Ник Джеймс, британски производител на мебели на около 40 години,

Ник Джеймс, английски производител на мебели на към 40 години, почнал да се тревожи за здравето си, откакто майка му умряла от рак, а по-късно брат му и още няколко членове на фамилията развили рак на дебелото черво. Той решил да се подложи на генетично проучване и се оказало, че носи повреден ген, който предизвиква синдрома на Линч – положение, което доста усилва риска от развиване на този тип рак.

Помощта обаче пристигнала от ненадейно място, когато Джеймс станал първият участник в клинично изпитване, което имало за цел да ревизира дали ежедневният банкет на аспирин – необятно налично болкоуспокояващо – може да защищити от развиване на рак.

В взаимозависимост от типа на генната разновидност сред 10% и 80% от хората със синдром на Линч развиват рак на дебелото черво през живота си. Засега обаче резултатите при Джеймс са обнадеждаващи. „ Той приема аспирин при нас към този момент 10 години и до момента не е развил рак “, споделя пред BBC Джон Бърн, професор по клинична генетика в Университета в Нюкасъл, който управлява проучването.

Това звучи съвсем необикновено, само че от дълго време има индикации, че този медикамент може да понижи вероятността колоректалният рак да се популяризира или даже да възникне въобще. През последната година редица клинични изпитвания и изследвания ускориха тези доказателства. Някои страни към този момент трансформираха медицинските си рекомендации, включвайки аспирина като първа линия на отбрана за хора с висок риск (макар специалистите да акцентират, че това би трябвало да става единствено под лекарски контрол). Едва в този момент започваме да разбираме и аргументите за този на пръв взор мистериозен резултат.

Древни корени

Най-новите открития придават нов поврат на историята на едно от най-старите и ефикасни медикаменти. В края на XIX век археолози откриват 4400-годишни глинени плочки от античния месопотамски град Нипур (днешен Ирак), съдържащи описи с медикаменти от растителен, скотски и минерален генезис. Сред тях има и инструкции за вещество, извлечено от върбата.

Днес знаем, че то съдържа салицин – химично съединяване, което организмът трансформира в салицилова киселина, облекчаваща болката. То е доста сходно по конструкция със актуалния аспирин (ацетилсалицилова киселина), само че е по-дразнещо за стомаха. Подобни средства са употребявали и други антични цивилизации, в това число египтяните, гърците и римляните.

Съвременното проучване на съединението стартира през 1763 година, когато британският свещеник Едуард Стоун разказва пред Кралското сдружение свойствата на изсушената и стрита върбова кора като средство против тресчица. Около век по-късно учените съумяват да синтезират салициловата киселина в по-малко нападателната ацетилсалицилова киселина и я пускат на пазара под марката Bayer.

Още един век по-късно учените стартират да виждат и други непредвидени изгоди от аспирина – изключително за предварителна защита на сърдечносъдови болести. Той понижава риска от формиране на кръвни съсиреци, като разрежда кръвта и прави тромбоцитите по-малко „ лепкави “. Затова организации като английската Национална здравна работа предлагат ниски дози при хора с висок риск от инфаркт или инсулт.

През 1972 година се появяват и първите данни за вероятната му роля в предварителната защита на рак. Американски учени откриват при опити с мишки, че прибавянето на аспирин във водата им доста понижава риска от разпространяване на туморните кафези (метастази).

Въпреки първичния интерес, не било ясно дали този резултат важи и за хората. Пробив настава през 2010 година, когато професор Питър Ротуел от Оксфорд проучва още веднъж данни за аспирина и сърдечносъдовите болести. Резултатите демонстрират, че лекарството понижава както честотата, по този начин и разпространяването на рак, което възобновява проучването на медикамента.

Натрупващи се доказателства

Доказването на резултата при общата популация обаче е мъчно, защото ракът се развива постепенно и сходни изследвания биха лишили десетилетия. Затова учените се концентрират върху рискови групи – като хора със синдром на Линч.

През 2020 година екипът на Джон Бърн разгласява резултатите от огромно изследване с 861 пациенти. Проследяването им в продължение на 10 години демонстрира, че тези, които са приемали всекидневно 600 мг аспирин най-малко две години, са понижили риска от колоректален рак на половина.

По-ново проучване сочи, че даже по-ниска доза (75–100 мг) може да бъде също толкоз ефикасна. „ Хората, които одобряваха аспирин две години, имаха с 50% по-малко случаи на рак на дебелото черво “, отбелязва Бърн.

Подобни резултати са следени и при пациенти, които към този момент са диагностицирани с рак. Проучване на Анна Мартлинг от Каролинския институт в Швеция демонстрира, че аспиринът може доста да понижи риска от повторна поява на болестта.

Въпреки това лекарството не е без опасности – може да аргументи стомашни проблеми, вътрешни кръвоизливи и други затруднения, по тази причина използването му би трябвало да бъде строго следена от доктор.

Как работи?

Механизмът, по който аспиринът въздейства на рака, дълго време остава неразбираем. Смята се, че той блокира ензима COX-2, който взе участие в процеси, водещи до неконтролируем напредък на клетките.

Друго допустимо пояснение е обвързвано с имунната система. Нови проучвания демонстрират, че аспиринът може да направи раковите кафези по-видими за имунните кафези, като блокира субстанции, свързани със съсирването на кръвта.

Кой би трябвало да го приема?

Все още няма единно мнение дали аспиринът би трябвало да се употребява всеобщо като превантивно средство. Някои учени виждат капацитет за по-широко приложение, само че други предизвестяват, че рисковете не трябва да се подценяват.

Засега рекомендацията е той да се употребява главно при хора с нараснал риск – да вземем за пример със синдром на Линч или след прекаран рак на дебелото черво – и постоянно след консултация с доктор.

С натрупването на нови проучвания е допустимо ролята на аспирина да стане още по-ясна. А дългата история на това лекарство подсказва, че бъдещето му може да крие още непредвидени приложения.