Доц. Калпачки: От 2009 г. сме несменяем лидер по болестност и смъртност от инсулт в света
„ Ние сме рекордьори по болестност и смъртност от инсулт в света. Към 2009 година сме имали съществени съперници за първото място, само че от този момент сме закрепостен водач. Едва ли има сега по-значим проблем у нас от инсулта “. Това сподели доцент Росен Калпачки, ръководител на Българското сдружение по инсулт (БДИ), по време на полемика „ Ще има ли България съвременно лекуване на инсултите? “, проведена от „ Индекс на лечебните заведения “ и БДИ.
По думите му всяка година 800 000 души в Европа получават инсулт. „ В България инсулт се случва на всеки 10 минути. Само през 2022 година един приблизително огромен български град е получил инсулт. От тях 5500 са умряли още в болница. Тенденцията в множеството развити страни е за понижаване. Съвременното лекуване – тромболизата, усилва с 50% вероятността от добър излаз. Не се сещам за друга област, в която 20 години сполучливото лекуване да не се е трансформирало. Успехи могат да се реализиран със актуалното лекуване в профилираните звена. 3 пъти повече пациенти могат да си тръгнат без неработоспособност “, разяснява той.
„ В България продължава да е проблем предотвратимата смъртност от инсулт. 4 пъти по-често умират българите от инсулт спрямо европейските жители. Стандартизираният индикатор за смъртност от мозъчно-съдови заболявания в България е 313.6 на 100 000 души, при приблизително за Европейски Съюз 79,5 на 100 000 души. Съществуват безапелационни доказателства, че инсултът е предотвратим, лечим и управляем и е налице капацитет за фрапантно понижаване на неговата тежест, в това число и на дълготрайните му последици. Този капацитет е обвързван с предварителната защита, използването на актуалните способи на лекуване – тромболиза и тромбектомия, и с персонализираната рехабилитация и вторична профилактика. 130 са звената у нас, които одобряват и лекуват инсулти, само че едвам 8 са лечебните заведения в България, които вършат тромболизи над 5%, а единствено 3 имат над 10% извършени тромболизи. През 2022 година 5 лечебни заведения са се отказали да вършат тромболизи “, сподели още доцент Калпачки.
Той акцентира, че аргументите за това са в липса на задоволително болнични структури, които са в положение да ползват актуалните способи на лекуване, както и на задоволително добре обезпечена и проведена незабавна помощ. Също по този начин в неналичието на опит и редовно образование на експертите по използване на новите способи и съществуване на недостатъци в механизма на финансиране, част от които бяха поправени едвам в последните години.
„ Не на последно място – в ниската осведоменост на обществото за ранно различаване на признаците на инсулт, в неналичието на ангажираност с предотвратяването на инсулта. Добрата вест е, че можем да променим нещата, в случай че осигурим противопоставяне на всички тези аргументи, а това включва: създаване в страната на мрежа от мозъчно-съдови центрове, гарантиращи достъп на всеки до модерно лекуване в границите на лечебния прозорец и интегрирани в общата лечебна мрежа; образование на работещите в незабавната и извънболничната помощ, в това число ОПЛ за навреме ориентиране на пациентите с инсулт към профилирани болнични структури, прилагащи актуалното лекуване на инсулт (строук центрове); образование на експерти по неврология, неврохирургия и образна диагностика за използване на актуалните способи за лечение; всеобщи осведомителни акции за ранно различаване на признаците на инсулт, в това число като част от здравното обучение в училищата; организация в битка за всяка минута и социална и персонална ангажираност “, сподели доцент Калпачки.
Съучредителят на „ Индекс на лечебните заведения “ Първан Симеонов заяви, че годишните разбори в региона на лекуването на исхемичните инсулти през последните пет години ясно демонстрират незадоволителното приложение на модерните способи на лекуване. През миналата година от 41 858 случая на исхемичен инсулт. Те са с над 2000 повече спрямо миналата година. Процентите на пациентите, които са получили съвременно лекуване под формата на тромболиза (IVT) или тромбектомия (EVT) обаче, остават извънредно ниски – 2.5% и 0.1%. „ Реално нарастване по отношение на 2021 година при приложението на тези съвременни способи няма “, сподели Симеонов.
През предходната година 87 или две трети от всички 130 лечебни заведения с контракт със Здравната каса за лекуване на исхемични инсулти са декларирали предпочитание да вършат и тромболизи. Реално обаче тази процедура са осъществявали едвам половината – 44 лечебни заведения. Най-много тромболизи са осъществени в УМАБЛ „ Св. Анна “ в София – 277 от всички. След нея се подреждат регионалните лечебни заведения в Хасково, Кърджали, УМБАЛ „ Св. Марина “ във Варна, УМБАЛ „ Св. Георги “ и МБАЛ „ Св. Пантелеймон “ в Пловдив, УМБАЛ „ Медика “ в Русе, УМБАЛСМ „ Пирогов “.
Първан Симеонов посочи, че общият брой на тромболизите у нас през предходната година е бил 1030, или модерното лекуване е било приложено при 2.5% от всички пациенти с исхемичен инсулт в лечебните заведения. В същото време съгласно разнообразни медицински изследвания показани за тромболиза са над 20% и даже над 24% от всички пациенти с инсулт. Средният % на тромболизи в Европейски Съюз е 10%, а заложеният в Европейския проект за битка с инсулта е над 15%. „ На процедура това значи, че у нас процедурата се ползва няколко пъти по-рядко от вероятното, което попречва намаляването на инвалидизацията на хората с инсулт “, сподели той.
Интервенционално лекуване (тромбектомии) се ползва при пациенти, при които тромболизата не е съумяла да помогне и да отстрани тромба. Затова заложените равнища на лекуване в Европейския проект за битка с инсулта с ендоваскуларна терапия (EVT) са над 5%. За миналата година обаче у нас този % е 0.1, като има осъществени едвам 49 тромбектомии в 4 лечебни заведения – УМБАЛ „ Св. Анна “ - София, УМБАЛСМ „ Пирогов “, „ Аджибадем Сити Клиник Токуда “ и УМБАЛ „ Св. Марина “ - Варна. В останалите четири лечебни заведения с контракт за тази активност с Касата – ВМА и УМБАЛ „ Св. Ив. Рилски “, УМБАЛ „ Св. Георги “ в Пловдив, МБАЛ „ Сърце и Мозък “ в Плевен, няма осъществена нито една процедура на пациенти с изострен исхемичен инсулт. И тук водач в интервенциите е УМБАЛ „ Св. Анна “ – 32 тромбектомии, следвана от „ Пирогов “ – 12.
Директорът на УМБАЛ „ Св. Марина “ проф. Силва Андонова заяви, че в „ Европейски проект за битка с инсулта 2030 “ заложените цели са лекуване на над 90% от хората с инсулт в профилирано звено като първа стъпка за лекуване на острия инсулт; достъп до реканализационни лечения при ≥95% от показаните пациенти; понижаване на междинното време до начало на IVT до 120 минути, както и това при EVT до 200 мин; постигане на равнища на IVT > 15% и EVT > 5%; понижаване на смъртните случаи през първия месец до <25% при ХМИ и САХ, както и повишение на положителните функционални резултати над 50%.
По думите й за постигането на по-добри резултати в България е неотложно да се усъвършенства организацията при диагностиката и лекуването на острите мозъчни инсулти в условия на неотложност.
По думите му всяка година 800 000 души в Европа получават инсулт. „ В България инсулт се случва на всеки 10 минути. Само през 2022 година един приблизително огромен български град е получил инсулт. От тях 5500 са умряли още в болница. Тенденцията в множеството развити страни е за понижаване. Съвременното лекуване – тромболизата, усилва с 50% вероятността от добър излаз. Не се сещам за друга област, в която 20 години сполучливото лекуване да не се е трансформирало. Успехи могат да се реализиран със актуалното лекуване в профилираните звена. 3 пъти повече пациенти могат да си тръгнат без неработоспособност “, разяснява той.
„ В България продължава да е проблем предотвратимата смъртност от инсулт. 4 пъти по-често умират българите от инсулт спрямо европейските жители. Стандартизираният индикатор за смъртност от мозъчно-съдови заболявания в България е 313.6 на 100 000 души, при приблизително за Европейски Съюз 79,5 на 100 000 души. Съществуват безапелационни доказателства, че инсултът е предотвратим, лечим и управляем и е налице капацитет за фрапантно понижаване на неговата тежест, в това число и на дълготрайните му последици. Този капацитет е обвързван с предварителната защита, използването на актуалните способи на лекуване – тромболиза и тромбектомия, и с персонализираната рехабилитация и вторична профилактика. 130 са звената у нас, които одобряват и лекуват инсулти, само че едвам 8 са лечебните заведения в България, които вършат тромболизи над 5%, а единствено 3 имат над 10% извършени тромболизи. През 2022 година 5 лечебни заведения са се отказали да вършат тромболизи “, сподели още доцент Калпачки.
Той акцентира, че аргументите за това са в липса на задоволително болнични структури, които са в положение да ползват актуалните способи на лекуване, както и на задоволително добре обезпечена и проведена незабавна помощ. Също по този начин в неналичието на опит и редовно образование на експертите по използване на новите способи и съществуване на недостатъци в механизма на финансиране, част от които бяха поправени едвам в последните години.
„ Не на последно място – в ниската осведоменост на обществото за ранно различаване на признаците на инсулт, в неналичието на ангажираност с предотвратяването на инсулта. Добрата вест е, че можем да променим нещата, в случай че осигурим противопоставяне на всички тези аргументи, а това включва: създаване в страната на мрежа от мозъчно-съдови центрове, гарантиращи достъп на всеки до модерно лекуване в границите на лечебния прозорец и интегрирани в общата лечебна мрежа; образование на работещите в незабавната и извънболничната помощ, в това число ОПЛ за навреме ориентиране на пациентите с инсулт към профилирани болнични структури, прилагащи актуалното лекуване на инсулт (строук центрове); образование на експерти по неврология, неврохирургия и образна диагностика за използване на актуалните способи за лечение; всеобщи осведомителни акции за ранно различаване на признаците на инсулт, в това число като част от здравното обучение в училищата; организация в битка за всяка минута и социална и персонална ангажираност “, сподели доцент Калпачки.
Съучредителят на „ Индекс на лечебните заведения “ Първан Симеонов заяви, че годишните разбори в региона на лекуването на исхемичните инсулти през последните пет години ясно демонстрират незадоволителното приложение на модерните способи на лекуване. През миналата година от 41 858 случая на исхемичен инсулт. Те са с над 2000 повече спрямо миналата година. Процентите на пациентите, които са получили съвременно лекуване под формата на тромболиза (IVT) или тромбектомия (EVT) обаче, остават извънредно ниски – 2.5% и 0.1%. „ Реално нарастване по отношение на 2021 година при приложението на тези съвременни способи няма “, сподели Симеонов.
През предходната година 87 или две трети от всички 130 лечебни заведения с контракт със Здравната каса за лекуване на исхемични инсулти са декларирали предпочитание да вършат и тромболизи. Реално обаче тази процедура са осъществявали едвам половината – 44 лечебни заведения. Най-много тромболизи са осъществени в УМАБЛ „ Св. Анна “ в София – 277 от всички. След нея се подреждат регионалните лечебни заведения в Хасково, Кърджали, УМБАЛ „ Св. Марина “ във Варна, УМБАЛ „ Св. Георги “ и МБАЛ „ Св. Пантелеймон “ в Пловдив, УМБАЛ „ Медика “ в Русе, УМБАЛСМ „ Пирогов “.
Първан Симеонов посочи, че общият брой на тромболизите у нас през предходната година е бил 1030, или модерното лекуване е било приложено при 2.5% от всички пациенти с исхемичен инсулт в лечебните заведения. В същото време съгласно разнообразни медицински изследвания показани за тромболиза са над 20% и даже над 24% от всички пациенти с инсулт. Средният % на тромболизи в Европейски Съюз е 10%, а заложеният в Европейския проект за битка с инсулта е над 15%. „ На процедура това значи, че у нас процедурата се ползва няколко пъти по-рядко от вероятното, което попречва намаляването на инвалидизацията на хората с инсулт “, сподели той.
Интервенционално лекуване (тромбектомии) се ползва при пациенти, при които тромболизата не е съумяла да помогне и да отстрани тромба. Затова заложените равнища на лекуване в Европейския проект за битка с инсулта с ендоваскуларна терапия (EVT) са над 5%. За миналата година обаче у нас този % е 0.1, като има осъществени едвам 49 тромбектомии в 4 лечебни заведения – УМБАЛ „ Св. Анна “ - София, УМБАЛСМ „ Пирогов “, „ Аджибадем Сити Клиник Токуда “ и УМБАЛ „ Св. Марина “ - Варна. В останалите четири лечебни заведения с контракт за тази активност с Касата – ВМА и УМБАЛ „ Св. Ив. Рилски “, УМБАЛ „ Св. Георги “ в Пловдив, МБАЛ „ Сърце и Мозък “ в Плевен, няма осъществена нито една процедура на пациенти с изострен исхемичен инсулт. И тук водач в интервенциите е УМБАЛ „ Св. Анна “ – 32 тромбектомии, следвана от „ Пирогов “ – 12.
Директорът на УМБАЛ „ Св. Марина “ проф. Силва Андонова заяви, че в „ Европейски проект за битка с инсулта 2030 “ заложените цели са лекуване на над 90% от хората с инсулт в профилирано звено като първа стъпка за лекуване на острия инсулт; достъп до реканализационни лечения при ≥95% от показаните пациенти; понижаване на междинното време до начало на IVT до 120 минути, както и това при EVT до 200 мин; постигане на равнища на IVT > 15% и EVT > 5%; понижаване на смъртните случаи през първия месец до <25% при ХМИ и САХ, както и повишение на положителните функционални резултати над 50%.
По думите й за постигането на по-добри резултати в България е неотложно да се усъвършенства организацията при диагностиката и лекуването на острите мозъчни инсулти в условия на неотложност.
Източник: zdrave.net
КОМЕНТАРИ