Момчетата от групата One Day Less: Ние сме голямо гърне и каквото забъркаме помежду си, това излиза
" Ние сме огромно гърне и каквото забъркаме между тях, това излиза. Не ни харесва цензурата ", споделиха за " Фокус " Михаил Михайлов и Михаил Гълъбов от групата " One Day Less " в аудиокаста на " Фокус " " Това е България ", в коментара по тематиката за проблемите на музикалния бизнес и това, което е в центъра на матрицата на българските медии, от гледната точка на предстоящия им албум " Призми "
Цензурата е може би преди всичко, това е, което не приема в българските медии Михаил Гълъбов, разяснявайки налаганата от медиите матрица в музиката.
" Аз рядко виждам медии, по този начин да кажем, имаме шанса, че има интернет и има и по-интересни работи. Не ми е забавно, не ми харесва, избирам да си намеря нещо друго, което ми харесва ", добавя Михаил Михайлов, като прецизира: " То в най-общи линии, когато приказваме за музика и медии, малко или доста това е артикул, в този момент в последна сметка ти би трябвало да лансираш нещо, което да се купува, в тази ситуация слуша. Т.е. допускам, че това е един от главните способи, нали, по които се селектира какво да се пуска. Другото към този момент всички го знаем, то това не е единствено в България, на всички места го има - " моя човек, по този начин и по този начин, ето пусни го това ".
За своя нов албум " Призми " момчетата от " One Day Less " споделят, че той е подготвян дълго, две години, като мъчно намират и вокалистка: " В сегашната групировка се събрахме преди две години - Ние двамата, Михаела Руева и Стоян Дойчев, който е басист. Със Стоян и Мишо (Михаил Гълъбов) свирим 7-8 години, посочи Михаил Михайлов.
" Стилът е общо казано рок - доста неща сме - 4 индивида, слушаме доста друга музика ", допълни и Мишо Гълъбов, като акцентира: " Ние сме деца от 90-те години, има и гръндж, и малко метъл. Ние сме огромно гърне и каквото забъркаме между тях, това излиза ".
Той акцентира, че четиримата музиканти постоянно търсят послания: " Те ни се получават по-лесно, защото някой идва с текст, с концепция, само че оттам-нататък е битката с аранжиментите - и двете са еднообразно на фокус ".
Михаил Михайлов разяснява съответните послания на новия им албум: " Посланията в " Призми " са и обществени - в 1-2 песни непосредствено се обръщаме с рецензия към обществото, не са най-позитивните, тъй като имаме и по-абстрактни. Някои от творбите ни разказват положения, в които човек изпада и се усеща. Критиката е към обществото, което би трябвало да разсъни и има потребност да направи нещо със себе си, тъй като потъва, най общо казано ".
Въпреки рецензиите към обществото, не може да се каже, че музикантите са от така наречен " ядосани младежи ": Ядосани сигурно не сме, тъй като да си сърдит, няма смисъл, само че не сме и с розови очила. Мисля, че сме реалисти, само че имаме дребна доза оптимизъм, че ще се оправим ", споделя Гълъбов.
Името на албума " Призми " идва по концепция на другар на музикантите, а тя е, че те се събират и пречупват през сетивата на четиримата музиката, която излиза в прелестен вързоп от цветове.
Цензурата е може би преди всичко, това е, което не приема в българските медии Михаил Гълъбов, разяснявайки налаганата от медиите матрица в музиката.
" Аз рядко виждам медии, по този начин да кажем, имаме шанса, че има интернет и има и по-интересни работи. Не ми е забавно, не ми харесва, избирам да си намеря нещо друго, което ми харесва ", добавя Михаил Михайлов, като прецизира: " То в най-общи линии, когато приказваме за музика и медии, малко или доста това е артикул, в този момент в последна сметка ти би трябвало да лансираш нещо, което да се купува, в тази ситуация слуша. Т.е. допускам, че това е един от главните способи, нали, по които се селектира какво да се пуска. Другото към този момент всички го знаем, то това не е единствено в България, на всички места го има - " моя човек, по този начин и по този начин, ето пусни го това ".
За своя нов албум " Призми " момчетата от " One Day Less " споделят, че той е подготвян дълго, две години, като мъчно намират и вокалистка: " В сегашната групировка се събрахме преди две години - Ние двамата, Михаела Руева и Стоян Дойчев, който е басист. Със Стоян и Мишо (Михаил Гълъбов) свирим 7-8 години, посочи Михаил Михайлов.
" Стилът е общо казано рок - доста неща сме - 4 индивида, слушаме доста друга музика ", допълни и Мишо Гълъбов, като акцентира: " Ние сме деца от 90-те години, има и гръндж, и малко метъл. Ние сме огромно гърне и каквото забъркаме между тях, това излиза ".
Той акцентира, че четиримата музиканти постоянно търсят послания: " Те ни се получават по-лесно, защото някой идва с текст, с концепция, само че оттам-нататък е битката с аранжиментите - и двете са еднообразно на фокус ".
Михаил Михайлов разяснява съответните послания на новия им албум: " Посланията в " Призми " са и обществени - в 1-2 песни непосредствено се обръщаме с рецензия към обществото, не са най-позитивните, тъй като имаме и по-абстрактни. Някои от творбите ни разказват положения, в които човек изпада и се усеща. Критиката е към обществото, което би трябвало да разсъни и има потребност да направи нещо със себе си, тъй като потъва, най общо казано ".
Въпреки рецензиите към обществото, не може да се каже, че музикантите са от така наречен " ядосани младежи ": Ядосани сигурно не сме, тъй като да си сърдит, няма смисъл, само че не сме и с розови очила. Мисля, че сме реалисти, само че имаме дребна доза оптимизъм, че ще се оправим ", споделя Гълъбов.
Името на албума " Призми " идва по концепция на другар на музикантите, а тя е, че те се събират и пречупват през сетивата на четиримата музиката, която излиза в прелестен вързоп от цветове.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ