Ники Априлов пред в. "Шоу": Ще ми се да съм Емил Димитров
Ники Априлов е роден на 18 април 1954 година в гр. София. Завършва през 1972 година 33-то СОУ „ Ернст Телман ” в София, а през 1979 година – ВИТИЗ „ Кръстьо Сарафов ” със компетентност „ Актьорско майсторство за трагичен спектакъл ” в класа на проф. Елка Михайлова. Той е също по този начин артист, създател, режисьор на многочислени събития, концерти, фестивали, спектакли, както и създател, режисьор и водещ на именитото телевизионно предаване за деца по Българска национална телевизия „ Като лъвовете ”. Новият връх в кариерата му е мюзикълът „ Тримата мускетари ”, чиято премиера се реализира във Варна, а на 14 декември следва показване и пред софийска аудитория. Това е мотивът да се срещнем с обичания Ники Априлов, както и да го разходим по други пикови моменти от неговата професионална кариера. - След броени дни на софийска сцена ще представиш мюзикъла „ Тримата мускетари “. Разкажи малко повече за тази твоя поредна сбъдната фантазия?
- За известността на “Тримата мускетари” на Александър Дюма-баща, някой бе споделил: “Всички помним романа без да сме го чели въобще.” Това е една от най-екранизираните литературни произведения на всички времена. А и сюжетът е от тези, които родителите с наслада описват на децата си като образец за история, съчетаваща героична чест, историческо великолепие, роман за силата на другарството и не на последно място - любовен романс.
Романът и историята на Д’Артанян, добиват особена известност у нас, чрез съветската кино версия и забележителната игра на Михаил Боярдски, а мелодиите и песните стават част от усещанията ни и до ден- сегашен. Да, за тези същите мускетари, яхнали своите жребци, които приковаваха мен и моите връстници пред дребния екран. Нашият театър е основан на основата на тази кино версия. Песните, музиката и музикалните илюстрации са на именития Максим Дунаевски, който бе наш посетител и на премиерата. Аранжирани са от превъзходния музикант Страцимир Павлов. В емблематичната роля на Д’ Артанян ще забележим моят ученик, артиста Ованес Торосян.
Спектакълът е на Държавна опера - Варна. Премиера за България. Ефектна фехтовка, завладяваща музика, танци, 3D мапинг - угощение за сетивата. Зала 1 на НДК – 14 декември 2017 година, ще създадем премиера на софийска сцена.
С диригента Страшимир Павлов и Максим Дунаевски
- Моноспектакълът за Емил Димитров също е едно от сполучливите ти инициативи. Как те одобряват хората по време на спектаклите, в които влизаш в кожата на огромния естраден артист?
- Песните на Емил Димитров са една цяла морална система, която за жалост липсва в съвремието ни. Те носят изконни полезности, които са значими за всеки човек, тъй като историите, които споделя, са доста персонални.
Мелодиите на Емил Димитров не са просто занимателни, той не прави просто естрадна, „ забавна” музика. В неговите песни постоянно има послания – за другарството, любовта, изневярата, верността...
Нека не забравяме „ Ако си дал” по стихове на Иля Велчев –няма ария, която да не носи нещо, ориентирано към обществото. И това го прави неповторим – той в никакъв случай не е търсел самоцелното основаване на някакъв шлагер. Може би най-силното обръщение е „ Моя страна, моя България”, която като се изключи че е оповестена за ария на столетието е и всекидневен химн на българите на всички места по света
В спектакъла правилно, без непотребни сензации, описвам етапни моменти от детството, възхода и кариерата, сложните години и още доста любопитни обстоятелства и събития от живота на Звездата. Разказът, мисля, е увлекателен, атрактивен, провокационен, само че и разпрострат на философска основа.
Събужда много заключения за смисъла на живота, за избора на място под слънцето, за комплицираните връзки, зависимости и взаимоотношения на актьора. Всичко това провокира предстоящата страст на феновете, сълзите и възторга им. Ще ми се да съм Емил, само че съм единствено един повествовател. Емил е безподобен, единствен, огромен! Разбирам, че ни чакат с неспокойствие и в Пловдив, Дом на културата „ Борис Христов” – 18 декември 2017 година, 19 часа.
- Зад кадър или пред кадър ти е по-интересно?
- Хубаво би било да имам отговор на този въпрос! Но, нямам! Режисурата ми дава опцията посредством актьорите да тълкувам тематиките от живота, които ме вълнуват. Често се нервирам, че не всичко доближава до публиката, че културата на словото е занемарена, че вършим постановки с незадоволителни средства, че евтините комедии убиват стойностните тематики в театралното изкуство, че...,че... И когато се появи следващото „ че” тичам на сцената, пред публиката. Огромна мощ е тя! Иска ти се да не свършва в никакъв случай това свещенодействие сред теб и притихналата публика, която следи с притихнал мирис всяка твоя въздишка и всяка твоя дума! Луд съм за аудитория!
„ Тримата мускетари” е най-екранизираният разказ
- Липсва ли ти „ Като лъвовете “ и изобщо детските излъчвания? Би ли се захванал още веднъж да го правиш?
- Наскоро прочетох във вашия вестник, че „ Като лъвовете” е в Топ 10 на най-дълго задържалите се на екран излъчвания. То, липсва освен на мен. И през днешния ден още ме стопират по улицата, питат: „ Защо?”. И аз не зная, само че в нито една огромна телевизия през днешния ден няма стойностно предаване за деца. А, сякаш би трябвало да ги възпитаваме, да ги образоваме, да ги вършим по-добри посредством и със изкуството. Популизъм от най-голям клас!
- Съжаляваш ли за нещо в професионален проект? Смяташ ли, че си имал пропуснати шансове, които биха преобърнали цялата ти креативна работа?
- Не, аз за нищо не скърбя! Мога да го запея и на френски! (смее се)
- 2017 година е на финала си. Правиш ли си равносметка с настъпването на идната?
- Само да съм здрав, аз и моите най-близки хора и другари! А за проектите ще кажа, че когато Бог чул, че хората си вършат проекти, откровено и от сърце се разсмял! Махнали „ Като лъвовете” поради предаване на Митко Цонев Животът на най-обичаното детско предаване „ Като лъвовете” продължи цели 17 години. За прекъсването му никой не дава никакви пояснения. „ Просто беше взето такова решение. Точно тогава се търсеха икономии, с цел да бъде финансирано това мегапредаване на Димитър Цонев, което беше в неделния ден. И изгоряха доста излъчвания, включително и „ Като лъвовете” – с цел да бъдат пренасочени средствата към неговото предаване”, показа преди време Ники Априлов.
Предаването се явява трамплин за доста от сегашните известни и обичани звезди у нас. Рапърът Криско, фолкпевиците Мария и Ани Хоанг и така нататък
Интервю на Красимир КРАСИМИРОВ
- За известността на “Тримата мускетари” на Александър Дюма-баща, някой бе споделил: “Всички помним романа без да сме го чели въобще.” Това е една от най-екранизираните литературни произведения на всички времена. А и сюжетът е от тези, които родителите с наслада описват на децата си като образец за история, съчетаваща героична чест, историческо великолепие, роман за силата на другарството и не на последно място - любовен романс.
Романът и историята на Д’Артанян, добиват особена известност у нас, чрез съветската кино версия и забележителната игра на Михаил Боярдски, а мелодиите и песните стават част от усещанията ни и до ден- сегашен. Да, за тези същите мускетари, яхнали своите жребци, които приковаваха мен и моите връстници пред дребния екран. Нашият театър е основан на основата на тази кино версия. Песните, музиката и музикалните илюстрации са на именития Максим Дунаевски, който бе наш посетител и на премиерата. Аранжирани са от превъзходния музикант Страцимир Павлов. В емблематичната роля на Д’ Артанян ще забележим моят ученик, артиста Ованес Торосян.
Спектакълът е на Държавна опера - Варна. Премиера за България. Ефектна фехтовка, завладяваща музика, танци, 3D мапинг - угощение за сетивата. Зала 1 на НДК – 14 декември 2017 година, ще създадем премиера на софийска сцена.
С диригента Страшимир Павлов и Максим Дунаевски
- Моноспектакълът за Емил Димитров също е едно от сполучливите ти инициативи. Как те одобряват хората по време на спектаклите, в които влизаш в кожата на огромния естраден артист?
- Песните на Емил Димитров са една цяла морална система, която за жалост липсва в съвремието ни. Те носят изконни полезности, които са значими за всеки човек, тъй като историите, които споделя, са доста персонални.
Мелодиите на Емил Димитров не са просто занимателни, той не прави просто естрадна, „ забавна” музика. В неговите песни постоянно има послания – за другарството, любовта, изневярата, верността...
Нека не забравяме „ Ако си дал” по стихове на Иля Велчев –няма ария, която да не носи нещо, ориентирано към обществото. И това го прави неповторим – той в никакъв случай не е търсел самоцелното основаване на някакъв шлагер. Може би най-силното обръщение е „ Моя страна, моя България”, която като се изключи че е оповестена за ария на столетието е и всекидневен химн на българите на всички места по света
В спектакъла правилно, без непотребни сензации, описвам етапни моменти от детството, възхода и кариерата, сложните години и още доста любопитни обстоятелства и събития от живота на Звездата. Разказът, мисля, е увлекателен, атрактивен, провокационен, само че и разпрострат на философска основа.
Събужда много заключения за смисъла на живота, за избора на място под слънцето, за комплицираните връзки, зависимости и взаимоотношения на актьора. Всичко това провокира предстоящата страст на феновете, сълзите и възторга им. Ще ми се да съм Емил, само че съм единствено един повествовател. Емил е безподобен, единствен, огромен! Разбирам, че ни чакат с неспокойствие и в Пловдив, Дом на културата „ Борис Христов” – 18 декември 2017 година, 19 часа.
- Зад кадър или пред кадър ти е по-интересно?
- Хубаво би било да имам отговор на този въпрос! Но, нямам! Режисурата ми дава опцията посредством актьорите да тълкувам тематиките от живота, които ме вълнуват. Често се нервирам, че не всичко доближава до публиката, че културата на словото е занемарена, че вършим постановки с незадоволителни средства, че евтините комедии убиват стойностните тематики в театралното изкуство, че...,че... И когато се появи следващото „ че” тичам на сцената, пред публиката. Огромна мощ е тя! Иска ти се да не свършва в никакъв случай това свещенодействие сред теб и притихналата публика, която следи с притихнал мирис всяка твоя въздишка и всяка твоя дума! Луд съм за аудитория!
„ Тримата мускетари” е най-екранизираният разказ
- Липсва ли ти „ Като лъвовете “ и изобщо детските излъчвания? Би ли се захванал още веднъж да го правиш?
- Наскоро прочетох във вашия вестник, че „ Като лъвовете” е в Топ 10 на най-дълго задържалите се на екран излъчвания. То, липсва освен на мен. И през днешния ден още ме стопират по улицата, питат: „ Защо?”. И аз не зная, само че в нито една огромна телевизия през днешния ден няма стойностно предаване за деца. А, сякаш би трябвало да ги възпитаваме, да ги образоваме, да ги вършим по-добри посредством и със изкуството. Популизъм от най-голям клас!
- Съжаляваш ли за нещо в професионален проект? Смяташ ли, че си имал пропуснати шансове, които биха преобърнали цялата ти креативна работа?
- Не, аз за нищо не скърбя! Мога да го запея и на френски! (смее се)
- 2017 година е на финала си. Правиш ли си равносметка с настъпването на идната?
- Само да съм здрав, аз и моите най-близки хора и другари! А за проектите ще кажа, че когато Бог чул, че хората си вършат проекти, откровено и от сърце се разсмял! Махнали „ Като лъвовете” поради предаване на Митко Цонев Животът на най-обичаното детско предаване „ Като лъвовете” продължи цели 17 години. За прекъсването му никой не дава никакви пояснения. „ Просто беше взето такова решение. Точно тогава се търсеха икономии, с цел да бъде финансирано това мегапредаване на Димитър Цонев, което беше в неделния ден. И изгоряха доста излъчвания, включително и „ Като лъвовете” – с цел да бъдат пренасочени средствата към неговото предаване”, показа преди време Ники Априлов.
Предаването се явява трамплин за доста от сегашните известни и обичани звезди у нас. Рапърът Криско, фолкпевиците Мария и Ани Хоанг и така нататък
Интервю на Красимир КРАСИМИРОВ
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ