АИКБ: Не сме бедни, ЕС трябва да се откаже от Зелената сделка и санкциите срещу Русия
" Ние имаме максимален действителен растеж на приходите, а в това време сме с най-пълните заведения за хранене, най-високите цени, най-задръстените пътища и най-мрънкащите хора. Не сме толкоз небогати материално, колкото духовно ". Това мнение изрази пред Българска национална телевизия Васил Велев, ръководител на общото заседание на Асоциацията на индустриалния капитал в България.
Според него автоматизмите, които слагат бюджетния бранш над действителния бранш, би трябвало да бъдат анулирани, тъй като връзват ръцете на хората, съставящи бюджета.
„ Парите се изкарват в действителната стопанска система, в действителния бранш, и оттова се заплащат в бюджетната сфера. За да бъде увеличена продуктивността в действителния бранш, би трябвало да бъдат увеличени вложенията в автоматизацията, в нови технологии, производства с по-висока стойност “, сподели той.
Велев употребява тематиката за бюджета, с цел да изрази мнението, че Европейският съюз (ЕС) би трябвало да се откаже от Зелената договорка и глобите против Русия в името на повишението на конкурентоспособността. Според него глобите против Москва водят до ограничение на източниците на сила, като по този метод страната става подвластна от други, по-скъпи източници.
С правенето на новия бюджет би трябвало да бъдат заложени ограничения за промишлеността и бизнеса поради идните усложнения поради нарастването на цените на горивата, означи в студиото на Българска национална телевизия някогашният обществен министър (2003-2005) Христина Христова. Според нея би трябвало да има понижаване на разходната част, само че и помощ за бизнеса и уязвимите групи посредством тъкмо ориентиране на обществени средства, както и антиинфлационни ограничения, само че не таван на цените, тъй като тази мярка в никакъв случай не е давала резултат.
И двамата специалисти считат, че страната би трябвало да се върне към рационални държавни финанси с разноски до 40% от Брутният вътрешен продукт.
„ Последните 3 бюджета ги правехме в обратна посока – първо да забележим какво сме дали, автоматизми в заплатите и да потърсим доходи за тези раздути разноски, което е сложна задача “, сподели Христова.
Васил Велев регистрира, че в България се регистрира най-високия растеж на заплатите в Европейски Съюз.
„ Ние имаме максимален действителен растеж на приходите последните пет години, а сме най-оплакващите се. В същото време сме с най-пълните заведения за хранене, най-високите цени там и най-задръстените пътища в петък. Ние не сме толкоз небогати материално, колкото духовно в последно време и би трябвало малко да си поправяме упованията. Тук са отговорни както политиците популисти, по този начин и синдикатите, с този напън да се раздават заплати в бюджетната сфера, което е в ущърб на стопанската система, на работещите хора, които изкарват тези пари за бюджета “, сподели той.
По думите му растежът на заплатите не е вследствие на растеж на продуктивността, а на растеж на заемите, което води до голямо задлъжняване. В това Велев видя риск страната да доближи обстановката на Гърция по време на дълговата рецесия от 2010 година
Инфлацията – под въздействие на вътрешни и външни фактори
„ Инфлацията за април е 6,2%, а за март беше 2,8%, за февруари – 2,1%, за януари – 2,3% на годишна база, т.е. резултатът от приемане на еврото – в случай че гледаме януари – март, то не е имало инфлация, тя е намаляла, тъй като декември беше 3,5% “, сподели Велев.
Според него растежът на инфлацията през април е в следствие от външните шокове. Като причина за по-висока инфлация той показва несъразмерните бюджетни дефицити и растежите на възнагражденията в бюджетната сфера, които не са съпроводени от растеж на продуктивността.
„ Когато минималната заплата пораства с 16%, а междинната с 13%, някой би трябвало да заплати това нарастване. Плащат го клиентите с по-високите цени “, сподели той.
Според Христина Христова растежът на инфлацията се дължи на композиция от вътрешни и външни фактори, измежду които и процесът по приемане на еврото.
„ Не тъй като еврото обективно работи за инфлация, а тъй като имаше страхове и терзания, психологическият миг е доста значим ", сподели тя. Според нея търговците са почнали да усилват цените авансово като „ презастраховане “ поради Закона за еврото и контрола на голословно високите цени. Като външен фактор за растеж на цените Христова уточни рецесията в Персийския залив и резултатът от повишението на цените на горивата, който ще засегне и питателните, и нехранителните артикули.
Според него автоматизмите, които слагат бюджетния бранш над действителния бранш, би трябвало да бъдат анулирани, тъй като връзват ръцете на хората, съставящи бюджета.
„ Парите се изкарват в действителната стопанска система, в действителния бранш, и оттова се заплащат в бюджетната сфера. За да бъде увеличена продуктивността в действителния бранш, би трябвало да бъдат увеличени вложенията в автоматизацията, в нови технологии, производства с по-висока стойност “, сподели той.
Велев употребява тематиката за бюджета, с цел да изрази мнението, че Европейският съюз (ЕС) би трябвало да се откаже от Зелената договорка и глобите против Русия в името на повишението на конкурентоспособността. Според него глобите против Москва водят до ограничение на източниците на сила, като по този метод страната става подвластна от други, по-скъпи източници.
С правенето на новия бюджет би трябвало да бъдат заложени ограничения за промишлеността и бизнеса поради идните усложнения поради нарастването на цените на горивата, означи в студиото на Българска национална телевизия някогашният обществен министър (2003-2005) Христина Христова. Според нея би трябвало да има понижаване на разходната част, само че и помощ за бизнеса и уязвимите групи посредством тъкмо ориентиране на обществени средства, както и антиинфлационни ограничения, само че не таван на цените, тъй като тази мярка в никакъв случай не е давала резултат.
И двамата специалисти считат, че страната би трябвало да се върне към рационални държавни финанси с разноски до 40% от Брутният вътрешен продукт.
„ Последните 3 бюджета ги правехме в обратна посока – първо да забележим какво сме дали, автоматизми в заплатите и да потърсим доходи за тези раздути разноски, което е сложна задача “, сподели Христова.
Васил Велев регистрира, че в България се регистрира най-високия растеж на заплатите в Европейски Съюз.
„ Ние имаме максимален действителен растеж на приходите последните пет години, а сме най-оплакващите се. В същото време сме с най-пълните заведения за хранене, най-високите цени там и най-задръстените пътища в петък. Ние не сме толкоз небогати материално, колкото духовно в последно време и би трябвало малко да си поправяме упованията. Тук са отговорни както политиците популисти, по този начин и синдикатите, с този напън да се раздават заплати в бюджетната сфера, което е в ущърб на стопанската система, на работещите хора, които изкарват тези пари за бюджета “, сподели той.
По думите му растежът на заплатите не е вследствие на растеж на продуктивността, а на растеж на заемите, което води до голямо задлъжняване. В това Велев видя риск страната да доближи обстановката на Гърция по време на дълговата рецесия от 2010 година
Инфлацията – под въздействие на вътрешни и външни фактори
„ Инфлацията за април е 6,2%, а за март беше 2,8%, за февруари – 2,1%, за януари – 2,3% на годишна база, т.е. резултатът от приемане на еврото – в случай че гледаме януари – март, то не е имало инфлация, тя е намаляла, тъй като декември беше 3,5% “, сподели Велев.
Според него растежът на инфлацията през април е в следствие от външните шокове. Като причина за по-висока инфлация той показва несъразмерните бюджетни дефицити и растежите на възнагражденията в бюджетната сфера, които не са съпроводени от растеж на продуктивността.
„ Когато минималната заплата пораства с 16%, а междинната с 13%, някой би трябвало да заплати това нарастване. Плащат го клиентите с по-високите цени “, сподели той.
Според Христина Христова растежът на инфлацията се дължи на композиция от вътрешни и външни фактори, измежду които и процесът по приемане на еврото.
„ Не тъй като еврото обективно работи за инфлация, а тъй като имаше страхове и терзания, психологическият миг е доста значим ", сподели тя. Според нея търговците са почнали да усилват цените авансово като „ презастраховане “ поради Закона за еврото и контрола на голословно високите цени. Като външен фактор за растеж на цените Христова уточни рецесията в Персийския залив и резултатът от повишението на цените на горивата, който ще засегне и питателните, и нехранителните артикули.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ