Икономист от ОББ: На 1 януари 1997 година България прие съдбата на еврото и загуби валутен суверенитет
Ние приехме ориста на еврото, живяхме с нея, обезценявахме или надценявахме активите си с европейската валута – в този момент нищо няма да се промени, единствено ще можем да го управляваме съгласно нашата тежест във валутния съюз. Този коментар направи доктор Емил Калчев, основен икономист на ОББ и учител в Нов български университет, в предаването „ В развиване “ по Bloomberg TV Bulgaria.
Той подсети, че „ в случай че България е изгубила валутен суверенитет, това стана на 1 януари 1997 година с твърдото връзване на лв. към еврото, непроменено и до през днешния ден “.
Икономистът уточни, че от този момент, всичко което се случваше с еврото, автоматизирано се пренасяше към лв..
Според него в приемането на еврото няма нищо вълнуващо и изключително забавно за потребителите и доста от компаниите. „ Най-трудно е за банките, които би трябвало да решат казуса с фактическите пари – банкноти и монети, само че секторът е подготвен и няма да има проблем “, чака доктор Калчев.
Той счита, че приемането на еврото ще бъде позитивно за българската стопанска система, която още по-добре ще се интегрира в Европейски Съюз и страната ни ще има повече суверенитет, защото към този момент ще разполага с право на глас в решенията за единната валута.
Икономистът посочи казуса на страната ни с несъразмерните обществени разноски. По думите му той би трябвало да бъде овладян, с цел да се резервира салдото. „ Виждаме какво се случва в прилежаща Румъния, която е принудена да свива мощно заплатите и да орязва разноски. Това са доста мъчителни ограничения “, даде образец доктор Калчев и прикани за възобновяване на салдото, който дълго време беше присъщ за страната ни.
„ Бюджетът е проблематичен досега и България доста евентуално ще приключи годината с недостиг от над 3% от Брутният вътрешен продукт. Това най-малкото е излагация – да влезем в еврозоната на 1 януари следващата година с несъразмерен недостиг, откакто обяснявахме на всички какъв брой сме готови “, е мнението на икономиста.
Той акцентира, че нарастването на заплати и пенсии би трябвало да е придружено от структурни промени за възстановяване на бранша или администрацията, в които отиват парите, само че регистрира, че такива стъпки не се следят.
„ Силният растеж на заплатите понижава и конкурентоспособността на стопанската система, защото българската продукция последователно става прекомерно скъпа, означи икономистът. " Причината е, че българската стопанска система не е задоволително новаторска и има прекомерно малко насъбрани вложения в нея “, заключи той.
Д-р Калчев изясни, че покачването на заплатите отива в крайната цена и това прави българските артикули неконкурентоспособни. Той подчерта данните към шестмесечието на тази година, които демонстрират спад на износа с 4,1%.
„ Еврото единствено по себе си не е проинфлационно, очевидно е, че имаме инфлация, движена от бързо растящите приходи, изключително в обществения бранш, който е мощният мотор на приходите, подтикващ растежа на заплатите като цяло “, сподели още икономистът.
