Ние станахме жертви – жертви на нашите телефони, имейли, компютри.

" Ние станахме жертви – жертви на нашите телефони, имейли, компютри. По време на локдауна всеки трети служащ е работил от у дома и това избави живота на доста хора, само че дружно с това мнозина страдат от нездравословни странични резултати. Изолация, отмалялост, меланхолия, бърнаут, мускулни и очни болести. " Това се споделя в отчета на Алекс Салиба – евродепутат от Малта. В своя законодателна самодейност, призната предходната седмица, Европейският парламент прикани да се одобри нов закон на Съюза, който да дава на служащите правото да изключват цифровите си служебни устройства, без да се сблъскват с отрицателни последствия. Новият закон би трябвало също да дефинира минимални условия за работа от вкъщи и да обясни изискванията на труд, работното време и времето за отмора. " Не можем да се откажем от милиони европейски служащи, които са изтощени от натиска да бъдат постоянно " на линия " и от прекомерно дългото работно време. Сега е моментът да застанем зад тях и да им дадем това, което заслужават: правото на отделяне от работната среда. Това е от жизненоважно значение за психологичното и физическото ни здраве. Време е правата на служащите да се модернизират, тъй че да дават отговор на новите действителности на цифровата епоха ", споделя още докладчикът Алекс Салиба след вота в Екологичен потенциал.

Какво е положението на нещата у нас? Ваня Григорова, стопански консултант към КТ " Подкрепа ", разяснява в " Нашият ден " по БНР:

" От нашата процедура можем да кажем, че значително преумората и удължаването на работното време са и с помощта на обстоятелството, че служащите не се борят за правата си. Защото, за разлика от други страни, българското законодателство има значително регламентирани правила за работа от разстояние. Това е член 107 з от Кодекса на труда. Но служащите са склонни да се самоексплоатират, с цел да задържат работното си място, защото не се усещат задоволително мощни, тъй че да пазят правата си, да отстояват своето право да спрат да работят сега, в който свърши работното време. Иначе, съгласно законодателството, служащият несъмнено има право да работи единствено толкоз, колкото е записано в трудовия му контракт. "

Регламентиране на трудова акцидент вкъщи, закани за психологичното здраве, заплащането на тока и интернета...

" Това изрично не е уредено. Имаше такива диспути във връзка с учителите. За страдание и този документ на Европейски Съюз не регламентира това. Той регламентира единствено метода, по който ще се мери работното време. Този спор датира надалеч пред да стартира пандемията, защото навлизането на електронните технологии в действителност още преди този момент докара до тежка самоексплоатация. Един от христоматийните образци за това, който се разяснява необятно е казусът на една 31-годишна японска журналистка, която, откакто поставя непрестанно ексклузивен труд, умира от сърдечни проблеми... Самоексплоатацията не трябва да се неглижира, защото, без значение дали работата ни харесва или не, самата работа натоварва душевен, физически. Това беше един от причините ни да се противопоставим против опцията за двойно нарастване на изключителния труд. Въпреки това това нарастване беше заложено в Кодекса на труда. "

Ваня Григорова заключи, че едно от основните неща в този европейски документ е задължението на работодателя да вкара система, която е справедлива и която може да се потвърди в съда за това какъв брой време един служащ се е трудил.