Ние като народ не можем да поемем повече омраза. Дебатът

Ние като народ не можем да поемем повече ненавист. Дебатът е в парламентарната зала, както и мястото на правораздаването е в правосъдната зала, не на улицата. Тръгнем ли по този път, няма прекъсване. Защото всичко става пред очите на народа, на децата. Очакваме класните стаи да бъдат място на помиряване, прояснение... Не, те стават място на копи-пейст.

Моят непретенциозен апел е да се опитаме да пазим най-малко малко по-мъдро българската народна власт, мъчно извоювана, минала през доста тествания. И най-много би трябвало да я опазим от нашата лична прегръдка, която може да я задуши, от нашата ревнивост, нашето его и нашата криворазбрана горделивост.

Това съобщи в прочувствено слово министър председателят Росен Желязков след несполучливия избор на съмнение към неговия кабинет.

„ Взимам думата не с цел да изразя екстаз или удовлетворение от несполучливия избор на съмнение. Министерски съвет чу изказванията, чу доводите, причините на опозицията. Ние отговорихме с доводи и причини “, стартира той.

„ През последните няколко дни наблюдавахме ескалация на публичното напрежение. Това беше предизвикано с реторика от парламентарната и извънпарламентарната съпротива. Целта беше основаването на привидна революционна обстановка. Кулминацията като че ли естествено, само че ненадейно по своя мащаб и фокус беше през днешния ден. Ненужна, грозна, неприятна и съобразена с упованията на обществото “, съобщи министър председателят.

" Депутати да спорят не къде да е - на улица, носеща името " Дондуков ", е бих споделил несиметрично на разбирането ни за парламентаризъм.От вербалното до физическото принуждение не ни дели и една крачка, дели ни един жест, дори не и една дума. Тези престрелки, които сме виждали в залата, разграничени от естрада, банките, през днешния ден беше нарушен по един метод, по който се разрушава разбирането за това какво е политиката.Политиката е печелене на доверие, а не сеене на ненавист. Ние не можем повече да поемаме като народ ненавист. А построяваме политическите си тематики и тези посредством омразата ", означи той.

По думите му, митингът може да е на улицата, само че не и дебатът.

" И възраждането, и величието, и смяната за демократична България, със или без меч, с ново начало - мястото е в парламентарната зала. Не на улицата.Тръгнем ли по този път, няма прекъсване, и то няма да бъде еднократен акт. Защото всичко става пред очите на народа, на децата, и ние чакаме класните стаи да бъдат място на помиряване, на естетика, на схващане, на прояснение. Не. Те стават място на копи-пейст ", акцентира Желязков.

" Моят непретенциозен апел е да се опитаме да пазим най-малко малко по-мъдро българската народна власт - мъчно извоювана, мъчно защитавана, минала през доста ограничения, тествания, пред която предстоят още доста тествания. Най-вече би трябвало да я опазим от нашата лична прегръдка, която може да я задуши от нашата ревнивост, его, криворазбрана горделивост. Благодаря на всички, които поддържаха държавното управление. Считам, че с работата си чакаме и шестия избор на съмнение ", приключи Желязков.

Депутатите изслушаха притихнали речта му, а след края избухнаха овации.