Всички искат да доживеят до дълбока старост, но никой не иска да е стар - КУРТ ТЕПЕРВАЙН
Ние не живеем личната си еднаквост, а сме се научили да играем избрани функции.
Научили сме се да се държим по този начин, че да имаме „ триумф “, да намираме самопризнание и да се харесваме.
Такива сме, тъй като другите го желаят, и назоваваме резултата с горделивост „ персона “.
Дълбоко в себе си обаче ясно усещаме, че нещо не е наред, че се разминаваме със себе си. Чувстваме се некомфортно, недоволни, неосъществени, макар явния си триумф.
Душата ни е тъжна, тъй като я затваряме в калъпи, модели, функции и държание, наложено от възпитанието ни, които в действителност нямат нищо общо с нас.
Така сами се изнасилваме и се чудим за какво сме заболели и нещастни.
Но душата ни крещи за правото си да живее себе си, тъй като задачата й е да бъде себе си.
Всяка болест, всяко злощастие е знак, че ние не сме себе си.
Болестта е единствено забележим симптом за липса на целокупност. Докато не я реализираме, се нуждаем от заболяването като обръщение.
Преди тялото ни да се разболее, към този момент сме заболели в доста по-дълбок смисъл и това, което назоваваме болест, в действителност е опит на организма да възвърне хармонията.
Това, което назоваваме болест, не е същинската болест, а в дословния смисъл на думата „ ин-формация “ на организма, че нещо не е наред. Посланието за нарушената естетика е „ приело форма “ и се трансформира в информация.
А по какъв начин постъпваме ние? Опитваме се да отстраним тази информация и забравяме да се погрижим за същинското заболяване.
Всеки изживява заболяването си по друг метод. За материалиста заболяването е нещо безсмислено и болното тяло – един тип „ предател “, с който може да му провърви или да извади неприятен шанс.
Набожният ще пояснява заболяването си като разследване от престъпването на Божите заповеди и ще се моли за излекуване.
Езотерикът ще е податлив да открие в заболяването разследване от кармични закони, а високообразованият приема заболяването като натурален резултат от бактериална или вирусна зараза.
Духовно зрелият човек обаче прозира действителността зад илюзията и вижда заболяването като разследване, предхождано от съответна причина.
Той знае, че няма никакъв смисъл в отстраняването единствено на следствието и че признакът изчезва от единствено себе си, щом повода е осъзната.
Той познава и почита законите на природата и знае, че природата също способства за нашето здраве.
Той знае също, че съзнанието му познава най-задълбочено личното му тяло и упорито желае съвет от интуицията си.
Той е пълновръстен пациент, а терапевтът е единствено негов консултант, чиито професионални знания първият употребява, с цел да взема решения, поемайки цялата отговорност за тях.
Който желае цялостен живот да бъде здрав и в добра форма, в никакъв случай не е късно да стартира да работи над себе си, само че доста хора не знаят по какъв начин да си оказват помощ. А простичките неща постоянно са били най-хубавите.
Ако хората с наднормено тегло ядяха по-малко, в случай че пиячите пиеха по-малко, пушачите престанеха да пушат, лентяите се движеха малко повече и всички дишаха вярно, мислеха позитивно, четяха положителни книги и гледаха красиви неща, бихме могли да спасим повече живот и да победим повече заболявания, в сравнение с с всички скъпи способи на актуалната медицина.
Следователно, в случай че желаеме да оздравеем и да запазим здравето си, да получим ново вместо остарялото тяло, би трябвало на първо време да изличим от съзнанието си всички мисли за заболявания и напреднала възраст.
Някои хора наподобява считат, че е задоволително човек да има вяра в Бог, с цел да може умерено да нарушава неговите закони, без да се постанова да понася последствията.
Здравето на тялото, духа и душата е наше духовно завещание и нямаше да познаваме заболяванията, в случай че живеехме съгласно законите на Творението.
Отново ще бъдем цели / „ из-целени “ /, като слеем в хармонично цяло четирите природи на индивида – спиритуалната, менталната, прочувствената и физическата – и действаме от името на това цяло в благозвучие с Творението.
Ключът към жизнерадостта не е младостта, тъй като младостта е липса на житейски опит, който надали някой желае да заличи.
Истинският ключ към жизнерадостта е виталността, а тя не е обвързвана с избрана възраст. Тя може да се построява, поддържа и усилва.
Всички желаят да доживеят до дълбока напреднала възраст, само че никой не желае да е остарял. Във всеки случай смисълът на живота не се състои в това човек да стане колкото може по-стар, с цел да бъде болен и трагичен, тъй като през днешния ден множеството хора не живеят по-дълго, а единствено по-дълго време боледуват.
Докато съблюдаваме контракта си с природата, природата ще извършва своята част от него.
из „ Езикът на признаците “
