Доц. Тонев: Имаме добре работеща Спешна помощ, която ще надградим с парамедиците
„ Ние имаме една сносно работеща Спешна помощ, която дневно поема много случаи във всички огромни и дребни градове. Бройката избавени хора нормално остава скрита, само че тя демонстрира какъв огромен всекидневен труд правят в Спешните центрове. Самата система работи професионално, само че тя е доста натоварена. Тя е добре построена, само че това не значи, че не би трябвало да бъде оценена и надградена “. Това сподели пред Българска национална телевизия депутатът и ръководител на парламентарната здравна комисия доцент Антон Тонев.
По думите му самите експерти в Спешната помощ считат, че имат положително съоръжение, имат коли за спешна помощ, само че главният проблем са фрагментите. „ Наблюдава се трайна наклонност от последните 12-15 години, в които разноските за опазване на здравето единствено се усилват, само че това не е довело до качествена смяна в изискванията на труд, в желанието на медицинските експерти да работят в Спешна помощ и това е главната причина да има закъснение на здравната услуга. Това, което направихме от един месец насам, е наблюдаване какво се случва в другите съвременни системи. В системите на Спешна помощ в Германия, Англия и Румъния лекарите са на безусловно същото място, само че имат една спомагателна система, стъпваща на труда на парамедиците. Така след уместно дълготрайно образование там имат задоволително фрагменти “, посочи доцент Тонев.
Той акцентира, че в България има работеща разпоредба за парамедици, те са включени в класификатора на специалностите, имат разнообразни степени и равнища на отговорности.
„ Тази специалност в действителност към този момент е въведена, само че заради дребни недостатъци, които ние законотворчески ще изправим, още не са намерили своето място в Спешната помощ. В Европа те са с сан „ бакалавър “, а у нас са с „ професионално обучение, което може да стартира даже преди довеждане докрай на междинното обучение. Ние ще я въведем гладко до края на годината. В момента има малко над 1000 парамедици “, сподели доцент Тонев.
Предвижда се образованието на парамедиците да бъде изместено към университетите, с цел да могат те да заместват съответно изчезналите фрагменти в системата на незабавната помощ и да бъдат еднообразно готови.
„ В момента те се образоват на разнообразни места и от разнообразни експерти и няма по какъв начин да са на едно равнище. Ще предложим те да се образоват по една и съща стратегия във всички университети. Първите подготвени фрагменти ще проработят в колите за спешна помощ дружно с наблюдаващ ги доктор. Крайната цел е центровете за незабавна помощ у нас да разполагат с комбинирани екипи от лекари и парамедици. Парамедиците да поемат по-леките случаи, с цел да може да има задоволително лекари за по-тежките. Ние ще прибавим услуга, а няма да отнемем от към този момент работещата Спешна помощ. Кадри не доближават в цялата система. Основният акцент е върху медицинските сестри, които не доближават в цяла Европа, само че механичното нарастване на средствата няма да реши този проблем “, сподели доцент Тонев.
Предвижда се закупуването на хеликоптери за незабавна здравна помощ и образование на екипи за работа с тях. Целта е пациентите в потребност да бъдат превозени оптимално бързо до огромните лечебни заведения. По думите на доцент Тонев в началото хеликоптерите ще работят с екипи от чужбина до обучаването на хора у нас.
По отношение на бюджета за опазване на здравето за 2022 година доцент Тонев съобщи, че нарастването на средствата е задоволително. " Ние сигурно надграждаме и даваме повече на сътрудниците. Основните наши политики, които ще водим е понижаване броя на хоспитализацията и да създадем болничната помощ по-достъпна във връзка с диагностиката ", сподели той.
Доц. Тонев съобщи, че към края на годината България ще разполага с признат и работещ модел на електронно опазване на здравето. Системата сега се доизгражда, като тя ще сплоти и към този момент работещите детайли като електронното досие и електронните предписания. Идеята е е-здравеопазването у нас да бъде въведено стъпаловидно и към есента да бъде показан цялостният модел.
„ Отпадането на зеления документ е на дневен ред за ръководещите, само че това няма да стане въз основата на политическо решение, а когато цифрите го разрешат. В този смисъл той поддържа критериите за отпадане на зеления документ, посочени от премиера Кирил Петков - над 60% имунизирани или под 5% претовареност на интензивните кревати “, добави още доцент Тонев.
По думите му самите експерти в Спешната помощ считат, че имат положително съоръжение, имат коли за спешна помощ, само че главният проблем са фрагментите. „ Наблюдава се трайна наклонност от последните 12-15 години, в които разноските за опазване на здравето единствено се усилват, само че това не е довело до качествена смяна в изискванията на труд, в желанието на медицинските експерти да работят в Спешна помощ и това е главната причина да има закъснение на здравната услуга. Това, което направихме от един месец насам, е наблюдаване какво се случва в другите съвременни системи. В системите на Спешна помощ в Германия, Англия и Румъния лекарите са на безусловно същото място, само че имат една спомагателна система, стъпваща на труда на парамедиците. Така след уместно дълготрайно образование там имат задоволително фрагменти “, посочи доцент Тонев.
Той акцентира, че в България има работеща разпоредба за парамедици, те са включени в класификатора на специалностите, имат разнообразни степени и равнища на отговорности.
„ Тази специалност в действителност към този момент е въведена, само че заради дребни недостатъци, които ние законотворчески ще изправим, още не са намерили своето място в Спешната помощ. В Европа те са с сан „ бакалавър “, а у нас са с „ професионално обучение, което може да стартира даже преди довеждане докрай на междинното обучение. Ние ще я въведем гладко до края на годината. В момента има малко над 1000 парамедици “, сподели доцент Тонев.
Предвижда се образованието на парамедиците да бъде изместено към университетите, с цел да могат те да заместват съответно изчезналите фрагменти в системата на незабавната помощ и да бъдат еднообразно готови.
„ В момента те се образоват на разнообразни места и от разнообразни експерти и няма по какъв начин да са на едно равнище. Ще предложим те да се образоват по една и съща стратегия във всички университети. Първите подготвени фрагменти ще проработят в колите за спешна помощ дружно с наблюдаващ ги доктор. Крайната цел е центровете за незабавна помощ у нас да разполагат с комбинирани екипи от лекари и парамедици. Парамедиците да поемат по-леките случаи, с цел да може да има задоволително лекари за по-тежките. Ние ще прибавим услуга, а няма да отнемем от към този момент работещата Спешна помощ. Кадри не доближават в цялата система. Основният акцент е върху медицинските сестри, които не доближават в цяла Европа, само че механичното нарастване на средствата няма да реши този проблем “, сподели доцент Тонев.
Предвижда се закупуването на хеликоптери за незабавна здравна помощ и образование на екипи за работа с тях. Целта е пациентите в потребност да бъдат превозени оптимално бързо до огромните лечебни заведения. По думите на доцент Тонев в началото хеликоптерите ще работят с екипи от чужбина до обучаването на хора у нас.
По отношение на бюджета за опазване на здравето за 2022 година доцент Тонев съобщи, че нарастването на средствата е задоволително. " Ние сигурно надграждаме и даваме повече на сътрудниците. Основните наши политики, които ще водим е понижаване броя на хоспитализацията и да създадем болничната помощ по-достъпна във връзка с диагностиката ", сподели той.
Доц. Тонев съобщи, че към края на годината България ще разполага с признат и работещ модел на електронно опазване на здравето. Системата сега се доизгражда, като тя ще сплоти и към този момент работещите детайли като електронното досие и електронните предписания. Идеята е е-здравеопазването у нас да бъде въведено стъпаловидно и към есента да бъде показан цялостният модел.
„ Отпадането на зеления документ е на дневен ред за ръководещите, само че това няма да стане въз основата на политическо решение, а когато цифрите го разрешат. В този смисъл той поддържа критериите за отпадане на зеления документ, посочени от премиера Кирил Петков - над 60% имунизирани или под 5% претовареност на интензивните кревати “, добави още доцент Тонев.
Източник: zdrave.net
КОМЕНТАРИ