Домашните любимци на известните исторически личности
Ние от 21 век сме всеотдайни фенове на домашните любимци, само че не трябва да мислим, че практиката да си гледаш животинки за наслаждение, а не за храна, е от скоро. От римските аристократи до кралица Виктория доста известни исторически персони са си гледали животни – в това число кучета, змиорки и омари. Нека научим повече за някои от тях.
Президентът Андрю Джаксън е твърд боен воин, прочут с това, че участва в доста смъртоносни дуели и един път даже, когато не може да простреля съперника си, го бие с сопа. Но до гибелта си през 1845 година, Джаксън става тих и надълбоко набожен човек, заради което опечалените на погребението му са силно сюрпризирани, когато неговият домакински любим, сивият папагал Пол, стартира да говори обидни псувни. Ясно е, че птицата е взела част от соления език на Джаксън, когато е в по-ранния си интервал, само че въпреки всичко – какъв брой невъзпитано.
Маркиз дьо Лафайет не е другар единствено с Джордж Вашингтон. През 1825 година, след изчерпателна обиколка из Щатите, той идва в Белия дом, носейки разнообразни дарове, дарени му от признателната нация. Най-странният от тях е жив алигатор, който аристократичният французин незабавно преотстъпва на сегашния президент Джон Куинси Адамс. Не сме сигурни по какъв начин госпожа Адамс реагира на тази вест, само че президентът явно се радва да задържи алигатора във ваната в Белия дом, където го употребява, с цел да се майтапи с някои от гостите си.
Подобно на доста джентълмени от 18 век, Джордж Вашингтон е буен фен на кучетата и гледа доста ловни кучета в имението си в Маунт Върнън, в това число шпаньоли, пастирски кучета, териери, нюфаундленди и далматинци. Привързаността му към домашните му любимци се вижда от очарователните имена, които им дава – Сладки устни, Любов, Типси, Пияницата и Мадам Мус. Но той не е просто някакъв остарял простак с добро сърце, Джордж в действителност е удивен от отглеждането на животни. Когато маркиз дьо Лафайет – френският воин на Американската война за самостоятелност – му изпраща няколко френски фоксхаунда, Вашингтон бързо осъзнава, че може да ги кръстоса с британски фоксхаунд, с цел да създаде американска порода: „ великолепно куче, което има експедитивност, нюх и мозък. “
Кралица Виктория е предан фен на животните, чието застъпничество прибавя „ Кралски “ към британската Асоциация за отбрана на животните през 1840 година Тя има доста кучета, само че най-известното евентуално е Лути – пекинез, подарен й от капитан Харт Дън от 99-ия полк по време на Втората опиумна война. Пекинезите са свещените кучета на китайския императорски двор – антична порода с 2000-годишна история. И в действителност Лути е взет от Летния замък в Пекин, откакто английски и френски сили нахлуват в комплекса през 1860 година като възмездие за гибелта на редица дипломати. Дворецът е авансово евакуиран, само че старата вуйна на императора избира да се самоубие като оставя след себе си пет кучета, от които Виктория получава едно.
Когато става брачна половинка на Хенри VIII, Ан Болейн получава малко куче от лейди Лийл, брачна половинка на губернатора на Кале, коeто тя назовава Поркой, „ Защо? “ на средновековен френски, заради неговото учудено изражение. За страдание то умира, падайки от огромна височина, и всички другари и близки на Ан са толкоз уплашени да й оповестят скръбната новина, че би трябвало да го направи крал Хенри.
Около 150 години по-късно крал Чарлз II би трябвало да се оправи с друг проблем. Неговите известни шпаньоли не умират, само че ги отвличат, и раздразненият крал разгласява известия във вестниците, в които упорства домашните любимци да му бъдат върнати.
Странното е, че римските аристократи освен се радват на котките и кучетата си, само че и наподобява гледат домашни електрически змиорки в градинските езера. И за Квинт Хортензий, и за Луций Лициний Крас се приказва, че плачат при гибелта на своите водни приятели, като Крас явно украсява обичаната си змиорка с огърлица и обеци „ тъкмо като някаква напета мома “.
Френският поет-романтик Жерар дьо Нервал има омар за домакински любим, наименуван Тибо, който не е затворен в аквариум, а си се разхожда из публичните градини на Париж, воден на синя копринена каишка. Омарите могат да оцелеят без вода няколко дни, тъй че тези редовни разходки не са проблем. За ексцентричния стихотворец ракообразното е съвършеният домакински любим, тъй като „ омарите са миролюбиви, съществени същества, които знаят тайните на морето и не лаят “.
