Ние приемаме, че е нормално да получаваме по-висока заплата с

Ние одобряваме, че е обикновено да получаваме по-висока заплата с времето, а стоките и услугите да нарастват. Това събитие се назовава инфлация и в случай че повишението на цените е в границите на 3% до 5% годишно, е здравословно за стопанската система и за участниците в нея. През последните 3 месеца в България следим тъкмо противоположния феномен – дефлация. В тази публикация ще ви споделя всичко значимо, което би трябвало да знаем за намаляването на потребителските цени и по какъв начин са се възползваме от това.

Какво е Идеологически подривни центрове ?

Индексът на потребителските цени (ИПЦ) е инструмент за премерване на изменението на цените на избрана пазарна кошница от артикули, ориентирани към крайните консуматори. Измерва се на месечна и годишна база, което разрешава съпоставяне сред цените в разнообразни интервали от време. Този способ за премерване на инфлацията не е доста акуратен, тъй като не регистрира изменението в качеството на продуктите, както и навлизането на пазара на нови артикули и услуги. Ако желаеме да изчислим дали продуктите, които използваме нарастват или поевтиняват, е добре да използваме калкулатора за персоналната ни инфлация от уеб страницата на Националният статистически институт.

Макар дефлацията да наподобява като нещо позитивно, това не е по този начин, тъй като тя демонстрира, че нещо не е наред в стопанската система. Понижаването на цените през последните няколко месеца в България се дължи главно на увеличената безработица и намаляването на заплатите в доста браншове. В интервали на обща неустановеност, хората заобикалят да купуват по-скъпи артикули и услуги, като това води само че понижаване на техните цени. Намалените продажби на бизнеса водят до редуциране на разноски, редуциране на личен състав и това може да се трансформира в една серпантина, излизането от която е доста мъчно.

Какво предизвиква дефлацията ?

Това събитие може да се провокира от доста фактори, само че крайният резултат е че се трансформира съотношението сред търсенето и предлагането. Когато заради някакви аргументи семействата и компаниите стартират да купуват по-малко артикули при същото равнище на предложение, това води до намаляването на крайните цени.

На един развъртян пазар дефлация може да има, в случай че доста компании създават сходни артикули и намаляването на цените се употребява като конкурентно преимущество. Това води до нарастване на продуктивността във компанията и в стопанската система като цяло. Липсата на свободна конкуренция, монополите и картелните съглашения държат цените на високи равнища и облагите отиват за фирмите. По тази причина, свободният и конкурентен пазар е най-хубавия метод за контролиране на взаимоотношенията в дадена стопанска система.

Дефлацията може да бъде породена и от страната през нейните разноски. Ако една страна има политика на строги икономии и понижи фрапантно държавните разноски за обществени действия, инфраструктура, обучение, сигурност и други, това ще докара до поевтиняване на доста артикули и услуги.

Непрекъснатото понижаване на потребителските цени за дълъг интервал от време може да е по-страшно даже от по-високата инфлация. Причината е, че намаляването на фирмените доходи ще докара до редуциране на техните разноски, всеобщи уволнения на чиновници и служащи, прекъсване на развиването и прекосяване в режим на оцеляване. Това ще се отрази и на семействата, които ще лимитират също своите разноски и ще се въздържат от по-големи покупки. Всичко това ще докара до по-ниски налози и страната също ще прави икономии. Излизането от тази дефлационна серпантина е извънредно мъчно.

Как да излезем от дефлацията ?

Преди Голямата меланхолия от 30-те години на ХХ век, множеството икономисти и финансисти са считали, че дефлацията е краткотрайно събитие, което изчезва от единствено себе си, без интервенция на страната и централните банки. Най-големият спад в историята на Съединени американски щати ги убеждава в противното. След доста проби и неточности, са открити точните принадлежности и светът излиза от този тежък миг.

Сега знаем, че държавните управления и централните банки имат съществена роля в битката с дефлацията посредством паричното предложение и разнообразни принадлежности за стимулиране на потреблението и отпущането на заеми. На първо място те стартират да наливат пари в стопанската система непосредствено или посредством комерсиалните банки. Това се случи след предходната рецесия от 2008 година с така наречен „ количествени удобства “, които имаха позитивен резултат върху международната стопанска система. Сегашната обстановка към корона вируса принуди страните да одобрят ограничения за възобновяване на стопанските системи в размер на трилиони долари и евро. Доколко те ще дадат резултат, времето ще покаже.

Другият инструмент за ограничение на дефлацията е посредством понижаване на лихвите. Проблемът при него е, че когато те доближат 0%, няма доста потребни ходове. Никой не знае какво би се случило, в случай че се вкарат негативни лихви по заемите (както е в този момент при някои депозити). Това ще промени цялостното ни схващане за парите и тяхната роля в нашия живот.

Как може да спечелим от дефлацията ?

Да си купуваме по-евтини хранителни артикули, горива, почивки и други артикули е първият метод, по който може да се възползваме от дефлацията. Ако планираме покупка на автомобил, жилище или някаква по-скъпа техника, през идващите месеци ще е най-подходящото време, с цел да го създадем. Въпросът е, че не знаем за какъв интервал ще има дефлация. Всички ограничения за подкрепяне на стопанските системи ще сработят в един миг и тогава ще пристигна противоположното събитие – инфлация. Повечето пари в хората и компаниите, намаляването на безработицата и връщането на оптимизма, ще доведат до повишението на цените с бързи темпове.

За да спасим спестяванията си от обезценяване, е добре по време на дефлацията и понижените цени да влагаме в активи, които са устойчиви по време на инфлация. На първо място, това са обичаните на доста българи недвижими парцели, само че има и такива като злато, акции, облигации и доста други. Каквото и да изберем, ще е доста по-добре от банковите депозити с съвсем нулеви лихви. Дори при ниска инфлация, парите там ще се стопяват постепенно, само че несъмнено.

България навлезе в интервал на дефлация като не се знае тъкмо какъв брой време ще продължи той. Ние не може да влияем върху тези световни процеси, само че може да ги следим и да се възползваме от тях като се поучим от историята.