Стивън Езе: Дойдох тук с голямо желание
Нигерийският защитник на Локомотив (Пловдив) Стивън Езе даде обстойно изявление за формалния уебсайт на " смърфовете, в което показа мнението си за България, футбола у нас и по какъв начин прекарва совободно си време.
Кога реши, че искаш да станеш футболист? От дребен обичах да играя футбол, само че когато бях на 16 години се възпламених съществено по играта, отидох на стадиона и се влюбих в спорта, наименуван футбол.
Твоите родители поддържаха ли те, когато схванаха, че искаш да станеш футболист? Баща ми, на който дължа всичко, дано почива в мир, ме поддържаше абсолютно. Купуваше ми футболни обувки и ме съветваше. Майка ми, несъмнено, също ме поддържаше в начинанието ми, Как реагира, когато разбра, че ще идваш в България, с цел да играеш в Локомотив Пловдив? Дойдох в Европа и в България с огромно предпочитание. Моят другар Муса Мохамед много преди този момент ми говореше за страната ви и за Локомотив Пловдив, тъй че пристигнах с огромно неспокойствие, тъй като знаех, че тук ще продължи моето развиване. Бях разчувствуван, тъй като ме чакаха доста нови неща - нова страна, нов език, срещи с нови хора и доста нови провокации. Кое в България е нещото, което ти се стори най-странно? Странно? Ами може би това, че прекалено много хора тук пушат - дами, мъже, младежи, на всички места има хора с цигари. Кое от твоята татковина най-вече ти липсва? На първо място фамилията ми. Второто е нашата храна. А какво е мнението ти за българската кухня? До момента от всичко най-вече одобрявам българското сирене, само че към момента ми е малко необичайно, тъй като е напълно ново за мен. Като цяло храната в България изобщо не е неприятна, пояждам си.
Разкажи малко за фамилията си? Имам майка и пет сестри, татко ми умря. Имам жена и наследник, който този месец става на една година. Чуваме се всеки ден по телефона. Когато имаме видеовръзка, аз му споделям „ тати “ и той ми отвръща „ тати “. Обичам го доста! Ако един ден той, също като теб, реши да се занимава с футбол, ще го подкрепиш ли? Независимо с какъв спорт синът ми ще пожелае да се занимава, аз ще го поддържа, тъй като съм негов татко и мисля, че по този начин е редно да постъпва един татко. За какво мечтаеш, какви са задачите ти? Моите фантазии и цели за момента са свързани с това да ставам все по-добър с всеки идващ ден. Кой е треньорът или треньорите, които най-вече са съдействали за построяването ти като състезател? Аз обичам и почитам всички мои треньори, тъй като всеки съвет, който съм получил от тях, ми е бил потребен. Благодарение на всички тях аз съм постигнал нещо и не преставам да надграждам. Какво обичаш да правиш в свободното си време? През свободното си време обичам да върша неща, които ме карат да се усещам благополучен и едно от тях е да чувам музика. Сега имаш опция да кажеш нещо на почитателите на Локомотив… Искам да кажа на почитателите на Локомотив Пловдив, че аз доста ги почитам и благодаря за тяхното гостолюбие. Няма да не помни по какъв начин по време на втория ми мач с тима, в София против Славия, когато по време на играта се обърнах да погледна към тях, имаше сняг и беше доста студено, а те си съблякоха фланелките и започнаха да викат и да поддържат тима. Това беше моментът, в който си споделих - ще направя всичко за тези хора и за Локомотив Пловдив! Първа лига 3 кръг, събота 4 август
Лудогорец 0:1краен резулат 
Локомотив (Пловдив)
Кога реши, че искаш да станеш футболист? От дребен обичах да играя футбол, само че когато бях на 16 години се възпламених съществено по играта, отидох на стадиона и се влюбих в спорта, наименуван футбол.
Твоите родители поддържаха ли те, когато схванаха, че искаш да станеш футболист? Баща ми, на който дължа всичко, дано почива в мир, ме поддържаше абсолютно. Купуваше ми футболни обувки и ме съветваше. Майка ми, несъмнено, също ме поддържаше в начинанието ми, Как реагира, когато разбра, че ще идваш в България, с цел да играеш в Локомотив Пловдив? Дойдох в Европа и в България с огромно предпочитание. Моят другар Муса Мохамед много преди този момент ми говореше за страната ви и за Локомотив Пловдив, тъй че пристигнах с огромно неспокойствие, тъй като знаех, че тук ще продължи моето развиване. Бях разчувствуван, тъй като ме чакаха доста нови неща - нова страна, нов език, срещи с нови хора и доста нови провокации. Кое в България е нещото, което ти се стори най-странно? Странно? Ами може би това, че прекалено много хора тук пушат - дами, мъже, младежи, на всички места има хора с цигари. Кое от твоята татковина най-вече ти липсва? На първо място фамилията ми. Второто е нашата храна. А какво е мнението ти за българската кухня? До момента от всичко най-вече одобрявам българското сирене, само че към момента ми е малко необичайно, тъй като е напълно ново за мен. Като цяло храната в България изобщо не е неприятна, пояждам си.
Разкажи малко за фамилията си? Имам майка и пет сестри, татко ми умря. Имам жена и наследник, който този месец става на една година. Чуваме се всеки ден по телефона. Когато имаме видеовръзка, аз му споделям „ тати “ и той ми отвръща „ тати “. Обичам го доста! Ако един ден той, също като теб, реши да се занимава с футбол, ще го подкрепиш ли? Независимо с какъв спорт синът ми ще пожелае да се занимава, аз ще го поддържа, тъй като съм негов татко и мисля, че по този начин е редно да постъпва един татко. За какво мечтаеш, какви са задачите ти? Моите фантазии и цели за момента са свързани с това да ставам все по-добър с всеки идващ ден. Кой е треньорът или треньорите, които най-вече са съдействали за построяването ти като състезател? Аз обичам и почитам всички мои треньори, тъй като всеки съвет, който съм получил от тях, ми е бил потребен. Благодарение на всички тях аз съм постигнал нещо и не преставам да надграждам. Какво обичаш да правиш в свободното си време? През свободното си време обичам да върша неща, които ме карат да се усещам благополучен и едно от тях е да чувам музика. Сега имаш опция да кажеш нещо на почитателите на Локомотив… Искам да кажа на почитателите на Локомотив Пловдив, че аз доста ги почитам и благодаря за тяхното гостолюбие. Няма да не помни по какъв начин по време на втория ми мач с тима, в София против Славия, когато по време на играта се обърнах да погледна към тях, имаше сняг и беше доста студено, а те си съблякоха фланелките и започнаха да викат и да поддържат тима. Това беше моментът, в който си споделих - ще направя всичко за тези хора и за Локомотив Пловдив! Първа лига 3 кръг, събота 4 август
Лудогорец 0:1краен резулат Локомотив (Пловдив) Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ