Следователите искат повече работа и да се чува думата им във ВСС
" Ние сме единствените, които се борим да имаме работа , да бъдем натоварени и аз се удивлявам по какъв начин няма политическа воля един конституционно избран орган, какъв е органът на следователите, да бъдат натоварени задоволително с работа ".
Това съобщи Стефан Петров, следовател в Националната следствена работа по време на Общото заседание на следователите за избор на член на Висшия правосъден съвет . Неговата кандидатура е препоръчана от следователи от Националната следствена работа и окръжни следствени отдели в окръжните прокуратури от страната. Дали следовател Петров ще бъде определен за член на Висш съдебен съвет следва да стане ясно на 20 март.
Концепцията е обвързвана с отстояване независимостта на правосъдната власт, на прокуратурата и следствието . В нея има още решения за кадрова политика, бюджет, финанси и ръководство на сградния фонд и на други въпроси за правосъдната система.
Следовател Петров се надява да има промени в Наказателно-процесуален кодекс и следователите да бъдат натоварени задоволително с работа . Основните задания, които би трябвало да се случат след възможното приемане на следовател Петров за член на Висш съдебен съвет са следователите да се стремят да повдигнат оптимално престижа на специалността с качествена работа, смяна на законодателството, отбрана на следователите от незаслужено обвиняване и да се чува думата на следствието във Висш съдебен съвет.
" В момента нямаме представител във Висш съдебен съвет и виждате, че политическите сили всеки ден приказват за разпадане на Висш съдебен съвет и избиране на нов подобен. Дори и да не си изкара мандата, ние би трябвало да имаме представител във Висш съдебен съвет ", настоя той.
Освен настояването за увеличение на пълномощията на шефа на Националната следствена работа , съгласно следовател Петров може да се намерения за това следствените отдели да преминат към административно управление на шефа на Национална следствена служба.
Той бил съперник на разделянето на Висш съдебен съвет на две колегии . Не считам обаче, че разделянето на Висш съдебен съвет е официално, тъй като сега съдийската гилдия прави редица задания, а прокурорската гилдия няма никакво отношение, разяснява следовател Петров.
Във Висш съдебен съвет има единствено един настоящ прокурор и двама настоящи съдии , до момента в който всички останали членове не са настоящи прокурори, съдии или следователи. В настоящия състав на Висш съдебен съвет прокурори и следователи не вземат решение основни въпроси, открои той.
Следовател Стефан Петров е номиниран за член на Прокурорската комисия на Висш съдебен съвет
Кандидатурата му е препоръчана от 62-ма следователи от Националната следствена работа
Според него съществува свръхрегулация от страна на Висш съдебен съвет по отношение на правосъдната система . Нормалната работа на правосъдната система зависи от положителното администриране от административните ръководители и на самите магистрати, уточни следовател Петров.
Той не се нае да даде оценка на Инспектората на Висш съдебен съвет , защото той е предназначен да прави справедлива оценка за работата на органите на правосъдната власт. В момента инспекторатът на Висш съдебен съвет е делегитимиран . Следовател Петров съобщи, че никой не е застрахован от взимането на неудачни кадрови решения, в това число и Висш съдебен съвет. " Аз не съм непогрешим и несъмнено съм взимал неверни кадрови решения, само че да не забравяме, че кадровият орган е групов и не съм го правил самичък. Който не работи - той не бърка ", призна той.
Един от проблемите в работата на Висш съдебен съвет е забавянето на състезанията . Всички промени на новия Закон за правосъдната власт били по отношение на ускорение на процедурите по състезания, само че вместо да се ускорят с всяка смяна, те се забавят, регистрира следовател Петров.
По думите му правосъдната власт е най-отдалечена от другите управляващи и е политически самостоятелна . За това следовател Петров е съперник на меренето на рейтинг на правосъдната система и на нейните органи. Трите управляващи са разграничени, само че това не значи, че те са безусловно самостоятелни , както си го показват някои сътрудници. Между трите управляващи би трябвало да има съдействие и съгласуваност, а прокуратурата и съдът би трябвало да бъдат самостоятелни и неутрални от политическо въздействие , безапелационен бе той.
Следовател Петров подсети най-новата история на следствието и уточни, че то било удряно с промени на законите, само че когато той почнал работа тогава заварил следствието като обособено към Окръжните следствени отдели в страната. В началото на прехода на някой му пристигнало мислено да отстрани дознанието като форма на следствие . През 1 992 година всички дознания станали разследване и тогава станало затлачването на системата на следствието.
През 1992 година доста от старите следователи напуснали системата на следствието и в окръжните отдели останали по двама или трима души. В началото на 90-те години доста се повишили осъществените закононарушения, тогава се основали групировките и следствието било една затлачена система. След като се одобри Конституцията през 1991 година и бе определен първият Висш съдебен съвет следователите минали като предопределение от Висш съдебен съвет. Първоначално следствието имало трима представители, след това двама и след влизането на новия Наказателно-процесуален кодекс следствието към този момент има един представител във Висш съдебен съвет.
След приемането на Закона за правосъдната власт, при започване на 1995 година следователите били извадени от Министерство на вътрешните работи и минали дефинитивно в правосъдната система. Около 1997-1998 година следствието се нормализирало и почнало да работи доста добре в страната. След като пристигна на власт новото държавно управление през 1997 година имало напрежение сред правосъдната система, прокуратурата, Министерство на вътрешните работи, следствието с тогавашния министър председател. Тогава почнала и офанзивата на следствените органи.
През 1999 година с цел да се отслаби следствието като цяло били основани 28 окръжни следствени служби и профилирана следствена работа, която след това станала Национална следствена работа. Арестите минали към Министерство на правораздаването, а 2000 година дознанието минало напълно в Министерство на вътрешните работи. През 2004 година още веднъж била възобновена Националната следствена работа. Голям удар върху следствието били измененията през 2009 година Тогава следователите изготвили законопроект за промени в Наказателно-процесуален кодекс за увеличение на натовареността на следователите, който бил признат на първо четене в Народно събрание. В претекстовете на Министерски съвет през 2009 година за измененията на Наказателно-процесуален кодекс и Закона за правосъдната власт било написано, че измененията се вършат за ефикасното действие на досъдебното произвеждане.
" Нищо сходно не се случи и след 2009 година следователите останаха съвсем без работа и добре, че се направи една смяна в Наказателно-процесуален кодекс ", заключи следовател Петров.
През 2016-2017 година следователите още веднъж създали опит със законопроект да се усили компетентността на следствието и натоварването му с повече работа. този законопроект минал през първо и второ четене в правна комисия, само че тогава държавното управление хвърлило оставка и законопроектът не съумял да извърши своето предопределение .
Гешев се надява следствието да стане като " от едно време "
Основен приоритет би трябвало да бъде издигане на престижа и достолепието на специалността " следовател "
Това съобщи Стефан Петров, следовател в Националната следствена работа по време на Общото заседание на следователите за избор на член на Висшия правосъден съвет . Неговата кандидатура е препоръчана от следователи от Националната следствена работа и окръжни следствени отдели в окръжните прокуратури от страната. Дали следовател Петров ще бъде определен за член на Висш съдебен съвет следва да стане ясно на 20 март.
Концепцията е обвързвана с отстояване независимостта на правосъдната власт, на прокуратурата и следствието . В нея има още решения за кадрова политика, бюджет, финанси и ръководство на сградния фонд и на други въпроси за правосъдната система.
Следовател Петров се надява да има промени в Наказателно-процесуален кодекс и следователите да бъдат натоварени задоволително с работа . Основните задания, които би трябвало да се случат след възможното приемане на следовател Петров за член на Висш съдебен съвет са следователите да се стремят да повдигнат оптимално престижа на специалността с качествена работа, смяна на законодателството, отбрана на следователите от незаслужено обвиняване и да се чува думата на следствието във Висш съдебен съвет.
" В момента нямаме представител във Висш съдебен съвет и виждате, че политическите сили всеки ден приказват за разпадане на Висш съдебен съвет и избиране на нов подобен. Дори и да не си изкара мандата, ние би трябвало да имаме представител във Висш съдебен съвет ", настоя той.
Освен настояването за увеличение на пълномощията на шефа на Националната следствена работа , съгласно следовател Петров може да се намерения за това следствените отдели да преминат към административно управление на шефа на Национална следствена служба.
Той бил съперник на разделянето на Висш съдебен съвет на две колегии . Не считам обаче, че разделянето на Висш съдебен съвет е официално, тъй като сега съдийската гилдия прави редица задания, а прокурорската гилдия няма никакво отношение, разяснява следовател Петров.
Във Висш съдебен съвет има единствено един настоящ прокурор и двама настоящи съдии , до момента в който всички останали членове не са настоящи прокурори, съдии или следователи. В настоящия състав на Висш съдебен съвет прокурори и следователи не вземат решение основни въпроси, открои той.
Следовател Стефан Петров е номиниран за член на Прокурорската комисия на Висш съдебен съвет
Кандидатурата му е препоръчана от 62-ма следователи от Националната следствена работа
Според него съществува свръхрегулация от страна на Висш съдебен съвет по отношение на правосъдната система . Нормалната работа на правосъдната система зависи от положителното администриране от административните ръководители и на самите магистрати, уточни следовател Петров.
Той не се нае да даде оценка на Инспектората на Висш съдебен съвет , защото той е предназначен да прави справедлива оценка за работата на органите на правосъдната власт. В момента инспекторатът на Висш съдебен съвет е делегитимиран . Следовател Петров съобщи, че никой не е застрахован от взимането на неудачни кадрови решения, в това число и Висш съдебен съвет. " Аз не съм непогрешим и несъмнено съм взимал неверни кадрови решения, само че да не забравяме, че кадровият орган е групов и не съм го правил самичък. Който не работи - той не бърка ", призна той.
Един от проблемите в работата на Висш съдебен съвет е забавянето на състезанията . Всички промени на новия Закон за правосъдната власт били по отношение на ускорение на процедурите по състезания, само че вместо да се ускорят с всяка смяна, те се забавят, регистрира следовател Петров.
По думите му правосъдната власт е най-отдалечена от другите управляващи и е политически самостоятелна . За това следовател Петров е съперник на меренето на рейтинг на правосъдната система и на нейните органи. Трите управляващи са разграничени, само че това не значи, че те са безусловно самостоятелни , както си го показват някои сътрудници. Между трите управляващи би трябвало да има съдействие и съгласуваност, а прокуратурата и съдът би трябвало да бъдат самостоятелни и неутрални от политическо въздействие , безапелационен бе той.
Следовател Петров подсети най-новата история на следствието и уточни, че то било удряно с промени на законите, само че когато той почнал работа тогава заварил следствието като обособено към Окръжните следствени отдели в страната. В началото на прехода на някой му пристигнало мислено да отстрани дознанието като форма на следствие . През 1 992 година всички дознания станали разследване и тогава станало затлачването на системата на следствието.
През 1992 година доста от старите следователи напуснали системата на следствието и в окръжните отдели останали по двама или трима души. В началото на 90-те години доста се повишили осъществените закононарушения, тогава се основали групировките и следствието било една затлачена система. След като се одобри Конституцията през 1991 година и бе определен първият Висш съдебен съвет следователите минали като предопределение от Висш съдебен съвет. Първоначално следствието имало трима представители, след това двама и след влизането на новия Наказателно-процесуален кодекс следствието към този момент има един представител във Висш съдебен съвет.
След приемането на Закона за правосъдната власт, при започване на 1995 година следователите били извадени от Министерство на вътрешните работи и минали дефинитивно в правосъдната система. Около 1997-1998 година следствието се нормализирало и почнало да работи доста добре в страната. След като пристигна на власт новото държавно управление през 1997 година имало напрежение сред правосъдната система, прокуратурата, Министерство на вътрешните работи, следствието с тогавашния министър председател. Тогава почнала и офанзивата на следствените органи.
През 1999 година с цел да се отслаби следствието като цяло били основани 28 окръжни следствени служби и профилирана следствена работа, която след това станала Национална следствена работа. Арестите минали към Министерство на правораздаването, а 2000 година дознанието минало напълно в Министерство на вътрешните работи. През 2004 година още веднъж била възобновена Националната следствена работа. Голям удар върху следствието били измененията през 2009 година Тогава следователите изготвили законопроект за промени в Наказателно-процесуален кодекс за увеличение на натовареността на следователите, който бил признат на първо четене в Народно събрание. В претекстовете на Министерски съвет през 2009 година за измененията на Наказателно-процесуален кодекс и Закона за правосъдната власт било написано, че измененията се вършат за ефикасното действие на досъдебното произвеждане.
" Нищо сходно не се случи и след 2009 година следователите останаха съвсем без работа и добре, че се направи една смяна в Наказателно-процесуален кодекс ", заключи следовател Петров.
През 2016-2017 година следователите още веднъж създали опит със законопроект да се усили компетентността на следствието и натоварването му с повече работа. този законопроект минал през първо и второ четене в правна комисия, само че тогава държавното управление хвърлило оставка и законопроектът не съумял да извърши своето предопределение .
Гешев се надява следствието да стане като " от едно време "
Основен приоритет би трябвало да бъде издигане на престижа и достолепието на специалността " следовател "
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ