Защо взимаме живота толкова насериозно? И без това никой не се е измъкнал жив от него
Ние сме страната на киселите физиономии. На намръщените лица и на пресметливите погледи.
На постоянно подозрителните и постоянно недоволните хора.
Тук нищо от естествения свят не работи като хората. Правиш концерт за пред другари, те стоят и не пляскат, чакат да се изложиш, че да разясняват.
Thinkstock
И главата да си отрежеш пред някой, с цел да му докажеш преданост, той ще каже „ на погрешно я отряза “.
Сякаш не можем да се веселим, да се радваме на самия живот, да се възхитим на нещо, което различен е направил.
Ако някой е облечен хубаво, не можем да му се усмихнем, а ще му търсим недостатък. Все нещо няма да му е наред, тъй като никой не е съвършен.
Thinkstock
Не можем да разграничаваме иронията, сарказма, хумора, лекотата, с която другите хора одобряват живота си.
За нас постоянно е на живот и гибел, даже когато си поръчваме пържени картофи с кебапчета. Готови сме постоянно за пердах и в никакъв случай за усмивка, постоянно сме на крачка от абсурда и в никакъв случай не подаваме първи ръка.
Само вижте по какъв начин караме и ще разберете какво имам поради. Стиснали кормилото с всичка мощ, водачите ни са подготвени да се убият, само че не и да правят отстъпка. Правилата са единствено за смотаняците, а цената на колата те освобождава от отговорност.
Thinkstock
Не ви ли тежи намръщената физиономия, хора? Не ви ли изморява непрестанното бърборене, сплетните и омразата?
Тази непрестанна бойна подготвеност не ви ли смачква? Кога ще изгрее слънцето на нашата улица, като ние даже пердетата не си дръпваме, с цел да забележим времето на открито.
Че да не вземе да ни види някой, да ни завиди, да ни направи нещо зло….
Thinkstock
Много насериозно взимаме всичко и ни се губи главното в живота – да му се любуваме подобен, какъвто е, да му се радваме и да взимаме от него всичко, което ни дава.
Не се престаравайте толкоз, никой не се е измъкнал жив от живота, дайте да го караме по-полека.
На постоянно подозрителните и постоянно недоволните хора.
Тук нищо от естествения свят не работи като хората. Правиш концерт за пред другари, те стоят и не пляскат, чакат да се изложиш, че да разясняват.
Thinkstock И главата да си отрежеш пред някой, с цел да му докажеш преданост, той ще каже „ на погрешно я отряза “.
Сякаш не можем да се веселим, да се радваме на самия живот, да се възхитим на нещо, което различен е направил.
Ако някой е облечен хубаво, не можем да му се усмихнем, а ще му търсим недостатък. Все нещо няма да му е наред, тъй като никой не е съвършен.
Thinkstock Не можем да разграничаваме иронията, сарказма, хумора, лекотата, с която другите хора одобряват живота си.
За нас постоянно е на живот и гибел, даже когато си поръчваме пържени картофи с кебапчета. Готови сме постоянно за пердах и в никакъв случай за усмивка, постоянно сме на крачка от абсурда и в никакъв случай не подаваме първи ръка.
Само вижте по какъв начин караме и ще разберете какво имам поради. Стиснали кормилото с всичка мощ, водачите ни са подготвени да се убият, само че не и да правят отстъпка. Правилата са единствено за смотаняците, а цената на колата те освобождава от отговорност.
Thinkstock Не ви ли тежи намръщената физиономия, хора? Не ви ли изморява непрестанното бърборене, сплетните и омразата?
Тази непрестанна бойна подготвеност не ви ли смачква? Кога ще изгрее слънцето на нашата улица, като ние даже пердетата не си дръпваме, с цел да забележим времето на открито.
Че да не вземе да ни види някой, да ни завиди, да ни направи нещо зло….
Thinkstock Много насериозно взимаме всичко и ни се губи главното в живота – да му се любуваме подобен, какъвто е, да му се радваме и да взимаме от него всичко, което ни дава.
Не се престаравайте толкоз, никой не се е измъкнал жив от живота, дайте да го караме по-полека.
Източник: edna.bg
КОМЕНТАРИ