Костадинов: Изпитвам гняв за това, че времето на нашата държава изтича пред очите ни
" Ние изчезваме! Държавата се разпада пред очите ни! И аз имам грях пред децата си и пред бъдещите си внуци, дай Боже, поради това, че към момента не съм съумял да спра този развой...
У нас има систематична антиселекция, която сортира най-лошото - от дъното изважда утайката и я поставя на върха. Как става по този начин, че хора, които не биха били определени за домоуправители в блоковете си, стават министър-председатели? Как от нищото някой ги хваща и ги прави медийни герои?...
Нашето потомство и хората към „ Възраждане ” - всички ние сега сме последната преградна линия пред цялостния провал на страната. И грях ще ми е на душата, в случай че не успеем да се оправим с тази борба ".
Това споделя водачът на " Възраждане " Костадин Костадинов в изявление пред Епицентър. бг
Ето акценти от изявлението на Костадин Костадинов:
- Американците са намесиха брутално в предизборната акция у нас с оповестяването на нови глобени лица от листата “Магнитски`
- Дори и да се направи държавно управление след изборите, неговата цел ще бъде една единствена - да вкара България във войната, да се изкопае кървясъл трап сред двете страни
- Вече 30 години външни сили дирижират разделянето на българското общество
- Нашата държавност умира в ръцете ни, тя се разпада пред очите ни
- В България има развой на антиселекция на елита - взима се утайката от дъното и се изважда на върха
- Няма прокопсал от националните предатели, тях Господ ги санкционира
- Ние нямаме други освободители с изключение на нас, самите - би трябвало да се освободим от личните си страхове и окови
- „ Изходът от политическата рецесия са нови избори ”. Това казвахте непрестанно, господин Костадинов, по време на 48-то Народно заседание, което Вие определихте още първоначално като „ мъртвородено ”. Сега сме пред нови избори. Ще бъдат ли те излаз от политическата рецесия?
- Възможно е. Всичко зависи от българските жители, които ще отидат да гласоподават и които ще дефинират какъв да бъде крайният резултат. Възможно е да има сформиране на държавно управление, допустимо е обаче и да не се случи такова държавно управление, тъй като има един доста значим външен детайл – това е американският дипломат. Американците се намесиха брутално в предизборната акция с оповестяването на нови глобени лица по тъй наречените лист „ Магнитски ” и вследствие на това те се трансфораха в основен състезател. На процедура американците вършат всичко належащо, с цел да ги „ нарежат “ авансово тези избори.
- Но те по какъв начин могат да въздействат върху гласоподавателя? Всъщност, времето от последните избори до новите е единствено 6 месеца. Какво се промени и въобще трансформирало ли се е нещо в настройката на гласоподавателите?
- Американците не се занимават с гласоподавателите. Те се занимават с избраниците. Няма потребност да се занимават с няколко милиона българи, като може да заловен 5-10 индивида, да ги управляват, да ги държат и по този начин да дефинират тяхното политическо държание. Лошото е друго - неприятното е, когато целият политически хайлайф на една страна демонстрира, че е тежко подвластен от елита на друга страна.
- Как трябваше да реагираме на листата „ Магнитски “?
- Аз считам, че по-голямата част от хората в този лист в действителност имат съображение да бъдат разследвани. Обаче дали да бъдат разследвани или не - е въпрос на наша компетентност. Не можем да си позволим току-тъй на непозната страна да се меси в нашите работи, да споделя кой е подкупен и кой не е. Ние от „ Възраждане “ призовахме, още преди основният прокурор да го направи, американците да ни дават доказателствата, по които глобяват тези българи. Казват, че имат доказателства. Е, дайте ги, да ги забележим! Когато някой твърди нещо и не може да го поддържа с доказателства, нали знаете по какъв начин се назовава това – клюка, набеждаване.
- Каква може да бъде заварката за едно бъдещо държавно управление?
- Дори да се направи държавно управление, то ще има доста къс живот, Неговата цел ще е една – да вкара България във войната. Целта е да стартират да се стрелят българи против руснаци и руснаци против българи. Това е крайната цел – да се изкопае кървясъл трап сред двете страни, да се скъсат всевъзможни културни връзки.
- Според мен, създавате ненужно страхове, господин Костадинов!
- Ако преди една година Ви бях споделил, че България ще изпраща оръжия в Украйна, щяхте да кажете, че това няма по какъв начин да се случи.
- Преди една година ми казахте, че в България ври и кипи, че капакът на гърнето ще избухне. Но, както виждате, в България не ври. Няма революционна обстановка.
- В България една огромна част от хората са толкоз смазани от бедността и толкоз унищожени от 33-годишната агитация, която им е внушила, че от тях нищо не зависи, че те просто са попаднали в плен на цялостна незаинтересованост. Никога обаче революцията не се прави от масите, тя се прави от водачите, които въодушевяват масите. В момента, макар опитите да бъде тотално смачкана и оклеветена „ Възраждане ”, нашата организация набира мощ и мощност. И това, че една част от обществото е изпаднала в цялостна незаинтересованост, леност и нихилизъм, не значи, че другата част не се разсънва.
- Къде я виждате тази събудена част от обществото?
- Веднага мога да дам доста простоват образец. Всяка седмица вършим доклади от резултатите по събиране на подписи за осъществяване на референдум за българския лев. Преди три дни преброихме 300 000-я българин, който се е подписал. И това е единствено за 6 седмици - месец и половина! Ако по този начин продължаваме, за още 6 седмици, защото срокът е три месеца, ние ще имаме 600 000 подписа най-малко в отбрана на българския лев. Дори да не са 600 000, само че 500 000 ще бъдат!
- Но на вас ви се носи популярност на „ неприятното дете в политиката ”, никой не желае с вас да се коалира.
- Напротив, всички желаят с нас да се коалират. В предходния парламент си направиха пътека до нашия кабинет.
- Но няма по какъв начин да бъдете поканени в държавно управление?
- Напротив, поканиха ни. И имаше предпочитание да бъдем включени в държавно управление. Разбира се, ни споделяха тайничко: „ Оставете ги тези неща, то е ясно, че ги говорите за пред вашите гласоподаватели, хайде в този момент да почнем да приказваме съществено “. И аз им споделям: „ Ние от самото начало приказваме съществено, не сме спирали да приказваме съществено, въпросът е, че ние приказваме за политика, вие говорите за постове и позиции “. Това е разликата сред нас и тях. Ние се занимаваме с политика, а те гледат на ръководството на страната като на една баница, която би трябвало просто да делнат. И тук въпросът постоянно е бил кардинален – не какво, а кой. Не какво ще се прави, а кой ще го прави. Точно по тази причина страната ни не върви на добре. Всъщност, единствената политическа мощ е „ Възраждане ”, единствено ние се занимаваме с политика.
Няма да не помни предходната година, когато беше дебатът за избор на ръководител на Българска народна банка. Тогава ние получихме предложения за диалог и от едната и от другата страна, знаете, че имаше двама претенденти. И на единия и на другия претендент ние казахме две неща. Първо, поръчка, че няма да се кандидатства за участие в еврозоната и опазване на българската финансова самостоятелност. И, второ, предприемане на съответни дейности за връщане на българския златен запас, който сега е в една частна британска банка – 27 тона, близо 2/3 от златния ни запас, е в чужбина пленник на България. И на двете неща получихме безапелационен отвод и от едната, и от другата страна.
И знаете ли какво ни споделиха: „ Дайте, да приказваме съществено – примерно, да ви дадем подуправител на Българска народна банка “. Ние им казахме следното нещо: „ Нас ни интересува политиката, въпросът кой ще я организира е вторичен, когато ти си определил политическите рамки, в които той би трябвало да се движи. При нас обаче всичко е обърнато с главата надолу.
- В интервала на 48-то Народно заседание не можаха да се запълнят алените линии, те не престават и през днешния ден да са сред политиците и това пречи да се гледа общо напред. И най-важното и най-тежкото е тази ненавист, която сега се лее в политиката. Как да се преодолее?
- Омраза има в обществото, да Ви кажа. Обаче тя някакси е едностранна. Аз обикалям непрестанно България и не съм забелязал да има ненавист, да вземем за пример, да кажем към тези гласоподаватели, които гласоподават за тъй наречените Демократична или е по-правилно да ги назоваваме Доносническа България.
- Не сте прав да ги наричате по този начин!
- Наричам ги по този начин, тъй като те с това се занимават. Ако би трябвало да преброя техните доноси към мен, към моето семейство – за последните три седмици са два. Общо несъмнено са повече от пръстите на двете ми ръце.
- Не са ли Ви завели дело за клюка?
- За какво да ми заведат дело?
- За това, че ги наричате „ Доносническа България ”.
- Как може да ти заведат дело, когато казваш истината? Аз мога незабавно да отида в съда и да покажа доносите против мен и против моето семейство в това число. Нека имат смелостта да го създадат.
- Нямате ли чувството, че тази атомизация на обществото се дирижира извън?
- Да, изрично. И това се прави към този момент 30 години. Идеята е доста елементарна – българското общество не би трябвало да бъде хомогенно, то би трябвало да бъде разграничено, като по-голямата част, от него би трябвало да бъде тотално унищожена като менталност - т.е. една огромна част от хората да се откъснат от своята страна и да престанат да я възприемат като своя. За тази цел през последните 30 години бяха изхарчени доста средства, с цел да се основават политически планове, които избор след избор разочароваха и безусловно изхвърляха на бунището на българската политика десетки и стотици хиляди гласоподаватели, които след всеки избор, разочаровани, излъгани, излъгани, си споделят: Не, повече не!
- А младите?
- Да, идват идват нови гласоподаватели, които всяка година стават на 18 години, на които в учебно заведение им се изяснява, че политиката е нещо гадно, нещо неприятно, че с това се занимават единствено мръсници и така нататък И те си споделят: „ Да, бе да, няма смисъл да се занимавам с това, няма смисъл да вървя да гласоподавам! “ Така на процедура се унищожава цялото общество. От една страна демографски се унищожават хората, които са на върха на житейската пирамида. От друга - унищожават се ментално младите, като им се изяснява, че не е хубаво да се занимават с политика, тъй като с политика се занимават единствено отрепки. И най-после остава една объркана част, може би към 35-40% - най-много 50% от хората, които гласоподават, дейни са, само че пък са потопени в осведомителна мъгла, в едно същинско осведомително тресавище, в което не могат да се ориентират сред истината и лъжата, и полуистината, което е най-гадното.
- Възможно ли е външни сили да желаят да сменят българския хайлайф?
- Не, елитът е техен, за какво да го сменят. По-скоро се тормозят от „ Възраждане ”, тъй като ние сме единствените, които са съумели да им се изплъзнат. Първо, не можаха да управляват нашето влизане в политиката, второ, не могат да управляват нашия престой вътре в Народното събрание. Ние сме напълно самостоятелни. Ние сме свободни хора! Свободният човек в една робска страна и общество, в която е внушено на хората, че от тях нищо не зависи, е доста рисков човек. Поради тази причина ние сме опасност за статуквото и за тези външни сили, които желаят България да бъде една подчинена колония, робска територия. Затова на тези избори нашият надпис е: „ Избери свободата! ”.
- Защо избрахте точно този надпис?
- Защото желаеме независимост. Искаме да бъдем питани, ние да решаваме какво е положително и какво неприятно за нас. Ето, да вземем за пример, с референдума за българския лев – сюрпризиран съм.от тази голяма нервност, която провокира началото на референдума и колкото повече подписи събираме, толкоз по-силен става истеричният писък: „ Българите са елементарни, няма за какво да ги питаме ”, „ Референдумът е противозаконен ”, „ Той е рисков ” и обичаното ми, освен това изречено от „ Доносническа България ” – „ Референдумът е антидемократичен ”. Остана единствено едно нещо, което не са споделили, че и изборите са антидемократични. Дайте, да забраним изборите и да изберем едно държавно управление, което да е единствено от „ Доносническа България ”, което да е с О'Брайън за министър-председател, този, който дава отговор за листата „ Магнитски ”, и всичко ще е прелестно.
- Изпитвате ли яд?
- Много постоянно.
- За какво?
- За това, че една огромна част от нашето общество към момента не може да доближи зрелостта, с цел да избере в действителност свободата да се ръководи единствено. Изпитвам яд, че времето на нашата страна изтича, нашата държавност умира пред очите ни и в ръцете ни. А виждам и знам, че това може да бъде преодоляно. Защото аз не съм черноглед, имам вяра в себе си, имам вяра в българския народ, рано или късно знам, че „ Възраждане ” ще ръководи, единствено че по-добре да е рано, в сравнение с късно. И защото знаете, че в политиката едно от най-важните качества е търпението, аз не мога да кажа за себе си, че към момента съм достигнал такова равнище на самообладание, че да мога да превъзмогвам тази страст в себе си, мога да я управлявам, само че не мога да я подцени изцяло. Кой човек не би се гневил, когато вижда, че неговата татковина се разпада пред очите му при нехайното отношение на една огромна част на неговия народ!
- С каква заблуда се разделихте?
- Никакви илюзии не съм имал за политиката. Абсолютно никакви. Имам злощастие да познавам нашия тъй наречените политически хайлайф от дълго време, тъй че в никакъв случай не съм имал илюзии.
- А илюзията за мощния български дух напуснала ли Ви е?
- Това не е заблуда. И това не е политика. Аз съм набожен човек. Знам, че въпреки и от време на време нещата да ни се костват доста несправедливи, в последна сметка се оказва, че това, което се е случило, даже на нас да не ни харесва, в следствие е имало смисъл. Държавата ни в този момент не наподобява по метода, по който на нас ни се желае, само че въпреки това, като се замисля, какъв брой по-лошо би могло да бъде. Може би това е методът, по който осмисляме сегашната роля на България и на българския народ на международната политическа карта. Българският дух не е заблуда, той е във всеки един от нас. Но той би трябвало да бъде стимулиран, ориентиран, да бъде управителен с персонален образец, с цел да се покаже какво може да направи всеки един от нас. Аз съм един елементарен, доста елементарен човек като всеки един от милионите българи. Има едно нещо обаче, което отличава всеки един от нас от другите – не всеки е подготвен да направи избрани жертви и не всеки е подготвен да стигне до последната фаза – саможертвата.
- Какво значи всеотдайност в сегашния миг?
- Не се изисква от нас да излизаме с пушки в гората, да се бием с националните врагове и да се борим с дерибеите. От нас се желае просто да не скланяме глави пред клеветите. Тук ще отворя една скоба, тъй като оръжието на актуалната осведомителна война, която се води против нас, българите, е едно и то е клеветата – подправените вести, лъжите, непрекъснатите помии, с които биват заливани всички, които си разрешат да се опълчат на налагания в България ред. От тази позиция всеки един, който тръгне да се занимава с политика по метода, по който ние го вършим, отправяйки предизвикателство на настоящия ред в стараната, знае какво го чака.
- Кой е политическият Ви грях?
- Да кажем, че към момента не съм съумял да взема властта в страната.
- Това не е грях. Това е крах.
- Грях е. Ще Ви кажа за какво. Защото нямаме време за губене – страната ни изчезва с по 100 000 души на година. Ние изчезваме! И аз имам грях пред децата си и пред бъдещите си внуци, дай Боже, поради това, че към момента не съм съумял да спра този развой. Аз съм набожен човек и считам, че всеки от нас има своята задача в живота, без значение каква. Смятам, че нашето потомство и хората към „ Възраждане ”, тъй като тази общественост се уголемява, ние всеки ден вършим нови организации на всички места - всички ние сега сме последната преградна линия пред цялостния провал на страната. И грях ще ми е на душата, в случай че не успеем да се оправим с тази борба.
- Покрай честването на 150-годишнината от гибелта на Левски излезе напред тематиката за измяната. Кои са днешните предатели?
- О, не мога да ги изброя в един отговор тук. Предатели са тези, които предават българския народен интерес. Предатели са тези, които споделят, че е обикновено България да няма своя лична войска, тъй като нас някой различен може да ни пази.
Предатели са тези, които споделят, че е обикновено да нямаме мощна стопанска система – но, какво да чакаме, ние сме били една дребна държавичка, от нас нищо не зависи.
Предатели са тези, които споделят, че е обикновено да нямаме български артикули по магазините и питателните вериги, тъй като другите били по-качествени и хората не желали да ядат български отпадъци. Предатели са тези, които споделят – нямаме потребност от своя лична валута, тъй като, както беше споделил Евгени Дайнов – „ левът е хартийка за туземци ”. Да не преставам ли с предателите?
Предатели са тези, които посредством своята политика ни водят до такава степен, че да понижаваме с по 100 000 души на година и да сме най-нещастната, болна и измираща нация на света.
И ще Ви кажа следното: Хората, довели българското обучение до това, са национални предатели и заслужават най-тежкото наказване, което е записал Левски с своята „ Нареда до служащите за освобождението на българския народ ”: „ За предателите – гибел ”. Те доведоха България до това положение – 3 млн. души за последните 30 години, по 1 млн. на 10 години – или в чужбина, или на оня свят. Ето ги предателите! И мога да приказвам до на следващия ден, до другата седмица – нямате визия какъв брой ми е накипяло. Затова и споделих, че имам грях. Нямаме време.
- Много сте натрупал!
- Да, до гуша ми е пристигнало! Знаете ли вътре в Народното събрание какъв брой безсилни се усещаме от време на време? Зъбите ни се изтъркаха от скърцане, тъй като имаш едни хора до себе си, които гледат с пренебрежение на българския народ - тях не ги интересува нищо с изключение на персоналното им оцеляване и появяване по някои малките екрани от време - на време. Ниски хора с низки пристрастености! И тези хора, за жалост, са народни представители, те преобладават и дефинират политическия пейзаж в страната.
- И се възпроизвеждат!
- Възпроизвеждат се, тъй като е основана такава среда. Тези хора не са натурален артикул, у нас има един развой на систематична антиселекция, който сортира най-лошото, от дъното изважда утайката и я поставя на върха. Случайни хора в един миг се оказват на управителни позиции. Как става по този начин, че хора, които не биха били определени за домоуправители в блоковете си, стават министър-председатели? Как от нищото някой ги хваща и ги прави медийни герои? Това не са инцидентни неща и Вие доста по-добре от мен го знаете. И това води до следното – тези хора доста добре знаят, че са подвластни, тъй като те са там, не поради своите персонални качества, те не са се катерили по стълбицата, те са хваната и спуснати с парашут на върха. Оттам – нататък, знаейки че нямат качествата, че не могат сами, те зависят напълно от хората, които са ги поставили. И на собствен ред не желаят да се обкръжават с хора - по-качествени от тях, те събират такива, на чийто декор могат да изпъкнат. Нали си представяте един обикновен човек, с цел да изпъкне, какъв човек ще откри. И този развой на деградация - личностна и конституционална върви повече от 30 години. А страната на собствен ред агонизира пред очите ни, тя се разпада, тя се разлага.
- Ще има ли отмъщение за всичко това?
- Да. Със средствата на закона. Имаме Наказателен кодекс и вътре са разказани безусловно всички закононарушения.
- Това не се случва към този момент?
- Затова споделям, че и ние желаеме да има правосъдна промяна, посредством която да дадем опция в действителност на качествените български прокурори. Голяма част от хората в прокуратурата работят доста добре и който слагане всички под общ знаменател доста бърка. На качествените хора да им се развържат ръцете, в противоположен случай няма по какъв начин да стане. Но вижте, възмездието е лесна работа, нормално, когато нещата опрат до революционна обстановка, възмездието се случва и стихийно.
- Въпросът е какво се прави по-късно?
- Мен доста повече ме интересува градивният развой.
- А предателите?
- Тях Бог ги санкционира. Няма прокопсал от националните предатели. Кой от тях е благополучен в живота си?! Кой от тях има щастливо семейство, хубави старини или върви без защита по улиците? Кой може да отиде до магазина да си купи лютеница без боязън? Замислете се!
Но това е единствено началото.
Нашето правораздаване няма да е толкоз ужасно, колкото това, което ще им раздаде историята. Историята ще ги изтрие, тя към този момент ги е изтрила – някой от тях не се помнят. А който ги загатва, ги загатва с пренебрежение. Даже не с ненавист, с пренебрежение.
- Вашите старания накъде са ориентирани?
- Аз избирам да се съсредоточвам не върху възмездието, че ще има такова – ще има, желая да се съсредоточвам върху градежа, градежа на нова България с нов публичен модел, с нови водачи, с персонален образец и нова национална идея. Каква е националната идея в този момент на България, какъв е националният ни блян, какво демонстрираме на 18-годишните, които влизат в гражданските си права, могат да гласоподават и да бъдат избирани? Едно време България се бореше за мир, след това за национално обединяване, а в този момент? Имаше едно безпределно цинично изявление на Соломон Паси, който споделя: „ България извърши националния си блян като влезе в Европейски Съюз и НАТО ”. Пълни нелепости! Всеки един съюз е краткотраен и той би трябвало да обслужва само и единствено националните ползи на България, не нечии непознати.
- Вербализирането на идея е една от огромните задания пред българските политици, която не бе изпълнена точно след влизането ни в Европейски Съюз и НАТО.
- Пак ще попитам – какво и кого назоваваме политици? Кога България е водила независима политика? Кога за последно България сподели „ не ” – 1943 година, когато цар Борис III сподели „ не ” на Хитлер за изпращането на евреите. По времето на Костов, когато сподели „ не ”, само че той не сподели „ не ” на Русия, той сподели „ да ” на Съединени американски щати. Това са разнообразни неща.
Това, което в този момент вършим, отново повдигам въпроса за референдума за запазването на българския лев, който се разисква сега в Брюксел с огромна паника, тъй като най-бедната, най-послушната, най-робската територия на Европейски Съюз се размърдва и те не знаят какво се случва.
България е на път да каже „ не ” на Брюксел и това ще провокира доста сериозен резултат. България се разсънва, не е елементарно и бързо, на никого не е било, когато желае да отстрани един режим, строи, иго. Не става хоп – и посрещаме освободителите. Като споделих освободители, ние самите сме личните си освободители. Първо, би трябвало да се освободим от страховете си, окови, предубеждения и опасения. Ако не стане, ще пробваме отново. Рим не е бил издигнат за един ден. Велика страна се гради от хора, които не са страхливци, не се тормозят, а пробват. И в случай че паднеш, ще станеш. Ако те ударят, ще отвърнеш. И по този начин, до момента в който победиш.
- Дано всичко това пристигна като резултат от изборния резултат на 2 април.
- Не знам дали ще като резултат от изборния резултат на 2 април, най-вероятно няма, тъй като в последна сметка, едни избори не са края на света – след тях идват нови. Само преди 5 месеца ние бяхме с 10%, в този момент социолозите ни дават повече. А пък преди една година по това време, ни даваха 4%. Преди две години по това време, социолозите не ни и загатваха. Първите избори, на които участвахме след 2017 година, бяха на 5 април 2021 година Тогава не ни загатваха, а изкарахме 2,5%. За единствено 2 години направихме десетократен растеж, който продължава, и аз постоянно давам това като образец, тъй като от време на време хубавите неща се случват постепенно, естественият развой не е бърз.
Бързият е като фойерверк или метеор – проблясва и по-късно изчезва. Ние градим нещо, което е съществено. Градим основите на нова България, по тази причина сме извънредно деликатни.
Последвайте Епицентър.БГ към този момент и в и !
У нас има систематична антиселекция, която сортира най-лошото - от дъното изважда утайката и я поставя на върха. Как става по този начин, че хора, които не биха били определени за домоуправители в блоковете си, стават министър-председатели? Как от нищото някой ги хваща и ги прави медийни герои?...
Нашето потомство и хората към „ Възраждане ” - всички ние сега сме последната преградна линия пред цялостния провал на страната. И грях ще ми е на душата, в случай че не успеем да се оправим с тази борба ".
Това споделя водачът на " Възраждане " Костадин Костадинов в изявление пред Епицентър. бг
Ето акценти от изявлението на Костадин Костадинов:
- Американците са намесиха брутално в предизборната акция у нас с оповестяването на нови глобени лица от листата “Магнитски`
- Дори и да се направи държавно управление след изборите, неговата цел ще бъде една единствена - да вкара България във войната, да се изкопае кървясъл трап сред двете страни
- Вече 30 години външни сили дирижират разделянето на българското общество
- Нашата държавност умира в ръцете ни, тя се разпада пред очите ни
- В България има развой на антиселекция на елита - взима се утайката от дъното и се изважда на върха
- Няма прокопсал от националните предатели, тях Господ ги санкционира
- Ние нямаме други освободители с изключение на нас, самите - би трябвало да се освободим от личните си страхове и окови
- „ Изходът от политическата рецесия са нови избори ”. Това казвахте непрестанно, господин Костадинов, по време на 48-то Народно заседание, което Вие определихте още първоначално като „ мъртвородено ”. Сега сме пред нови избори. Ще бъдат ли те излаз от политическата рецесия?
- Възможно е. Всичко зависи от българските жители, които ще отидат да гласоподават и които ще дефинират какъв да бъде крайният резултат. Възможно е да има сформиране на държавно управление, допустимо е обаче и да не се случи такова държавно управление, тъй като има един доста значим външен детайл – това е американският дипломат. Американците се намесиха брутално в предизборната акция с оповестяването на нови глобени лица по тъй наречените лист „ Магнитски ” и вследствие на това те се трансфораха в основен състезател. На процедура американците вършат всичко належащо, с цел да ги „ нарежат “ авансово тези избори.
- Но те по какъв начин могат да въздействат върху гласоподавателя? Всъщност, времето от последните избори до новите е единствено 6 месеца. Какво се промени и въобще трансформирало ли се е нещо в настройката на гласоподавателите?
- Американците не се занимават с гласоподавателите. Те се занимават с избраниците. Няма потребност да се занимават с няколко милиона българи, като може да заловен 5-10 индивида, да ги управляват, да ги държат и по този начин да дефинират тяхното политическо държание. Лошото е друго - неприятното е, когато целият политически хайлайф на една страна демонстрира, че е тежко подвластен от елита на друга страна.
- Как трябваше да реагираме на листата „ Магнитски “?
- Аз считам, че по-голямата част от хората в този лист в действителност имат съображение да бъдат разследвани. Обаче дали да бъдат разследвани или не - е въпрос на наша компетентност. Не можем да си позволим току-тъй на непозната страна да се меси в нашите работи, да споделя кой е подкупен и кой не е. Ние от „ Възраждане “ призовахме, още преди основният прокурор да го направи, американците да ни дават доказателствата, по които глобяват тези българи. Казват, че имат доказателства. Е, дайте ги, да ги забележим! Когато някой твърди нещо и не може да го поддържа с доказателства, нали знаете по какъв начин се назовава това – клюка, набеждаване.
- Каква може да бъде заварката за едно бъдещо държавно управление?
- Дори да се направи държавно управление, то ще има доста къс живот, Неговата цел ще е една – да вкара България във войната. Целта е да стартират да се стрелят българи против руснаци и руснаци против българи. Това е крайната цел – да се изкопае кървясъл трап сред двете страни, да се скъсат всевъзможни културни връзки.
- Според мен, създавате ненужно страхове, господин Костадинов!
- Ако преди една година Ви бях споделил, че България ще изпраща оръжия в Украйна, щяхте да кажете, че това няма по какъв начин да се случи.
- Преди една година ми казахте, че в България ври и кипи, че капакът на гърнето ще избухне. Но, както виждате, в България не ври. Няма революционна обстановка.
- В България една огромна част от хората са толкоз смазани от бедността и толкоз унищожени от 33-годишната агитация, която им е внушила, че от тях нищо не зависи, че те просто са попаднали в плен на цялостна незаинтересованост. Никога обаче революцията не се прави от масите, тя се прави от водачите, които въодушевяват масите. В момента, макар опитите да бъде тотално смачкана и оклеветена „ Възраждане ”, нашата организация набира мощ и мощност. И това, че една част от обществото е изпаднала в цялостна незаинтересованост, леност и нихилизъм, не значи, че другата част не се разсънва.
- Къде я виждате тази събудена част от обществото?
- Веднага мога да дам доста простоват образец. Всяка седмица вършим доклади от резултатите по събиране на подписи за осъществяване на референдум за българския лев. Преди три дни преброихме 300 000-я българин, който се е подписал. И това е единствено за 6 седмици - месец и половина! Ако по този начин продължаваме, за още 6 седмици, защото срокът е три месеца, ние ще имаме 600 000 подписа най-малко в отбрана на българския лев. Дори да не са 600 000, само че 500 000 ще бъдат!
- Но на вас ви се носи популярност на „ неприятното дете в политиката ”, никой не желае с вас да се коалира.
- Напротив, всички желаят с нас да се коалират. В предходния парламент си направиха пътека до нашия кабинет.
- Но няма по какъв начин да бъдете поканени в държавно управление?
- Напротив, поканиха ни. И имаше предпочитание да бъдем включени в държавно управление. Разбира се, ни споделяха тайничко: „ Оставете ги тези неща, то е ясно, че ги говорите за пред вашите гласоподаватели, хайде в този момент да почнем да приказваме съществено “. И аз им споделям: „ Ние от самото начало приказваме съществено, не сме спирали да приказваме съществено, въпросът е, че ние приказваме за политика, вие говорите за постове и позиции “. Това е разликата сред нас и тях. Ние се занимаваме с политика, а те гледат на ръководството на страната като на една баница, която би трябвало просто да делнат. И тук въпросът постоянно е бил кардинален – не какво, а кой. Не какво ще се прави, а кой ще го прави. Точно по тази причина страната ни не върви на добре. Всъщност, единствената политическа мощ е „ Възраждане ”, единствено ние се занимаваме с политика.
Няма да не помни предходната година, когато беше дебатът за избор на ръководител на Българска народна банка. Тогава ние получихме предложения за диалог и от едната и от другата страна, знаете, че имаше двама претенденти. И на единия и на другия претендент ние казахме две неща. Първо, поръчка, че няма да се кандидатства за участие в еврозоната и опазване на българската финансова самостоятелност. И, второ, предприемане на съответни дейности за връщане на българския златен запас, който сега е в една частна британска банка – 27 тона, близо 2/3 от златния ни запас, е в чужбина пленник на България. И на двете неща получихме безапелационен отвод и от едната, и от другата страна.
И знаете ли какво ни споделиха: „ Дайте, да приказваме съществено – примерно, да ви дадем подуправител на Българска народна банка “. Ние им казахме следното нещо: „ Нас ни интересува политиката, въпросът кой ще я организира е вторичен, когато ти си определил политическите рамки, в които той би трябвало да се движи. При нас обаче всичко е обърнато с главата надолу.
- В интервала на 48-то Народно заседание не можаха да се запълнят алените линии, те не престават и през днешния ден да са сред политиците и това пречи да се гледа общо напред. И най-важното и най-тежкото е тази ненавист, която сега се лее в политиката. Как да се преодолее?
- Омраза има в обществото, да Ви кажа. Обаче тя някакси е едностранна. Аз обикалям непрестанно България и не съм забелязал да има ненавист, да вземем за пример, да кажем към тези гласоподаватели, които гласоподават за тъй наречените Демократична или е по-правилно да ги назоваваме Доносническа България.
- Не сте прав да ги наричате по този начин!
- Наричам ги по този начин, тъй като те с това се занимават. Ако би трябвало да преброя техните доноси към мен, към моето семейство – за последните три седмици са два. Общо несъмнено са повече от пръстите на двете ми ръце.
- Не са ли Ви завели дело за клюка?
- За какво да ми заведат дело?
- За това, че ги наричате „ Доносническа България ”.
- Как може да ти заведат дело, когато казваш истината? Аз мога незабавно да отида в съда и да покажа доносите против мен и против моето семейство в това число. Нека имат смелостта да го създадат.
- Нямате ли чувството, че тази атомизация на обществото се дирижира извън?
- Да, изрично. И това се прави към този момент 30 години. Идеята е доста елементарна – българското общество не би трябвало да бъде хомогенно, то би трябвало да бъде разграничено, като по-голямата част, от него би трябвало да бъде тотално унищожена като менталност - т.е. една огромна част от хората да се откъснат от своята страна и да престанат да я възприемат като своя. За тази цел през последните 30 години бяха изхарчени доста средства, с цел да се основават политически планове, които избор след избор разочароваха и безусловно изхвърляха на бунището на българската политика десетки и стотици хиляди гласоподаватели, които след всеки избор, разочаровани, излъгани, излъгани, си споделят: Не, повече не!
- А младите?
- Да, идват идват нови гласоподаватели, които всяка година стават на 18 години, на които в учебно заведение им се изяснява, че политиката е нещо гадно, нещо неприятно, че с това се занимават единствено мръсници и така нататък И те си споделят: „ Да, бе да, няма смисъл да се занимавам с това, няма смисъл да вървя да гласоподавам! “ Така на процедура се унищожава цялото общество. От една страна демографски се унищожават хората, които са на върха на житейската пирамида. От друга - унищожават се ментално младите, като им се изяснява, че не е хубаво да се занимават с политика, тъй като с политика се занимават единствено отрепки. И най-после остава една объркана част, може би към 35-40% - най-много 50% от хората, които гласоподават, дейни са, само че пък са потопени в осведомителна мъгла, в едно същинско осведомително тресавище, в което не могат да се ориентират сред истината и лъжата, и полуистината, което е най-гадното.
- Възможно ли е външни сили да желаят да сменят българския хайлайф?
- Не, елитът е техен, за какво да го сменят. По-скоро се тормозят от „ Възраждане ”, тъй като ние сме единствените, които са съумели да им се изплъзнат. Първо, не можаха да управляват нашето влизане в политиката, второ, не могат да управляват нашия престой вътре в Народното събрание. Ние сме напълно самостоятелни. Ние сме свободни хора! Свободният човек в една робска страна и общество, в която е внушено на хората, че от тях нищо не зависи, е доста рисков човек. Поради тази причина ние сме опасност за статуквото и за тези външни сили, които желаят България да бъде една подчинена колония, робска територия. Затова на тези избори нашият надпис е: „ Избери свободата! ”.
- Защо избрахте точно този надпис?
- Защото желаеме независимост. Искаме да бъдем питани, ние да решаваме какво е положително и какво неприятно за нас. Ето, да вземем за пример, с референдума за българския лев – сюрпризиран съм.от тази голяма нервност, която провокира началото на референдума и колкото повече подписи събираме, толкоз по-силен става истеричният писък: „ Българите са елементарни, няма за какво да ги питаме ”, „ Референдумът е противозаконен ”, „ Той е рисков ” и обичаното ми, освен това изречено от „ Доносническа България ” – „ Референдумът е антидемократичен ”. Остана единствено едно нещо, което не са споделили, че и изборите са антидемократични. Дайте, да забраним изборите и да изберем едно държавно управление, което да е единствено от „ Доносническа България ”, което да е с О'Брайън за министър-председател, този, който дава отговор за листата „ Магнитски ”, и всичко ще е прелестно.
- Изпитвате ли яд?
- Много постоянно.
- За какво?
- За това, че една огромна част от нашето общество към момента не може да доближи зрелостта, с цел да избере в действителност свободата да се ръководи единствено. Изпитвам яд, че времето на нашата страна изтича, нашата държавност умира пред очите ни и в ръцете ни. А виждам и знам, че това може да бъде преодоляно. Защото аз не съм черноглед, имам вяра в себе си, имам вяра в българския народ, рано или късно знам, че „ Възраждане ” ще ръководи, единствено че по-добре да е рано, в сравнение с късно. И защото знаете, че в политиката едно от най-важните качества е търпението, аз не мога да кажа за себе си, че към момента съм достигнал такова равнище на самообладание, че да мога да превъзмогвам тази страст в себе си, мога да я управлявам, само че не мога да я подцени изцяло. Кой човек не би се гневил, когато вижда, че неговата татковина се разпада пред очите му при нехайното отношение на една огромна част на неговия народ!
- С каква заблуда се разделихте?
- Никакви илюзии не съм имал за политиката. Абсолютно никакви. Имам злощастие да познавам нашия тъй наречените политически хайлайф от дълго време, тъй че в никакъв случай не съм имал илюзии.
- А илюзията за мощния български дух напуснала ли Ви е?
- Това не е заблуда. И това не е политика. Аз съм набожен човек. Знам, че въпреки и от време на време нещата да ни се костват доста несправедливи, в последна сметка се оказва, че това, което се е случило, даже на нас да не ни харесва, в следствие е имало смисъл. Държавата ни в този момент не наподобява по метода, по който на нас ни се желае, само че въпреки това, като се замисля, какъв брой по-лошо би могло да бъде. Може би това е методът, по който осмисляме сегашната роля на България и на българския народ на международната политическа карта. Българският дух не е заблуда, той е във всеки един от нас. Но той би трябвало да бъде стимулиран, ориентиран, да бъде управителен с персонален образец, с цел да се покаже какво може да направи всеки един от нас. Аз съм един елементарен, доста елементарен човек като всеки един от милионите българи. Има едно нещо обаче, което отличава всеки един от нас от другите – не всеки е подготвен да направи избрани жертви и не всеки е подготвен да стигне до последната фаза – саможертвата.
- Какво значи всеотдайност в сегашния миг?
- Не се изисква от нас да излизаме с пушки в гората, да се бием с националните врагове и да се борим с дерибеите. От нас се желае просто да не скланяме глави пред клеветите. Тук ще отворя една скоба, тъй като оръжието на актуалната осведомителна война, която се води против нас, българите, е едно и то е клеветата – подправените вести, лъжите, непрекъснатите помии, с които биват заливани всички, които си разрешат да се опълчат на налагания в България ред. От тази позиция всеки един, който тръгне да се занимава с политика по метода, по който ние го вършим, отправяйки предизвикателство на настоящия ред в стараната, знае какво го чака.
- Кой е политическият Ви грях?
- Да кажем, че към момента не съм съумял да взема властта в страната.
- Това не е грях. Това е крах.
- Грях е. Ще Ви кажа за какво. Защото нямаме време за губене – страната ни изчезва с по 100 000 души на година. Ние изчезваме! И аз имам грях пред децата си и пред бъдещите си внуци, дай Боже, поради това, че към момента не съм съумял да спра този развой. Аз съм набожен човек и считам, че всеки от нас има своята задача в живота, без значение каква. Смятам, че нашето потомство и хората към „ Възраждане ”, тъй като тази общественост се уголемява, ние всеки ден вършим нови организации на всички места - всички ние сега сме последната преградна линия пред цялостния провал на страната. И грях ще ми е на душата, в случай че не успеем да се оправим с тази борба.
- Покрай честването на 150-годишнината от гибелта на Левски излезе напред тематиката за измяната. Кои са днешните предатели?
- О, не мога да ги изброя в един отговор тук. Предатели са тези, които предават българския народен интерес. Предатели са тези, които споделят, че е обикновено България да няма своя лична войска, тъй като нас някой различен може да ни пази.
Предатели са тези, които споделят, че е обикновено да нямаме мощна стопанска система – но, какво да чакаме, ние сме били една дребна държавичка, от нас нищо не зависи.
Предатели са тези, които споделят, че е обикновено да нямаме български артикули по магазините и питателните вериги, тъй като другите били по-качествени и хората не желали да ядат български отпадъци. Предатели са тези, които споделят – нямаме потребност от своя лична валута, тъй като, както беше споделил Евгени Дайнов – „ левът е хартийка за туземци ”. Да не преставам ли с предателите?
Предатели са тези, които посредством своята политика ни водят до такава степен, че да понижаваме с по 100 000 души на година и да сме най-нещастната, болна и измираща нация на света.
И ще Ви кажа следното: Хората, довели българското обучение до това, са национални предатели и заслужават най-тежкото наказване, което е записал Левски с своята „ Нареда до служащите за освобождението на българския народ ”: „ За предателите – гибел ”. Те доведоха България до това положение – 3 млн. души за последните 30 години, по 1 млн. на 10 години – или в чужбина, или на оня свят. Ето ги предателите! И мога да приказвам до на следващия ден, до другата седмица – нямате визия какъв брой ми е накипяло. Затова и споделих, че имам грях. Нямаме време.
- Много сте натрупал!
- Да, до гуша ми е пристигнало! Знаете ли вътре в Народното събрание какъв брой безсилни се усещаме от време на време? Зъбите ни се изтъркаха от скърцане, тъй като имаш едни хора до себе си, които гледат с пренебрежение на българския народ - тях не ги интересува нищо с изключение на персоналното им оцеляване и появяване по някои малките екрани от време - на време. Ниски хора с низки пристрастености! И тези хора, за жалост, са народни представители, те преобладават и дефинират политическия пейзаж в страната.
- И се възпроизвеждат!
- Възпроизвеждат се, тъй като е основана такава среда. Тези хора не са натурален артикул, у нас има един развой на систематична антиселекция, който сортира най-лошото, от дъното изважда утайката и я поставя на върха. Случайни хора в един миг се оказват на управителни позиции. Как става по този начин, че хора, които не биха били определени за домоуправители в блоковете си, стават министър-председатели? Как от нищото някой ги хваща и ги прави медийни герои? Това не са инцидентни неща и Вие доста по-добре от мен го знаете. И това води до следното – тези хора доста добре знаят, че са подвластни, тъй като те са там, не поради своите персонални качества, те не са се катерили по стълбицата, те са хваната и спуснати с парашут на върха. Оттам – нататък, знаейки че нямат качествата, че не могат сами, те зависят напълно от хората, които са ги поставили. И на собствен ред не желаят да се обкръжават с хора - по-качествени от тях, те събират такива, на чийто декор могат да изпъкнат. Нали си представяте един обикновен човек, с цел да изпъкне, какъв човек ще откри. И този развой на деградация - личностна и конституционална върви повече от 30 години. А страната на собствен ред агонизира пред очите ни, тя се разпада, тя се разлага.
- Ще има ли отмъщение за всичко това?
- Да. Със средствата на закона. Имаме Наказателен кодекс и вътре са разказани безусловно всички закононарушения.
- Това не се случва към този момент?
- Затова споделям, че и ние желаеме да има правосъдна промяна, посредством която да дадем опция в действителност на качествените български прокурори. Голяма част от хората в прокуратурата работят доста добре и който слагане всички под общ знаменател доста бърка. На качествените хора да им се развържат ръцете, в противоположен случай няма по какъв начин да стане. Но вижте, възмездието е лесна работа, нормално, когато нещата опрат до революционна обстановка, възмездието се случва и стихийно.
- Въпросът е какво се прави по-късно?
- Мен доста повече ме интересува градивният развой.
- А предателите?
- Тях Бог ги санкционира. Няма прокопсал от националните предатели. Кой от тях е благополучен в живота си?! Кой от тях има щастливо семейство, хубави старини или върви без защита по улиците? Кой може да отиде до магазина да си купи лютеница без боязън? Замислете се!
Но това е единствено началото.
Нашето правораздаване няма да е толкоз ужасно, колкото това, което ще им раздаде историята. Историята ще ги изтрие, тя към този момент ги е изтрила – някой от тях не се помнят. А който ги загатва, ги загатва с пренебрежение. Даже не с ненавист, с пренебрежение.
- Вашите старания накъде са ориентирани?
- Аз избирам да се съсредоточвам не върху възмездието, че ще има такова – ще има, желая да се съсредоточвам върху градежа, градежа на нова България с нов публичен модел, с нови водачи, с персонален образец и нова национална идея. Каква е националната идея в този момент на България, какъв е националният ни блян, какво демонстрираме на 18-годишните, които влизат в гражданските си права, могат да гласоподават и да бъдат избирани? Едно време България се бореше за мир, след това за национално обединяване, а в този момент? Имаше едно безпределно цинично изявление на Соломон Паси, който споделя: „ България извърши националния си блян като влезе в Европейски Съюз и НАТО ”. Пълни нелепости! Всеки един съюз е краткотраен и той би трябвало да обслужва само и единствено националните ползи на България, не нечии непознати.
- Вербализирането на идея е една от огромните задания пред българските политици, която не бе изпълнена точно след влизането ни в Европейски Съюз и НАТО.
- Пак ще попитам – какво и кого назоваваме политици? Кога България е водила независима политика? Кога за последно България сподели „ не ” – 1943 година, когато цар Борис III сподели „ не ” на Хитлер за изпращането на евреите. По времето на Костов, когато сподели „ не ”, само че той не сподели „ не ” на Русия, той сподели „ да ” на Съединени американски щати. Това са разнообразни неща.
Това, което в този момент вършим, отново повдигам въпроса за референдума за запазването на българския лев, който се разисква сега в Брюксел с огромна паника, тъй като най-бедната, най-послушната, най-робската територия на Европейски Съюз се размърдва и те не знаят какво се случва.
България е на път да каже „ не ” на Брюксел и това ще провокира доста сериозен резултат. България се разсънва, не е елементарно и бързо, на никого не е било, когато желае да отстрани един режим, строи, иго. Не става хоп – и посрещаме освободителите. Като споделих освободители, ние самите сме личните си освободители. Първо, би трябвало да се освободим от страховете си, окови, предубеждения и опасения. Ако не стане, ще пробваме отново. Рим не е бил издигнат за един ден. Велика страна се гради от хора, които не са страхливци, не се тормозят, а пробват. И в случай че паднеш, ще станеш. Ако те ударят, ще отвърнеш. И по този начин, до момента в който победиш.
- Дано всичко това пристигна като резултат от изборния резултат на 2 април.
- Не знам дали ще като резултат от изборния резултат на 2 април, най-вероятно няма, тъй като в последна сметка, едни избори не са края на света – след тях идват нови. Само преди 5 месеца ние бяхме с 10%, в този момент социолозите ни дават повече. А пък преди една година по това време, ни даваха 4%. Преди две години по това време, социолозите не ни и загатваха. Първите избори, на които участвахме след 2017 година, бяха на 5 април 2021 година Тогава не ни загатваха, а изкарахме 2,5%. За единствено 2 години направихме десетократен растеж, който продължава, и аз постоянно давам това като образец, тъй като от време на време хубавите неща се случват постепенно, естественият развой не е бърз.
Бързият е като фойерверк или метеор – проблясва и по-късно изчезва. Ние градим нещо, което е съществено. Градим основите на нова България, по тази причина сме извънредно деликатни.
Последвайте Епицентър.БГ към този момент и в и !
Източник: epicenter.bg
КОМЕНТАРИ