"Диалози" на Ивайло Цветков: разговорът все още е възможен
" Ние не случихме " 1989-та ", тя ни се случи и по тази причина през всичките тези години ние приличахме на пасажера, който идва на гарата в последния миг и който, даже когато е съумял в последния миг да скочи на стълбите на потеглящия трен, продължава да живее със страха, че се е качил на неверния трен и че пътува в неверната посока. В момента, в който се появи опцията за избор, ние просто се разбягахме, освен в директния, само че и в преносния смисъл - за 30 години не се появи какъвто и да било план, който да ангажира задоволително доста хора ".
Така дава отговор на въпроса к ой е най-големият български неуспех в последните три десетилетия. Въпросът му е заложен Ивайло (Нойзи) Цветков на 18 май 2020 година Интервюто с него е част от новата книга " Диалози ", която събира 26 диалога на създателя с разнообразни персони от България. Като завършек в края на книгата е поместен и диалог със самия създател.
Ивайло (Нойзи) Цветков е културен антрополог, публицист и журналист. Той е създател и основен редактор на списание " Егоист ". В " Диалози " са събрани част от многочислените му изявленията. Сред събеседниците му са Явор Гърдев, Алек Попов, Георги Лозанов, Харалан Александров и други български интелектуалци.
Кризите в обществото, предишното, бъдещето и сегашното, българската орис и еднаквост и по какъв начин да се надграждаме - това са единствено част от тематиките на разговорите., а корицата и графичният дизайн са дело на Анна Симеонова. За разговорите: Макар и диалозите да са от преди няколко години, те са към момента настоящи. Предлагаме ви фрагменти от интервютата на Ивайло (Нойзи) Цветков с политолога Иван Кръстев и, както и изявлението на Даниел Ненчев със самия Нойзи.
Диалози. (Ивайло (Noisy) Цветков)С код 10Dnevnik получавате най-малко 10% отстъпка
Иван Кръстев за корона-кризата и краят на бъдещето като категория на въображението
Диалог от18 май 2020
Защо Чехия е в платоновското видимо " да ", а ние все " не "? Включително съветската трактовка, съгласно която Чехия 1938 е " да ", а 1968 " не " (смее се).
- Ние непрекъснато се държим като жертва. В този подтекст, паралелите сред България и Сърбия са извънредно забавни. Сърбия също се изживява като жертва, само че в това време сърбите са мобилизирали цялата си сила в една театрална суверенност. Политическите водачи в Белград непрекъснато упорстват, че всичко което вършат, е тяхно суверенно решение, даже когато е пределно ясно, че това не е по този начин. Когато Вашингтон, Брюксел или Москва натискат Сърбия да вземе несъмнено решение, позата на Белград е " ние го вършим, тъй като ние по този начин желаеме " (макар че не желаят това). Ние пък сме в другата прекаленост - каквото и да вършим, разнообразни български държавни управления през годините ни убеждават, че вземат едно или друго решение, тъй като някой извън ни натиска за това (дори когато никой не ни натиска за нищо). В този смисъл позицията, която сме избрали, е на театрална не-суверенност. И двете позиции ми се виждат развращаващи със своята превзетост. Надявам се тази рецесия да не препотвърди националната ни философия, която прочетох неотдавна: " Животът е като стълба в кокошарник - къса и насрана " (смях).
Исторически, и ненапълно опростено, прекомерно постоянно се повтаря следният модел: рецесията идва, хората страдат неимоверно и ги обгръща същински боязън, идва спасителят и оправя нещата, само че след това му харесва да е на власт и малко по малко я завзема изрично. А хората го оставят, тъй като ги е боязън от по-лошото, което помнят. Икономически разбираемо. Но имайки поради цялата човешка история и знания, за какво продължаваме да разрешаваме точно това да се случва? И няма ли по-удачен метод за ръководство на човешкия Angst от тоталитарната власт?
- Страхът е доста мощна страст. В всеобщата визия точно поради страха популистите идват на власт. Ето за какво не трябва да ни учудва убеждението на доста хора, че десните популисти ще бъдат най-облагодетелствани от рецесията с COVID-19. Кое обаче е по-доброто пояснение за надигането на популизма през последното десетилетие - страхът или тревогата?
Чудесно. Страхът има обект, тревогата (anxiety) - не, тя e дифузно положение.
- Точно. Психолозите са на мнение, че страхът и тревогата са родствени - и двете са свързани с чувството за заплаха. Но също така акцентират, че страхът е реакция на съответна и забележима заплаха - да вземем за пример, боязън от болест със смъртоносна болест. За разлика от него тревогата е таман дифузно, както казваш, нефокусирано и лишено от съответен обект разбиране, обвързвано с нечие бъдеще. Хората се тревожат, че животът на децата им ще бъде по-лош от техния личен. Че мигрантите ще ги изместят. Тревожи ги надвисналият климатичен апокалипсис или вероятността от извънземно настъпление. Тревожните хора са и гневни, само че за разлика от тях уплашените не могат да си разрешат лукса на гнева, тъй като са прекомерно погълнати от усилието да оцелеят. Популистите ловко употребяват гнева на тревожните. Хората, обзети от тревога, имат друго държание от тези, които изпитват боязън. Все по-обемна литература от региона на обществената логика на психиката утвърждава, че в условия на боязън " хората развиват нараснало внимание и осъзнатост на рестриктивните мерки върху свободата на деяние и трансформират в своя основна цел желанието за възобновяване на по-висока степен на кохерентност и сигурност ". В своите записки немският книжовен критик Марсел Райх-Раницки признава, че въпреки да е прекарал в четене огромна част от месеците във варшавското гето през Втората международна война, нито един път не е избрал да чете разказ - от боязън, че в случай че го стартира, ще почине, преди да стигне до края.
- Когато завърши най-тежкият етап на сегашната рецесия и хората престанат да се опасяват за живота си, ще се върне гневът, а политиците популисти като Марин льо Пен или Матео Салвини най-вероятно още веднъж ще наберат известност. В момента обаче силата на страха, подбуден от ковид, изяснява за какво побеждава държавната, а не популистката реторика. На този стадий на рецесията популистите са огромните губещи. Вместо да потърсят кой да стане изразител на тяхното възприятие за безнадеждност, уплашените хора търсят кой да ги отбрани.
Наскоро четох нещо доста прелестно от теб - че няма по какъв начин сега да разбираем какво ще стане след ковид, тъй като това е все едно да разбираем следвоенния свят, преди да е ясно кой е победител във войната. " Нарисувай " света след този форсмажор, апелирам.
- Размишлявайки над възможните промени, които COVID-19 може да породи, си спомних едно изречение от " Абсурдни романи " на Стивън Лийкок: " Лорд Роналд не сподели нищо, изхвърча от стаята, метна се на коня си и запрепуска като оглупял във всички направления ". Светът ще се промени, само че посоката на смяната ще е разнопосочна. И по тази причина прогнозите ни са по-неблагонадеждни даже от бързите проби за ковид при започване на пандемията.
COVID-19 е световна рецесия в най-буквалния смисъл на думата. Световната продоволствена стратегия на Обединените народи предизвестява, че броят на хората, изправени пред изострен дефицит на храни и апетит, може да се удвои до края на 2020 и да доближи 265 милиона души. Възможно е да станем очевидци на вълна от политически и военни спорове. Трябва да чакаме нови миграционни талази. Но най-голямата смяна е очертаващият се цялостен конфликт сред Съединени американски щати и Китай. В този подтекст, две трендове ми се виждат стратегически значими - едната е наклонността на регионализация, а другата е наклонността на геополитическа поляризация, подбудена от възходящото съревнование таман сред Съединени американски щати и Китай.
© Яна Лозева
Диалог с политолога Иван Кръстев от 18 май 2020 година
Теди Москов за свободата над признанието, " Ха, ха, ха, но в действителност - хлъц, хлъц, хлъц " и " Ба маа му "
Диалогот3 юли 2018
Защо българският политически преход не съумя?
- Как да не е съумял!? Тия, които го организираха, съумяха във всяко едно отношение. Ха, ха! Сега съществено - капитализъм с назначени капиталисти не се прави! Освен това, трябваше да почнем да го строим от нулата, тъй като се сещам за вица: " Каква е приликата сред атомната бомба и комунизма? И двете отстраняват разликата сред града и селото! " Ха, ха, ха, но в действителност - хлъц, хлъц, хлъц! При нас беше отстранена разликата сред мъдро и неуместно, сред надарено и бездарно, сред почтено и подло, сред диригент и оркестър. Затова трябваше да стартираме първо от робовладелчески строй, след това през феодализъм и чак тогава по натурален път да стигнем до капитализма И отново по натурален път да забележим дали той нямаше да докара до някакъв нов естествено пристигнал комунизъм " С човешко лице ".
Повечето хора мислят, че хората на културата просто мрънкат за пари. Хайде да ги опровержим - каква е ролята на страната?
- Ние, хората на културата, не мрънкаме, а рецитираме, пеем, играем, танцуваме, свирим, композираме, рисуваме, режисираме и пишем. Тези действия заслужават несъмнено възнаграждение и това е напълно обикновено! Ако някой счита изреченото предпочитание за заплащане на труда за " мрънкане ", нека той остане без пари! А в случай че някой мисли, че гореизброените действия не заслужават почтено възнаграждение, то той е извънреден тъпанар. Ролята на страната е да обезпечи достатъчното най-малко за оживяването на артистите, тъй като театърът в чист тип умира! Чакам към този момент да се появят спектакли със заглавия вид " Жена ми Спиридон изкорми чичо си Теменужка и смени пола на дядо си - магарето Минчо ". Само такива идиотщини стартират да притеглят публиката. Интересно за какво когато миньори, тъкачки и различен тип служащи стачкуват за пари, го назовават " стачка ", а когато ние си желаяме заслуженото - " мрънкане "!? Между другото, хубаво би прозвучало: " Днес Съюзът на артистите провежда мрънкане пред Министерски съвет ", или " Група писатели мрънкаха пред Министерство на културата от два до четири следобяд ". Или, още по-добре: " Оркестърът на Българското радио ще мрънка тази вечер в ре минор в зала България. Приходите от концерта ще отидат за самун и вода за оркестрантите и техните семейства. Тромбонистите няма да свирят, а ще тананикат, тъй като предадоха инструментите се за остаряло желязо ".
Работил си дълги години в Германия. Обясни по какъв начин там действа културата и какво можем да заимстваме.
- Обяснявал съм го доста пъти и не ми се приказва за това. Само ще повторя, че през 1995 годишният бюджет на дюселдорфския спектакъл беше 45 млн. марки, обезпечени от общината. Притеснени от този факт, всички данъкоплатци от двумилионния град подариха по 100 марки на театъра и по този начин пристигнаха още над 100 милиона. Там всеки спектакъл се гордее с абонаментната си аудитория. А тя се гордее със себе си, тъй като поддържа културата в града си. След Втората международна война, разрушената Западна Германия усилва бюджета си за просвета 10 пъти?!? Нищо не можем да заимстваме.
Представи си, че би трябвало да обясниш настояща България на двама души - европеец и, да кажем, човек от Туркменистан.
- Толкова съм я обяснявал на европейците, че ми писна. Ще взема този от Туркменистан и ще го помоля той да ми я изясни. Все отново едно външно око може да е много по-обективно от моето. Така върша по време на подготовките - крещя я майка ми, я някой сътрудник да ми кажат какво в действителност се случва на сцената. Водил съм много от немските си актьори тук - и с любознание съм ги разпитвал къде в действителност пребивавам.
© Яна Лозева
Диалог с режисьора Теди Москов от 3 юли 2018 година
Книгата събира 26 диалога, в които Ивайло (Нойзи) Цветков задава въпросите. Като завършек в края на книгата е поместен диалог с Даниел Ненчев, където Нойзи застава от другата страна. " Дневник " разгласява и фрагмент от разговора сред Даниел Ненчев и Ивайло (Нойзи) Цветков.
Ивайло " Нойзи " Цветков - за умността, провалената българска модерност и " съветизма "
Диалог от 21 юни 2022 с Даниел Ненчев
Защо е добре разговорите да бъдат в актуалната книга?
- Всичко тук се дължи на сляпата ми религия, че във всяка, да я назовем, мини-епоха, и по-специално последното десетилетие в България, има въпреки всичко изключителни мислители. Да, от позиция на " когнитивно опростените ", всичко това в действителност са като че ли извършения по умност, само че не - те са извършения по адекватност на епохата. И най-много извършения по Смисъл, с основна писмен знак. Надявам се и след 10-20 години мойте " песни " все да се четат (смее се).
Какво научи от тези разговори с едни от най-способните мислители към нас?
- Че жанрът " изявление ", при който сме задължени да се смиряваме като его пред интервюирания, може да прекрачи в нещо, което успешно нарекох " Диалози ", с нужното мигане към моя преподавател Платон. Както ослепително подсети моят другар Георги Господинов, на първо място имаме потребност от разговор със себе си. Мисля, че тази книга в някакъв мета смисъл го реализира. Тя е хем разговор със събеседника, хем разговор и със своите вътрешни " демони ". Надявам се и читателят да преоткрие себе си във всичко това. Или най-малко да си постави тази книга на масичката в хола, с цел да го помислят за интелигентен (смее се).
Контекстът, в който приказваме сега, е войната на Русия против Украйна и несигурна политическа обстановка. Какво усещаш в този миг?
- Аз не си скъсвам ризата, когато видя " опити за платени опити " да бъдем отдалечени от единствения избавителен сегашен избор - Европейски Съюз и НАТО. Напротив. Мисля, че това не е допустимо даже. Опитвам се да бъда мил, с цел да не горещя в допълнение когнитивно провокираните прослойки, които - главно заради нормално незнание, носталгия или заблуждение в соц-мрежите - крещят за завой в цивилизационния ни избор. А той е изцяло явен: над 2 млн. българи работят непрекъснато в Европейски Съюз, в това число сезонни служащи. Те може всеобщо да не са безусловно образовани политически, само че напълно ясно схващат своя интерес - изключително в тези от дълго време гетоизирани ромски общности в провинцията, които се устоят от пращаните всеки месец пари. Познавам такива хора в Ловешко, да вземем за пример, и те доста тъкмо си вършат сметката - изобщо не ги интересуват идиотите, които сменят междинното ни зелено в знамето със синьо. Да кажа и още нещо: част от когнитивно провокираните се противят на въвеждането на еврото, само че доста добре знаят, че това по контракт е неизбежно. Ерго, да внимаваме за постигнатото и да не го разрушаваме.
Защо ангелът на мира е по-слаб от демона на войната?
- Защото, първо, има исторически атавистичен нагон към войната, изключително в избрани общества, и второ, тъй като Европа, без войни за 77 години (ако не броим югославските), просто " заспа ", мислейки си, че това в никакъв случай няма да се повтори. Има и трето, и най-важно: всяка война отваря благоприятни условия за удивителен, милиарден бизнес. Можем единствено да се помолим на Бог да не стига до нас.
Какво би споделил на тези, които не гласоподават?
- Нищо. Това си остава интимно прекарване. Разбира се, негласуването нормално преразбърква тестето карти, само че по моему никой не трябва да се меси в този по този начин значим персонален избор. Негласуването е също толкоз годен избор, колкото и гласуването. А за какво към този момент към 60% не гласоподават? Този въпрос не е към мен, а към политиците - и повдига по-големия въпрос за неналичието на водачество, което да " подпали " всеобщо душите.
Каква би било хубаво да бъде българската фантазия? Ако за момент си представим, че този машинален езиков общ брой от байганьовци и алековци може заедно да мечтае.
- Няма единна българска фантазия, съвсем както няма и - примерно - литовска национална фантазия, с изключение на да се откъснат от руснаците, което и направиха (смее се). Голямата българска национална фантазия, поради която загиваха моите предци, се споделя " Македония ", и от дълго време към този момент я няма. Има единствено геополитически сметки, и ние не сме фактор в тях. Ерго, да си затваряме устата и да приемем еврото, тъй като - по сходство на националния ни тим по футбол - нямаме думата. Да дам и още по-забавен образец - Киргизстан счита, че некви територии от Узбекистан им принадлежат по право, само че за това си приказват единствено там. Ето това сме ние - никой не се интересува от наште исторически технения, ние сме елементарна външна страна, и - уви - би трябвало да приемем, че сме една въшчица на геополитическата карта, даже не на челото. И също да благодарим на Господ, че сега няма " балканизация " (термин в западните учебници, съгласно който безусловно неразбираемо всички почват да водят война всеки против всеки). В същото време обаче да четем и избрани западни историци, които приказват за " Bulgarian Empire " при Симеон, Петър, Самуил и даже Асеневци. Т.е. да се гордеем с предишното си, само че да не го трансформираме в инструмент, тъй като не е. Аз да вземем за пример се гордея с Георги Стойков Раковски, първият вероятен европеец по тези ширини, само че никой през днешния ден оттатък нас даже и не подозира кой е той. И се гордея безшумно - единственият умозаключителен метод.
Така дава отговор на въпроса к ой е най-големият български неуспех в последните три десетилетия. Въпросът му е заложен Ивайло (Нойзи) Цветков на 18 май 2020 година Интервюто с него е част от новата книга " Диалози ", която събира 26 диалога на създателя с разнообразни персони от България. Като завършек в края на книгата е поместен и диалог със самия създател.
Ивайло (Нойзи) Цветков е културен антрополог, публицист и журналист. Той е създател и основен редактор на списание " Егоист ". В " Диалози " са събрани част от многочислените му изявленията. Сред събеседниците му са Явор Гърдев, Алек Попов, Георги Лозанов, Харалан Александров и други български интелектуалци.
Кризите в обществото, предишното, бъдещето и сегашното, българската орис и еднаквост и по какъв начин да се надграждаме - това са единствено част от тематиките на разговорите., а корицата и графичният дизайн са дело на Анна Симеонова. За разговорите: Макар и диалозите да са от преди няколко години, те са към момента настоящи. Предлагаме ви фрагменти от интервютата на Ивайло (Нойзи) Цветков с политолога Иван Кръстев и, както и изявлението на Даниел Ненчев със самия Нойзи.
Иван Кръстев за корона-кризата и краят на бъдещето като категория на въображението
Диалог от18 май 2020
Защо Чехия е в платоновското видимо " да ", а ние все " не "? Включително съветската трактовка, съгласно която Чехия 1938 е " да ", а 1968 " не " (смее се).
- Ние непрекъснато се държим като жертва. В този подтекст, паралелите сред България и Сърбия са извънредно забавни. Сърбия също се изживява като жертва, само че в това време сърбите са мобилизирали цялата си сила в една театрална суверенност. Политическите водачи в Белград непрекъснато упорстват, че всичко което вършат, е тяхно суверенно решение, даже когато е пределно ясно, че това не е по този начин. Когато Вашингтон, Брюксел или Москва натискат Сърбия да вземе несъмнено решение, позата на Белград е " ние го вършим, тъй като ние по този начин желаеме " (макар че не желаят това). Ние пък сме в другата прекаленост - каквото и да вършим, разнообразни български държавни управления през годините ни убеждават, че вземат едно или друго решение, тъй като някой извън ни натиска за това (дори когато никой не ни натиска за нищо). В този смисъл позицията, която сме избрали, е на театрална не-суверенност. И двете позиции ми се виждат развращаващи със своята превзетост. Надявам се тази рецесия да не препотвърди националната ни философия, която прочетох неотдавна: " Животът е като стълба в кокошарник - къса и насрана " (смях).
Исторически, и ненапълно опростено, прекомерно постоянно се повтаря следният модел: рецесията идва, хората страдат неимоверно и ги обгръща същински боязън, идва спасителят и оправя нещата, само че след това му харесва да е на власт и малко по малко я завзема изрично. А хората го оставят, тъй като ги е боязън от по-лошото, което помнят. Икономически разбираемо. Но имайки поради цялата човешка история и знания, за какво продължаваме да разрешаваме точно това да се случва? И няма ли по-удачен метод за ръководство на човешкия Angst от тоталитарната власт?
- Страхът е доста мощна страст. В всеобщата визия точно поради страха популистите идват на власт. Ето за какво не трябва да ни учудва убеждението на доста хора, че десните популисти ще бъдат най-облагодетелствани от рецесията с COVID-19. Кое обаче е по-доброто пояснение за надигането на популизма през последното десетилетие - страхът или тревогата?
Чудесно. Страхът има обект, тревогата (anxiety) - не, тя e дифузно положение.
- Точно. Психолозите са на мнение, че страхът и тревогата са родствени - и двете са свързани с чувството за заплаха. Но също така акцентират, че страхът е реакция на съответна и забележима заплаха - да вземем за пример, боязън от болест със смъртоносна болест. За разлика от него тревогата е таман дифузно, както казваш, нефокусирано и лишено от съответен обект разбиране, обвързвано с нечие бъдеще. Хората се тревожат, че животът на децата им ще бъде по-лош от техния личен. Че мигрантите ще ги изместят. Тревожи ги надвисналият климатичен апокалипсис или вероятността от извънземно настъпление. Тревожните хора са и гневни, само че за разлика от тях уплашените не могат да си разрешат лукса на гнева, тъй като са прекомерно погълнати от усилието да оцелеят. Популистите ловко употребяват гнева на тревожните. Хората, обзети от тревога, имат друго държание от тези, които изпитват боязън. Все по-обемна литература от региона на обществената логика на психиката утвърждава, че в условия на боязън " хората развиват нараснало внимание и осъзнатост на рестриктивните мерки върху свободата на деяние и трансформират в своя основна цел желанието за възобновяване на по-висока степен на кохерентност и сигурност ". В своите записки немският книжовен критик Марсел Райх-Раницки признава, че въпреки да е прекарал в четене огромна част от месеците във варшавското гето през Втората международна война, нито един път не е избрал да чете разказ - от боязън, че в случай че го стартира, ще почине, преди да стигне до края.
- Когато завърши най-тежкият етап на сегашната рецесия и хората престанат да се опасяват за живота си, ще се върне гневът, а политиците популисти като Марин льо Пен или Матео Салвини най-вероятно още веднъж ще наберат известност. В момента обаче силата на страха, подбуден от ковид, изяснява за какво побеждава държавната, а не популистката реторика. На този стадий на рецесията популистите са огромните губещи. Вместо да потърсят кой да стане изразител на тяхното възприятие за безнадеждност, уплашените хора търсят кой да ги отбрани.
Наскоро четох нещо доста прелестно от теб - че няма по какъв начин сега да разбираем какво ще стане след ковид, тъй като това е все едно да разбираем следвоенния свят, преди да е ясно кой е победител във войната. " Нарисувай " света след този форсмажор, апелирам.
- Размишлявайки над възможните промени, които COVID-19 може да породи, си спомних едно изречение от " Абсурдни романи " на Стивън Лийкок: " Лорд Роналд не сподели нищо, изхвърча от стаята, метна се на коня си и запрепуска като оглупял във всички направления ". Светът ще се промени, само че посоката на смяната ще е разнопосочна. И по тази причина прогнозите ни са по-неблагонадеждни даже от бързите проби за ковид при започване на пандемията.
COVID-19 е световна рецесия в най-буквалния смисъл на думата. Световната продоволствена стратегия на Обединените народи предизвестява, че броят на хората, изправени пред изострен дефицит на храни и апетит, може да се удвои до края на 2020 и да доближи 265 милиона души. Възможно е да станем очевидци на вълна от политически и военни спорове. Трябва да чакаме нови миграционни талази. Но най-голямата смяна е очертаващият се цялостен конфликт сред Съединени американски щати и Китай. В този подтекст, две трендове ми се виждат стратегически значими - едната е наклонността на регионализация, а другата е наклонността на геополитическа поляризация, подбудена от възходящото съревнование таман сред Съединени американски щати и Китай.
© Яна Лозева
Диалог с политолога Иван Кръстев от 18 май 2020 година
Теди Москов за свободата над признанието, " Ха, ха, ха, но в действителност - хлъц, хлъц, хлъц " и " Ба маа му "
Диалогот3 юли 2018
Защо българският политически преход не съумя?
- Как да не е съумял!? Тия, които го организираха, съумяха във всяко едно отношение. Ха, ха! Сега съществено - капитализъм с назначени капиталисти не се прави! Освен това, трябваше да почнем да го строим от нулата, тъй като се сещам за вица: " Каква е приликата сред атомната бомба и комунизма? И двете отстраняват разликата сред града и селото! " Ха, ха, ха, но в действителност - хлъц, хлъц, хлъц! При нас беше отстранена разликата сред мъдро и неуместно, сред надарено и бездарно, сред почтено и подло, сред диригент и оркестър. Затова трябваше да стартираме първо от робовладелчески строй, след това през феодализъм и чак тогава по натурален път да стигнем до капитализма И отново по натурален път да забележим дали той нямаше да докара до някакъв нов естествено пристигнал комунизъм " С човешко лице ".
Повечето хора мислят, че хората на културата просто мрънкат за пари. Хайде да ги опровержим - каква е ролята на страната?
- Ние, хората на културата, не мрънкаме, а рецитираме, пеем, играем, танцуваме, свирим, композираме, рисуваме, режисираме и пишем. Тези действия заслужават несъмнено възнаграждение и това е напълно обикновено! Ако някой счита изреченото предпочитание за заплащане на труда за " мрънкане ", нека той остане без пари! А в случай че някой мисли, че гореизброените действия не заслужават почтено възнаграждение, то той е извънреден тъпанар. Ролята на страната е да обезпечи достатъчното най-малко за оживяването на артистите, тъй като театърът в чист тип умира! Чакам към този момент да се появят спектакли със заглавия вид " Жена ми Спиридон изкорми чичо си Теменужка и смени пола на дядо си - магарето Минчо ". Само такива идиотщини стартират да притеглят публиката. Интересно за какво когато миньори, тъкачки и различен тип служащи стачкуват за пари, го назовават " стачка ", а когато ние си желаяме заслуженото - " мрънкане "!? Между другото, хубаво би прозвучало: " Днес Съюзът на артистите провежда мрънкане пред Министерски съвет ", или " Група писатели мрънкаха пред Министерство на културата от два до четири следобяд ". Или, още по-добре: " Оркестърът на Българското радио ще мрънка тази вечер в ре минор в зала България. Приходите от концерта ще отидат за самун и вода за оркестрантите и техните семейства. Тромбонистите няма да свирят, а ще тананикат, тъй като предадоха инструментите се за остаряло желязо ".
Работил си дълги години в Германия. Обясни по какъв начин там действа културата и какво можем да заимстваме.
- Обяснявал съм го доста пъти и не ми се приказва за това. Само ще повторя, че през 1995 годишният бюджет на дюселдорфския спектакъл беше 45 млн. марки, обезпечени от общината. Притеснени от този факт, всички данъкоплатци от двумилионния град подариха по 100 марки на театъра и по този начин пристигнаха още над 100 милиона. Там всеки спектакъл се гордее с абонаментната си аудитория. А тя се гордее със себе си, тъй като поддържа културата в града си. След Втората международна война, разрушената Западна Германия усилва бюджета си за просвета 10 пъти?!? Нищо не можем да заимстваме.
Представи си, че би трябвало да обясниш настояща България на двама души - европеец и, да кажем, човек от Туркменистан.
- Толкова съм я обяснявал на европейците, че ми писна. Ще взема този от Туркменистан и ще го помоля той да ми я изясни. Все отново едно външно око може да е много по-обективно от моето. Така върша по време на подготовките - крещя я майка ми, я някой сътрудник да ми кажат какво в действителност се случва на сцената. Водил съм много от немските си актьори тук - и с любознание съм ги разпитвал къде в действителност пребивавам.
© Яна Лозева
Диалог с режисьора Теди Москов от 3 юли 2018 година
Книгата събира 26 диалога, в които Ивайло (Нойзи) Цветков задава въпросите. Като завършек в края на книгата е поместен диалог с Даниел Ненчев, където Нойзи застава от другата страна. " Дневник " разгласява и фрагмент от разговора сред Даниел Ненчев и Ивайло (Нойзи) Цветков.
Ивайло " Нойзи " Цветков - за умността, провалената българска модерност и " съветизма "
Диалог от 21 юни 2022 с Даниел Ненчев
Защо е добре разговорите да бъдат в актуалната книга?
- Всичко тук се дължи на сляпата ми религия, че във всяка, да я назовем, мини-епоха, и по-специално последното десетилетие в България, има въпреки всичко изключителни мислители. Да, от позиция на " когнитивно опростените ", всичко това в действителност са като че ли извършения по умност, само че не - те са извършения по адекватност на епохата. И най-много извършения по Смисъл, с основна писмен знак. Надявам се и след 10-20 години мойте " песни " все да се четат (смее се).
Какво научи от тези разговори с едни от най-способните мислители към нас?
- Че жанрът " изявление ", при който сме задължени да се смиряваме като его пред интервюирания, може да прекрачи в нещо, което успешно нарекох " Диалози ", с нужното мигане към моя преподавател Платон. Както ослепително подсети моят другар Георги Господинов, на първо място имаме потребност от разговор със себе си. Мисля, че тази книга в някакъв мета смисъл го реализира. Тя е хем разговор със събеседника, хем разговор и със своите вътрешни " демони ". Надявам се и читателят да преоткрие себе си във всичко това. Или най-малко да си постави тази книга на масичката в хола, с цел да го помислят за интелигентен (смее се).
Контекстът, в който приказваме сега, е войната на Русия против Украйна и несигурна политическа обстановка. Какво усещаш в този миг?
- Аз не си скъсвам ризата, когато видя " опити за платени опити " да бъдем отдалечени от единствения избавителен сегашен избор - Европейски Съюз и НАТО. Напротив. Мисля, че това не е допустимо даже. Опитвам се да бъда мил, с цел да не горещя в допълнение когнитивно провокираните прослойки, които - главно заради нормално незнание, носталгия или заблуждение в соц-мрежите - крещят за завой в цивилизационния ни избор. А той е изцяло явен: над 2 млн. българи работят непрекъснато в Европейски Съюз, в това число сезонни служащи. Те може всеобщо да не са безусловно образовани политически, само че напълно ясно схващат своя интерес - изключително в тези от дълго време гетоизирани ромски общности в провинцията, които се устоят от пращаните всеки месец пари. Познавам такива хора в Ловешко, да вземем за пример, и те доста тъкмо си вършат сметката - изобщо не ги интересуват идиотите, които сменят междинното ни зелено в знамето със синьо. Да кажа и още нещо: част от когнитивно провокираните се противят на въвеждането на еврото, само че доста добре знаят, че това по контракт е неизбежно. Ерго, да внимаваме за постигнатото и да не го разрушаваме.
Защо ангелът на мира е по-слаб от демона на войната?
- Защото, първо, има исторически атавистичен нагон към войната, изключително в избрани общества, и второ, тъй като Европа, без войни за 77 години (ако не броим югославските), просто " заспа ", мислейки си, че това в никакъв случай няма да се повтори. Има и трето, и най-важно: всяка война отваря благоприятни условия за удивителен, милиарден бизнес. Можем единствено да се помолим на Бог да не стига до нас.
Какво би споделил на тези, които не гласоподават?
- Нищо. Това си остава интимно прекарване. Разбира се, негласуването нормално преразбърква тестето карти, само че по моему никой не трябва да се меси в този по този начин значим персонален избор. Негласуването е също толкоз годен избор, колкото и гласуването. А за какво към този момент към 60% не гласоподават? Този въпрос не е към мен, а към политиците - и повдига по-големия въпрос за неналичието на водачество, което да " подпали " всеобщо душите.
Каква би било хубаво да бъде българската фантазия? Ако за момент си представим, че този машинален езиков общ брой от байганьовци и алековци може заедно да мечтае.
- Няма единна българска фантазия, съвсем както няма и - примерно - литовска национална фантазия, с изключение на да се откъснат от руснаците, което и направиха (смее се). Голямата българска национална фантазия, поради която загиваха моите предци, се споделя " Македония ", и от дълго време към този момент я няма. Има единствено геополитически сметки, и ние не сме фактор в тях. Ерго, да си затваряме устата и да приемем еврото, тъй като - по сходство на националния ни тим по футбол - нямаме думата. Да дам и още по-забавен образец - Киргизстан счита, че некви територии от Узбекистан им принадлежат по право, само че за това си приказват единствено там. Ето това сме ние - никой не се интересува от наште исторически технения, ние сме елементарна външна страна, и - уви - би трябвало да приемем, че сме една въшчица на геополитическата карта, даже не на челото. И също да благодарим на Господ, че сега няма " балканизация " (термин в западните учебници, съгласно който безусловно неразбираемо всички почват да водят война всеки против всеки). В същото време обаче да четем и избрани западни историци, които приказват за " Bulgarian Empire " при Симеон, Петър, Самуил и даже Асеневци. Т.е. да се гордеем с предишното си, само че да не го трансформираме в инструмент, тъй като не е. Аз да вземем за пример се гордея с Георги Стойков Раковски, първият вероятен европеец по тези ширини, само че никой през днешния ден оттатък нас даже и не подозира кой е той. И се гордея безшумно - единственият умозаключителен метод.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ