам, че ти би желал и тъй като отхвърлям да вземам участие в още поругаване на тленните ти остатъци! Мисля, че издевателството над тялото ти беше задоволително към този момент месец и половина. Той ще те погребва " всемирски " каквото и да значи това. Ще ти оставя в ковчега дребната статуетка, която толкоз доста ти хареса, която подарих на Иво,( и за теб взех такава и не съумях да ти я дам) един специфичен камък и едно малко жълто камъче във формата на сърце???? Взех решение, че ще ти направя изпращане такова каквото заслужаваш и на твое обичано място високо в планината. Сигурна съм всичките доста хора, които те познаваха същински и те обичаха ще те уважат и ще дойдат там. Има към този момент стихове за теб и ария се написа... ще те изпратим почтено, по този начин както го заслужаваш. Ще има обичаните ти петроханки, ще има джинджифилки и всеки ще може да каже в случай че желае нещо за теб. Ще сложа и огромен камък с надпис на него за теб и за тях!
Днес ще те почета и по различен метод! Ще излезем на площада в търсене на истината за твоето ликвидиране. Много хора не имат вяра на всичката мръсотия,която се изля върху вас, на лъжите и безумията, които се изговориха. Знам какъв брой беше значима истината, справедливостта и свободата за теб! Затова през днешния ден ще бъдеш почетен на площада!???? Аз знам по какъв начин ти умря! Аз го претърпях на разсъмване в оня ужасяващ ден, в който те убиха, почувствах гнева и болката ти. Ти умря с необятно отворени очи и по тази причина аз няма да затворя моите и ще виждам непосредствено в многото неистини, които ни се приказват и няма да мигна до момента в който най-малко на множеството хора, които имат здрав разсъдък не им стане ясно, че ви екзекутираха и го прикриват.
Беше чест да бъда твоя майка! Истинска чест! Шегували сме се за нашите минали животи на войни и викинги, а то се оказа, че отново сме в тези функции... отново сме войни и се борим за истина и независимост! Благодаря ти за всичко! Обичам те безспир. Обичам те от небето до земята на зиг заг - помниш ли? Връзката и обичта ни никой и нищо не може да я унищожи!
Източник: darik.bg
КОМЕНТАРИ