Златната треска в Амазония: Насилие срещу коренното население, незаконна сеч и торба с политически желания
„ Ние сме заложници “ - това са думите, с които представители на коренното население яномами от сърцето на Амазония, посрещат задгранични публицисти.
Страхуват се за живота си поради противозаконния златодобив по земите им и насилието, на което са подложени от златотърсачите през последните години. Няма значение, че живеят в резервати, които се употребяват с публична защита.
Снимка: Ройтерс
През май незаконни миньори, намиращи се в предпазена зона в бразилска част от Амазония, са стреляли с пушки по коренното население, а племето яномами е дало отговор с лъкове и пушки. Един представител на локалните и четирима миньори са били ранени при случая, заяви Би Би Си.
Само месец по-късно историята се повтаря, при започване на юни четири лодки с мъже хвърлят сълзотворен газ върху населено място на коренното население. Това е следващият епизод от неотдавнашния растеж на насилието против локалните и предпазените територии, които населяват.
Земя, наторена със… злато
Богатият на потребни изкопаеми район от дълго време е обект на търсене от златотърсачите. През 80-те към 40 000 миньори нахлуват в резервата, носейки със себе си принуждение и заболявания, като към 15% от коренното население умира. През 1988 година бразилското държавно управление дефинира земите, които се населяват от яномами и други племена, за предпазени от Конституцията.
Снимка: Ройтерс
През 1993 година миньори опожаряват едно от селата и убиват 16 души. Това събитие е известно като клането в Хаксиму, написа „ Ал Джазира “ в просторен материал по тематиката.
По последни данни в Амазония живеят към 27 000 души от племето яномами.
Обезлесяване, отровени водоизточници и заразни заболявания – „ изгодите “ от добива на злато
В бразилската част на Амазония сега се намират към 20 000 златотърсачи, а локалните настояват, че броят им се е нараснал след избирането през 2018 година на крайнодесния президент Жаир Болсонаро, който дава обещание да развие Амазония стопански и да употребява нейните естествени благосъстояния.
Според изследване на Национален комитет за отбрана на териториите против минното дело в Бразилия повишението на цените на златото по време на пандемията от COVID-19 също е съдействал за процъфтяващата противозаконна активност.
Правителството на Болсонаро отслаби отбраната на околната среда през последните години, а критиците настояват, че реториката му е окуражила златодобива в района, отбелязва Би Би Си.
Копаенето на злато е опустошително за бразилската Амазония. Дърветата и земята са унищожени, а живакът, употребен за обособяване на златото от песъчинките, изтича в реките, отравяйки рибата и водата. Попадайки в организма на човек, отровното вещество може да докара до увреждане на когнитивните качества и зрението.
Според отчет от 2017 година, оповестен в сп. " Нейчър Къмюникейшънс " добивът на злато е виновен за 9% от всички загуби на горски масиви в Амазония сред 2005 година и 2015 година, както и унищожаването на хиляди декара от земята на коренното население, отбелязва „ Дойче Веле “.
Снимка: gettyimages
Според специалисти точно обезлесяването на амазонските гори е причина за опустошителните пожари, разразили се през 2019 година Активисти и групи от коренното население осъждат неналичието на дейности от страна на държавно управление на Болсонаро против противозаконната сеч и рандеман на потребни изкопаеми в предпазените територии и настояват, че използването на законодателството в региона на околната среда е незадоволително финансирано.
Страдащата Амазония vs политическите стремежи на един президент
Проучване на института " Датафоля " от 2019 година демонстрира, че 86% от бразилците са срещу копаенето на злато на предпазената територия на коренното население. Въпреки това активността е насърчена от противоречивия законопроект на бразилския президент Жаир Болсонаро и лобисти на минния бранш, които приканват за легализиране на добива на потребни изкопаеми в земите на коренното население.
Две години по-късно законопроектът към момента не е признат, само че през април стотици представители на коренното население излязоха на митинг против възможното му използване в бъдеще.
Болсонаро от дълго време твърди, че естествените запаси на земите на коренното население би трябвало да се употребяват за личното икономическо богатство точно на коренното население и на страната, прибавя Си Ен Ен.
Около 13% от територията на Бразилия се дефинира като земя на коренното население и се простира из повече от 400 резервата. Според неправителствената организация RAISG в бразилската част от Амазония, където се намира по-голямата част от тези резервати, има повече от 450 противозаконни мини, а препоръчаният законопроект евентуално ще докара до фрапантен растеж на златодобива.
Снимка: gettyimages
" Отвориш ли един път вратата, ще се стигне до потоп и златна тресчица ", споделя Глен Шепърс, американски антрополог, който работи с коренното население, наранено от противозаконната миньорска активност.
Страхуват се за живота си поради противозаконния златодобив по земите им и насилието, на което са подложени от златотърсачите през последните години. Няма значение, че живеят в резервати, които се употребяват с публична защита.
Снимка: Ройтерс
През май незаконни миньори, намиращи се в предпазена зона в бразилска част от Амазония, са стреляли с пушки по коренното население, а племето яномами е дало отговор с лъкове и пушки. Един представител на локалните и четирима миньори са били ранени при случая, заяви Би Би Си.
Само месец по-късно историята се повтаря, при започване на юни четири лодки с мъже хвърлят сълзотворен газ върху населено място на коренното население. Това е следващият епизод от неотдавнашния растеж на насилието против локалните и предпазените територии, които населяват.
Земя, наторена със… злато
Богатият на потребни изкопаеми район от дълго време е обект на търсене от златотърсачите. През 80-те към 40 000 миньори нахлуват в резервата, носейки със себе си принуждение и заболявания, като към 15% от коренното население умира. През 1988 година бразилското държавно управление дефинира земите, които се населяват от яномами и други племена, за предпазени от Конституцията.
Снимка: Ройтерс
През 1993 година миньори опожаряват едно от селата и убиват 16 души. Това събитие е известно като клането в Хаксиму, написа „ Ал Джазира “ в просторен материал по тематиката.
По последни данни в Амазония живеят към 27 000 души от племето яномами.
Обезлесяване, отровени водоизточници и заразни заболявания – „ изгодите “ от добива на злато
В бразилската част на Амазония сега се намират към 20 000 златотърсачи, а локалните настояват, че броят им се е нараснал след избирането през 2018 година на крайнодесния президент Жаир Болсонаро, който дава обещание да развие Амазония стопански и да употребява нейните естествени благосъстояния.
Според изследване на Национален комитет за отбрана на териториите против минното дело в Бразилия повишението на цените на златото по време на пандемията от COVID-19 също е съдействал за процъфтяващата противозаконна активност.
Правителството на Болсонаро отслаби отбраната на околната среда през последните години, а критиците настояват, че реториката му е окуражила златодобива в района, отбелязва Би Би Си.
Копаенето на злато е опустошително за бразилската Амазония. Дърветата и земята са унищожени, а живакът, употребен за обособяване на златото от песъчинките, изтича в реките, отравяйки рибата и водата. Попадайки в организма на човек, отровното вещество може да докара до увреждане на когнитивните качества и зрението.
Според отчет от 2017 година, оповестен в сп. " Нейчър Къмюникейшънс " добивът на злато е виновен за 9% от всички загуби на горски масиви в Амазония сред 2005 година и 2015 година, както и унищожаването на хиляди декара от земята на коренното население, отбелязва „ Дойче Веле “.
Снимка: gettyimages
Според специалисти точно обезлесяването на амазонските гори е причина за опустошителните пожари, разразили се през 2019 година Активисти и групи от коренното население осъждат неналичието на дейности от страна на държавно управление на Болсонаро против противозаконната сеч и рандеман на потребни изкопаеми в предпазените територии и настояват, че използването на законодателството в региона на околната среда е незадоволително финансирано.
Страдащата Амазония vs политическите стремежи на един президент
Проучване на института " Датафоля " от 2019 година демонстрира, че 86% от бразилците са срещу копаенето на злато на предпазената територия на коренното население. Въпреки това активността е насърчена от противоречивия законопроект на бразилския президент Жаир Болсонаро и лобисти на минния бранш, които приканват за легализиране на добива на потребни изкопаеми в земите на коренното население.
Две години по-късно законопроектът към момента не е признат, само че през април стотици представители на коренното население излязоха на митинг против възможното му използване в бъдеще.
Болсонаро от дълго време твърди, че естествените запаси на земите на коренното население би трябвало да се употребяват за личното икономическо богатство точно на коренното население и на страната, прибавя Си Ен Ен.
Около 13% от територията на Бразилия се дефинира като земя на коренното население и се простира из повече от 400 резервата. Според неправителствената организация RAISG в бразилската част от Амазония, където се намира по-голямата част от тези резервати, има повече от 450 противозаконни мини, а препоръчаният законопроект евентуално ще докара до фрапантен растеж на златодобива.
Снимка: gettyimages
" Отвориш ли един път вратата, ще се стигне до потоп и златна тресчица ", споделя Глен Шепърс, американски антрополог, който работи с коренното население, наранено от противозаконната миньорска активност.
Източник: btvnovinite.bg
КОМЕНТАРИ