Нигер стана поредната държава в Западна Африка, в която армията пое контрола, след Буркина Фасо, Гвинея , Мали и Чад - всички бивши френски колонии. От 1990 г. насам поразителните 78% от 27-те преврата в Субсахарска Африка са извършени във франкофонски държави, което кара някои коментатори да се запитат дали Франция – или наследството на френския колониализъм – е виновна?
Много от заговорниците за преврат със сигурност биха искали да мислим така. Полковник Абдулайе Майга, който беше обявен за министър-председател от военната хунта в Мали през септември 2022 г., предприе яростна атака срещу Франция.
Критикувайки "неоколониалистките, снизходителни, патерналистки и отмъстителни политики", г-н Майга твърди, че Франция се е "отказала от универсалните морални ценности" и е намушкала Мали "в гърба".
Антифренският витрион също процъфтява в Буркина Фасо, където военното правителство прекрати дългогодишно споразумение, което позволи на френските войски да оперират в страната през февруари, дава на Франция един месец да премахне силите си.
В Нигер, който граничи и с двете страни, твърденията, че президентът Мохамед Базум е марионетка на френските интереси, бяха използвани за легитимиране на неговия отстраняване от власт и пет военни сделки с Франция оттогава бяха отменени от хунтата, водена от генерал Абдурахман Чиани. Отчасти в резултат на това превратът е последван от народни протести и атаки срещу френското посолство.
Историческият запис предоставя известна подкрепа за тези оплаквания. Френското колониално управление установи политически системи, предназначени да извличат ценни ресурси, като същевременно използват репресивни стратегии за запазване на контрола.
Както и британското колониално управление, но това, което беше отличително за ролята на Франция в Африка, беше степента, до която тя продължаваше да се ангажира - нейните критици биха казали, че се намесва - в политиката и икономиката на своите бивши територии след независимостта.
Седем от деветте франкофонски държави в Западна Африка все още използват CFA франка, който е фиксиран към еврото и гарантиран от Франция, като тяхна валута, наследство от Френската икономическа политика спрямо нейните колонии.
Франция също сключи споразумения за отбрана, според които тя редовно се намесва с военни средства от името на непопулярни профренски лидери, за да ги задържи на власт.
