Ние вече сме се наредили на тази опашка, дори и

Ние към този момент сме се наредили на тази опашка, даже и без да се досещаме за нея

Никога няма да разберем какъв брой хора са пред нас.
Никога няма да можем още веднъж да застанем в края на опашката.
Никога няма да можем да излезем от тази опашка.
Никога няма да можем да избягаме от опашката.

Затова до момента в който стоим на тази опашка дано да:

– виждаме хубавите моменти
– ценим времето си
– почитаме другите хора
– обичаме
– сътворяваме промени
– прощаваме на всички