Ние виждаме структурата, която е предложена в Бюджета и тя

Ние виждаме структурата, която е препоръчана в Бюджета и тя е тази, която подхожда на упованията, т.е. на опита на ръководството да измести финансирането към извънболнична помощ последователно, тъй като не може да бъде внезапно. Нашите оферти при договарянията с Касата ще бъдат свързани с съответни хрумвания къде и по какъв начин да бъдат ориентирани тези спомагателни средства.

Това съобщи пред БГНЕС ръководителят на Български лекарски съюз доктор Иван Маджаров.

По отношение на това на кое място се намира България по % от Брутният вътрешен продукт, обособен за опазване на здравето по отношение на останалите страни членки на Европейски Съюз, доктор Маджаров разяснява: “В съпоставяне със страните в Европейски Съюз сме на последно място. Някъде съгласно 4-4,5% съгласно другите данни от Брутният вътрешен продукт се отделят от публични средства. За да достигнем междинното за Европа - 8-9%, се доплаща от българските жители от техните финанси”, той.

С него коментирахме и кои са главните цели, които държавното управление би трябвало да си сложи, с цел да се усъвършенства работата на бранша, само че и на работещите в него.

Д-р Маджаров разяснява, че на конгреса на БЛС, който се организира в петък и събота, е станало ясно, че “ние не сме най-черната овца в света. Оказа се, че даже и най-богатата страна, отделяща най-вече средства в света за опазване на здравето, каквито са Съединени американски щати, имат своите проблеми. Там регистрират прекомерно бързо повишаване на цените и разноските без задоволителна успеваемост. В последна сметка с нашите 4,5% от публичните средства, достъпността която осигуряваме на българските жители и опцията да употребяват актуалните постижения на медицината, не е лоша”, счита той.

Председателят на БЛС предложи да се направи разбор какво би се случило след 5-10 години, като наложително да се отчетат провокациите в кадровата политика. “На първо място, с неналичието на медицински сестри, и по-късно застрашаващата липса на лекари, тъй като не е загадка, че и все още към този момент сме в рецесия със експертите по здравни грижи. Лекарите, може би до 4-5 години най-късно, ще усетим тази рецесия. Мисля, че което и да е ръководство, което и да е болшинство, би трябвало да се обърне с лице към кадровата си политика в опазването на здравето, и по-късно като конструкция да се опита да предприеме нужните ограничения за изместване на тежестта на здравните грижи към първичната помощ, към извънболнична помощ, към еднодневните услуги за българските граждани”, уточни той.

Д-р Маджаров уточни, че не е имало проблем с електронните предписания, а е имало несвоевременно ненадейно въвеждане на обвързване за два вида лекарства без преди този момент да са регистрирани проблемите, които са съществували в двегодишния интервал на към този момент основана електронна рецепта. “Трябваше някой да си направи труда първо да проучва за какво не се употребява, и тогава да се пробва да я вкара наложително за даден вид медикамент “.

“Мисля, че за този вид наставления, в случай че вярно се постъпва идната година, няма да приказваме като за наложително, а като предпочитано и желано от всички лекари и фармацевти”, счита доктор Маджаров.

СНИМКА: БГНЕС