Отрицанието и посттравматичният стрес са нормални за всяка криза
„ Ние действително не сме имали карантина, даже не сме имали обществена изолираност. В доста страни се изискваха смс-и, с цел да те пуснат да излезеш на открито, даже до магазина, до момента в който у нас по-скоро имаше детайл на обществено разграничаване, който ние първоначално доста отговорно спазвахме като общество. “ Такова мнение изрази пред БНР психологът Иван Игов.
Той добави, че в сички сходни рецесии минават през разнообразни стадии, които се познават добре. „ Минаваме типичен през тези стадии – освен България, само че и всички страни по света”, счита психологът.
„ Понеже към този момент преминахме пик на рецесията, сплотяването, даже героизма на някои хора, които даваха пари или се записваха доброволци, в този момент влизаме в тази фаза, която най-общо се назовава отричане – когато стартира да се слага под подозрение дали ограниченията, които са подхванати на международно равнище или ние сме подхванали, по някакъв метод са отговаряли действително на условията. Фазата е естествена, обикновено е да се стигне до това “, означи Игов.
Психологът описа, че когато през 80-те години в България са се появили първите няколко десетки души, инфектирани от СПИН в Бургас, той е бил част от екипите, които са се опитвали да овладеят обстановката с моряците, без да се дава публичност на протичащото се. Тогава съумели да овладеят първичното напрежение, само че след няколко месеца в фамилиите на инфектираните имало и други разболели се. „ Въпреки че им беше обяснено, макар че им беше разказано в детайли по какъв начин да се пазят, каква е епидемията, какво може да се случи с тях. Цитирам думите на една жена, която през сълзи тогава ми споделяше: но нали го виждам, той е здрав, прав, нищо му няма, докторите нещо объркаха. И безусловно се обрече на гибел с тази фаза на отричане “, показа Игов.
Относно идните изпити и мотивацията на учениците за тях след продължителното отдалечено образование, той посочи, че когато се смени моделът и вместо на учебно заведение си вкъщи, се губи умеенето за централизация.
В желанието на зрелостниците да имат изпращане в учебния двор, каквато е традицията, психологът вижда „ един от най-острите психически проблеми по време на рецесия “ или в тази ситуация на пандемия – загуба на надзор върху персоналния живот. „ Нормално е да искаш нагледно да се върнеш към нормалност с обособените белези за това. “ Психологът обаче поучава завършващите „ да отсрочат това празнуване за наесен “, когато към този момент ще знаят къде ще учат и ще има с какво да се похвалят. „ Празникът може да продължи тогава и да продължи същински. Докато в този момент ще е някакъв празник с маски “, уточни той.
Иван Игов посочи още, че наблюденията върху други сходни рецесии по света и статистиката от тях демонстрират, че месец-месец и половина след връщането към нормалност при значителен % от хората – към 12% по-тежки случаи до 35-36% при по-леките случаи, стартират да се демонстрират признаци на така наречен посттравматичен стрес .
„ То е като с адреналина. Ако сте взели участие в пътен проблем, знаете по какъв начин адреналинът ви кара да се мобилизирате, по-късно целият човек се разтреперва и даже отпада. Има подобен резултат, този резултат е проучен “, означи той.
Психологът сподели, че е обикновено децата ни да изпитват бодърствуване, напрежение. „ Вчера по телефона една клиентка говореше за това, че 8-годишното й дете не желае да смъкна маската и ръкавиците даже у дома , тъй че ще имаме и такива случаи “, добави Иван Игов.
Психологът предлага да се хванем „ за скъпото, за сигурното, за това, с което сме изпитали приятни усеща по време на пандемията и да продължим “.
Той добави, че в сички сходни рецесии минават през разнообразни стадии, които се познават добре. „ Минаваме типичен през тези стадии – освен България, само че и всички страни по света”, счита психологът.
„ Понеже към този момент преминахме пик на рецесията, сплотяването, даже героизма на някои хора, които даваха пари или се записваха доброволци, в този момент влизаме в тази фаза, която най-общо се назовава отричане – когато стартира да се слага под подозрение дали ограниченията, които са подхванати на международно равнище или ние сме подхванали, по някакъв метод са отговаряли действително на условията. Фазата е естествена, обикновено е да се стигне до това “, означи Игов.
Психологът описа, че когато през 80-те години в България са се появили първите няколко десетки души, инфектирани от СПИН в Бургас, той е бил част от екипите, които са се опитвали да овладеят обстановката с моряците, без да се дава публичност на протичащото се. Тогава съумели да овладеят първичното напрежение, само че след няколко месеца в фамилиите на инфектираните имало и други разболели се. „ Въпреки че им беше обяснено, макар че им беше разказано в детайли по какъв начин да се пазят, каква е епидемията, какво може да се случи с тях. Цитирам думите на една жена, която през сълзи тогава ми споделяше: но нали го виждам, той е здрав, прав, нищо му няма, докторите нещо объркаха. И безусловно се обрече на гибел с тази фаза на отричане “, показа Игов.
Относно идните изпити и мотивацията на учениците за тях след продължителното отдалечено образование, той посочи, че когато се смени моделът и вместо на учебно заведение си вкъщи, се губи умеенето за централизация.
В желанието на зрелостниците да имат изпращане в учебния двор, каквато е традицията, психологът вижда „ един от най-острите психически проблеми по време на рецесия “ или в тази ситуация на пандемия – загуба на надзор върху персоналния живот. „ Нормално е да искаш нагледно да се върнеш към нормалност с обособените белези за това. “ Психологът обаче поучава завършващите „ да отсрочат това празнуване за наесен “, когато към този момент ще знаят къде ще учат и ще има с какво да се похвалят. „ Празникът може да продължи тогава и да продължи същински. Докато в този момент ще е някакъв празник с маски “, уточни той.
Иван Игов посочи още, че наблюденията върху други сходни рецесии по света и статистиката от тях демонстрират, че месец-месец и половина след връщането към нормалност при значителен % от хората – към 12% по-тежки случаи до 35-36% при по-леките случаи, стартират да се демонстрират признаци на така наречен посттравматичен стрес .
„ То е като с адреналина. Ако сте взели участие в пътен проблем, знаете по какъв начин адреналинът ви кара да се мобилизирате, по-късно целият човек се разтреперва и даже отпада. Има подобен резултат, този резултат е проучен “, означи той.
Психологът сподели, че е обикновено децата ни да изпитват бодърствуване, напрежение. „ Вчера по телефона една клиентка говореше за това, че 8-годишното й дете не желае да смъкна маската и ръкавиците даже у дома , тъй че ще имаме и такива случаи “, добави Иван Игов.
Психологът предлага да се хванем „ за скъпото, за сигурното, за това, с което сме изпитали приятни усеща по време на пандемията и да продължим “.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ