БПЦ прие да бъде помогне на братска Македония
" Ние сме подготвени и през днешния ден да сторим всичко, което е по силите ни и което е в единодушие със свещените догми на светата Църква, с цел да подпомогнем нашите православни братя в днешна Македония. " Това се споделя в Патриаршеско и синодално обръщение във връзка 1000-годишнината от учредяването на Охридската архиепископия.
" Историческите бъднини на земите, в които по Божия воля всички ние живеем, и на християните, обитавали и обитаващи и през днешния ден този район са комплицирани и превратни. Днес на Балканите съществуват напълно разнообразни спрямо далечното минало държавни и църковни действителности. Вследствие от разнообразни обществено-политически процеси в този район през годините са одобрени нови страни и нови поместни Православни църкви – приемници на една или друга, съществувала в предишното църковна пълномощия. Онова обаче, което продължава и през днешния ден да сплотява всички нас – без изключение – е нашата от Христа Иисуса поверена ни избавителна православна християнска религия. Онова, което и през днешния ден продължава да ни сплотява в едно, е единството ни в богочовешкото Тяло на светата и мъченическа Православна черква. Това беше и повода и основната наша причина Светият Синод на Православната ни черква да одобри препоръчаната му от македонска страна роля на медиатор, който да предприеме нужните и вероятни стъпки и дейности пред останалите приятелски Православни църкви за уреждането на каноническия църковен статут на Православната черква в Република Македония, която повече от половин столетие страда от наложената ѝ църковна изолираност. С този претекст и с това желание възприехме в края на ноември 2017 година и пристигналото от Република Македония предпочитание и предлагането да поемем върху си бремето на посредничеството за споразумяване статута на Православната черква в тази страна. Което желание обаче по никакъв метод не може да допуска каквото и да било нарушение на вековните правила в Църквата ", написа още в посланието.
" През последната повече от половин година църковното и публично внимание у нас е ориентирано с особена мощ върху прилежаща Република Македония и по-конкретно върху тематиката за статута на Православната черква в тази страна, която за жал в продължение на десетилетия обитава вън от общение със фамилията на поместните Православни църкви. Тази тематика и този проблем получиха заостреност по отношение на публично декларираното от управлението на тази Църква предпочитание Българската Православна Църква – Българска Патриаршия да одобри ролята на нейна майка-Църква, и по този начин най-накрая да бъде организиран каноничният статут на Църквата в днешна Македония. Желание, което беше възприето с внимание и възприятие за отговорност от българска църковна страна, само че в същото време и недвусмислено негативно от някои приятелски Поместни църкви, които намерено обявиха своето противоречие с сходно развиване на македонския църковен въпрос ", написа още в посланието.
" Част от огромния проблем за статута на Православната черква в днешна Република Македония е въпросът за историческата орис на съществувалата в предишното Българска Охридска архиепископия, от чието основаване през актуалната 2018 година се изпълват хиляда години. Проведени бяха и предстоят празнувания на тази значима годишнина, които са следващо удостоверение за дълбочината на разделянето измежду братските Православни църкви по този въпрос.
Същевременно, по отношение на отхвърли на Българската Православна Църква да взе участие в тържествата, извършени на 27 и 28 май в историческия храм на Божията Премъдрост в град Охрид, към Свещеноначалието на светата Българска Патриаршия бяха отправени незаслужени упреци, достигащи до обвинявания в изменничество – тежки упреци, които, без значение дали са били плод на недоумение или на зложелателство, донесоха ненужна мъка на цялата ни Църква, се споделя в Патриаршеското и синодално обръщение, което е подписано от Партриарх Неофит и всички и митрополити.
В документа се напомня, че " историята на Архиепископската катедра на античния и прочут в църковното минало Охрид е органична, безусловна част от историческата последователност на родната ни Българска Православна Църква – Българска Патриаршия, както е записано и в признатия и одобрен от Шестия църковно-народен събор (2008 г.) неин Устав ", където четем: „ Самоуправляващата се Българска православна черква – Българска Патриаршия е приемник на Плисковската архиепископия, Преславската патриаршия, Охридската архиепископия, Търновската патриаршия и Българската екзархия. Тя е единна и неделима”.
Такава е била – по Божия воля – историческата орис на родната ни Православна черква, такива са обстоятелствата от хилядолетната, само че и превратна българска история, и те не могат да бъдат изменени и изопачени, без значение от конюнктурата на деня. Историческите извори и църковната ни памет ясно свидетелстват, че при основаването си през 1018 година – в тъжната година на изгубването на българската държавна автономия, покорилият България ромейски император Василий II учредява в Охрид не друга, а таман Българска архиепископия, каквато тя остава до самото си закриване през 1767 година – седем епохи и половина след своето основаване. Този е бил методът, по който императорът, останал в историята ни с прозвището „ българоубиец”, е желаел да запази измежду нашите предшественици паметта за тяхното славно и героично минало като Църква и като страна, както е ясно засвидетелствано и в грамотите, с които той учредява Охридската пълномощия:
„ Постановяваме, – четем във втората от тези грамоти – щото сегашният светейши архиепископ да има и ръководи всичките български епископства, както и всички други градове, които под властта на цар Петър и на Самуил се притежаваха и се владееха от тогавашните архиепископи… Защото, даже и да станахме държател на тази страна (т. е. на България), ние запазихме непокътнати нейните права, като ги потвърдихме с наши хрисовули и сигилии”.
С това държавническо решение на императора Охрид – градът на българския и славянски просветник и Чудотворец Климент, където в дните на равноапостолния наш покръстител св. Борис I Михаил е процъфтявала дивна епископия и е работила една от първите български и славянски книжовни школи, е одобрен тогава като нова българска столица на духа, избрана да пази, въпреки и отчасти, българската църковна и народностна памет. Затова и всички предстоятели на Охридската черква в дългите години на нейното битие категорично са добавяли в купите си и купата „ Български” – тъй като такава е историята на тази черква и с това схващане тя е живяла до самия завършек на принудително прекъснатия си през 1767 година живот. Затова и по-късно – в годините на възкресяването на българския дух – началото на проведеното придвижване за завръщане на църковната ни автономия е сложено таман в Охрид, а дейците на църковната ни самостоятелност упорстват за възобновяване на Православната ни черква като правоприемник по едно и също време на Търновската патриаршия и на Охридската архиепископия. Защото тази памет е памет българска и тя ще остане такава както в Българската екзархия, по този начин и във възобновената Българска патриаршия, която и до през днешния ден остава вярната духовна майка и кърмилница на поверения ѝ от Бога народ ", се споделя още в посланието.
" Историческите бъднини на земите, в които по Божия воля всички ние живеем, и на християните, обитавали и обитаващи и през днешния ден този район са комплицирани и превратни. Днес на Балканите съществуват напълно разнообразни спрямо далечното минало държавни и църковни действителности. Вследствие от разнообразни обществено-политически процеси в този район през годините са одобрени нови страни и нови поместни Православни църкви – приемници на една или друга, съществувала в предишното църковна пълномощия. Онова обаче, което продължава и през днешния ден да сплотява всички нас – без изключение – е нашата от Христа Иисуса поверена ни избавителна православна християнска религия. Онова, което и през днешния ден продължава да ни сплотява в едно, е единството ни в богочовешкото Тяло на светата и мъченическа Православна черква. Това беше и повода и основната наша причина Светият Синод на Православната ни черква да одобри препоръчаната му от македонска страна роля на медиатор, който да предприеме нужните и вероятни стъпки и дейности пред останалите приятелски Православни църкви за уреждането на каноническия църковен статут на Православната черква в Република Македония, която повече от половин столетие страда от наложената ѝ църковна изолираност. С този претекст и с това желание възприехме в края на ноември 2017 година и пристигналото от Република Македония предпочитание и предлагането да поемем върху си бремето на посредничеството за споразумяване статута на Православната черква в тази страна. Което желание обаче по никакъв метод не може да допуска каквото и да било нарушение на вековните правила в Църквата ", написа още в посланието.
" През последната повече от половин година църковното и публично внимание у нас е ориентирано с особена мощ върху прилежаща Република Македония и по-конкретно върху тематиката за статута на Православната черква в тази страна, която за жал в продължение на десетилетия обитава вън от общение със фамилията на поместните Православни църкви. Тази тематика и този проблем получиха заостреност по отношение на публично декларираното от управлението на тази Църква предпочитание Българската Православна Църква – Българска Патриаршия да одобри ролята на нейна майка-Църква, и по този начин най-накрая да бъде организиран каноничният статут на Църквата в днешна Македония. Желание, което беше възприето с внимание и възприятие за отговорност от българска църковна страна, само че в същото време и недвусмислено негативно от някои приятелски Поместни църкви, които намерено обявиха своето противоречие с сходно развиване на македонския църковен въпрос ", написа още в посланието.
" Част от огромния проблем за статута на Православната черква в днешна Република Македония е въпросът за историческата орис на съществувалата в предишното Българска Охридска архиепископия, от чието основаване през актуалната 2018 година се изпълват хиляда години. Проведени бяха и предстоят празнувания на тази значима годишнина, които са следващо удостоверение за дълбочината на разделянето измежду братските Православни църкви по този въпрос.
Същевременно, по отношение на отхвърли на Българската Православна Църква да взе участие в тържествата, извършени на 27 и 28 май в историческия храм на Божията Премъдрост в град Охрид, към Свещеноначалието на светата Българска Патриаршия бяха отправени незаслужени упреци, достигащи до обвинявания в изменничество – тежки упреци, които, без значение дали са били плод на недоумение или на зложелателство, донесоха ненужна мъка на цялата ни Църква, се споделя в Патриаршеското и синодално обръщение, което е подписано от Партриарх Неофит и всички и митрополити.
В документа се напомня, че " историята на Архиепископската катедра на античния и прочут в църковното минало Охрид е органична, безусловна част от историческата последователност на родната ни Българска Православна Църква – Българска Патриаршия, както е записано и в признатия и одобрен от Шестия църковно-народен събор (2008 г.) неин Устав ", където четем: „ Самоуправляващата се Българска православна черква – Българска Патриаршия е приемник на Плисковската архиепископия, Преславската патриаршия, Охридската архиепископия, Търновската патриаршия и Българската екзархия. Тя е единна и неделима”.
Такава е била – по Божия воля – историческата орис на родната ни Православна черква, такива са обстоятелствата от хилядолетната, само че и превратна българска история, и те не могат да бъдат изменени и изопачени, без значение от конюнктурата на деня. Историческите извори и църковната ни памет ясно свидетелстват, че при основаването си през 1018 година – в тъжната година на изгубването на българската държавна автономия, покорилият България ромейски император Василий II учредява в Охрид не друга, а таман Българска архиепископия, каквато тя остава до самото си закриване през 1767 година – седем епохи и половина след своето основаване. Този е бил методът, по който императорът, останал в историята ни с прозвището „ българоубиец”, е желаел да запази измежду нашите предшественици паметта за тяхното славно и героично минало като Църква и като страна, както е ясно засвидетелствано и в грамотите, с които той учредява Охридската пълномощия:
„ Постановяваме, – четем във втората от тези грамоти – щото сегашният светейши архиепископ да има и ръководи всичките български епископства, както и всички други градове, които под властта на цар Петър и на Самуил се притежаваха и се владееха от тогавашните архиепископи… Защото, даже и да станахме държател на тази страна (т. е. на България), ние запазихме непокътнати нейните права, като ги потвърдихме с наши хрисовули и сигилии”.
С това държавническо решение на императора Охрид – градът на българския и славянски просветник и Чудотворец Климент, където в дните на равноапостолния наш покръстител св. Борис I Михаил е процъфтявала дивна епископия и е работила една от първите български и славянски книжовни школи, е одобрен тогава като нова българска столица на духа, избрана да пази, въпреки и отчасти, българската църковна и народностна памет. Затова и всички предстоятели на Охридската черква в дългите години на нейното битие категорично са добавяли в купите си и купата „ Български” – тъй като такава е историята на тази черква и с това схващане тя е живяла до самия завършек на принудително прекъснатия си през 1767 година живот. Затова и по-късно – в годините на възкресяването на българския дух – началото на проведеното придвижване за завръщане на църковната ни автономия е сложено таман в Охрид, а дейците на църковната ни самостоятелност упорстват за възобновяване на Православната ни черква като правоприемник по едно и също време на Търновската патриаршия и на Охридската архиепископия. Защото тази памет е памет българска и тя ще остане такава както в Българската екзархия, по този начин и във възобновената Българска патриаршия, която и до през днешния ден остава вярната духовна майка и кърмилница на поверения ѝ от Бога народ ", се споделя още в посланието.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ